Пепи Енглиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пепи Енглиш
български алпинист
Роден
1910 г.(1910-{{{2}}}-{{{3}}})
Националност Флаг на България България, австриец
Псевдоним Пепи
Алпинизъм
Изкачвания в. Орловец премиера 1935 г.
в. Злия зъб премиера 1935 г.

Пепи Енглиш (на немски: Englisch) е български алпинист, скиор и пещерняк. Пепи Енглиш е пионер на българския алпинизъм, прокарал някои от първите маршрути (турове) за алпийско катерене в българските планини чрез свои премиерни изкачвания през 30-те години на ХХ в. Той е също един от първите изявени ски-състезатели у нас с множество класирания на ски състезания през 20-те и 30-те години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Енглиш е известен в спортните среди като Пепи Енглиш и така се споменава в спортната преса. По официални документи, пълното му име е Пепи Франц Енглиш и е български поданик.[1] В други, отново официални документи, се среща като Пепи Йохан Енглиш.[2] Във вестника на чехословашкия алпийски клуб от 1936 г. малкото му име се посочва като Йозеф (на чешки: Josef Englisch). Очевидно става дума за Пепи Енглиш, тъй като не е известен негов роднина или друг български алпинист с подобна фамилия, а въпросният Йозеф е представен като като най-личният български алпинист и „началник (председател) на българския алпийски клуб в София“.[3]

По спомени на съвременници, пълното му име е било Петер, бил е роден през 1910 г. като баща му е бил австриец, в свитата на цар Фердинанд, а в младежките си години е бил член на „Бранникъ“.[4] Липсват преки данни за много от тези детайли.

Роден е в гр. Русе, но в младежките си години се премества да живее в София, където открива спортен магазин, по официална справка на Община Русе.[2]

Между 1936 г. и 1941 г. работи в Дирекция на трамваите и осветлението към Столична община. Напуска работа на 11 февруари 1941 г. поради преминаване на служба в германската армия. Няма данни за него след 1941 година и не е известна съдбата му. През 1945 година неговата къща на ул. „Уошбърн“ в София е експроприирана от Служба „Надзор върху неприятелските имоти в България“ към Министерство на търговията и отдадена под наем за квартален клуб на Градския комитет на БРП (комунисти).[2]

Спортни постижения[редактиране | редактиране на кода]

В младежките си години Енглиш е бил изключително активен скиор, катерач и планинар, както и пещерняк, като е един от пионерите за България на всеки един от тези спортове и изследователски дейности.

Алпинизъм и скално катерене[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те години на ХХ в. осъществява първи изкачвания по турове за скално катерене в района на Гара Лакатник и Комините на Витоша. Осъществява премиерни изкачвания туровете като „Ръбът“, „Големия винкел“ на Комините, както и „Жълтата цепка“[5] и „Германецът“ (Германския тур)[6] на Лакатник и др.[7] Особено внимание заслужават неуспешните опити на Енглиш за изкатерване по тур Триъгълника по Северната стена на в. Мальовица.[4]

През лятото на 1935 г. осъществява премиерни алпийски изкачвания в стил скално катерене по скалистия Мальовишки дял на Рила. Изкачена е южната стена на Елени връх (вр. Еленка).[8] Заедно с немските алпинисти Херман Хунд и Тони Видеман, гости на Българския алпийски клуб (БАК) осъществява премиерни изкачвания по следните турове за алпинизъм, използвани и до днес:[9]

  • в. Орловец, премиера по Класическия тур, 20 юни 1935 г.;
  • в. Злия зъб, премиера по Класическия тур, 21 юли 1935 г.

През лятото на 1936 г. гости на Българския алпийски клуб са известният италиански алпинист Пиеро Жилионе (Piero Ghiglione) и чешкият катерач Рудолф Пилат (Rudolf Pilát), председател на Чехословашкия алпийски клуб. Водени от Енглиш, те предприемат редица технични изкачвания в българските планини и скални масиви – Лакатник, Черната скала и в Мальовишкия дял на Рила, където изкатерват Северната стена на вр. Орловец. Посещението е отразено в сп. Български турист[10], както и във вестника на чехословашкия алпийски клуб,[11] а Пиеро Жилионе подробно описва изкатерените обекти в своята мемоарна книга „Моите изкачвания по петте контитента“.[12]

През 1937 г. Енглиш е приет за член-кореспондент на чехословашкия алпийски клуб под името Josef Englisch.[13]

Ски спорт[редактиране | редактиране на кода]

През 20-те и 30-те години на ХХ в. взима участие в редица ски-състезания, като винаги се класира в някое от предните места.

  • 1927 г. завършва втори от 8 състезатели на състезание по ски-надбягване (ски-бягане) на трасе от 6 km при х. Алеко;[14]
  • 1935 г., второ място в дисциплина спущане на международно състезание по писта „Стената“ при х. Алеко на Витоша;[15]
  • 1936 г., 13-то място в дисциплина слалом от 27 състезатели на състезание в м. „Улея“ под вр. Мусала;[16]

Участва в демонстрационни състезания по ски-скокове при освещаването на новите ски-шанци в кв. Княжево[17] и в с. Лъджене (сега част от Велинград).[18] По време на строежа на витошката шанца в кв. Княжево, Пепи Енглиш е технически ръководител на доброволни начала от името на Софийски ски клуб.[19]

Получава контузия на състезание по скиоринг (теглене на скиор от кон) на 15 януари 1940 г.[20] Въпреки това, само седмица по-късно успява да избегне малка лавина тип „дъска“ при държавно първенство по ски, алпийска комбинация, под вр. Алеко в Рила, като успява да спаси Емил Влайчев, кореспондент на в-к Спорт, като го изравя от снега.[21]

Член на Управителния съвет на Софийски ски клуб, от 1934 г. до 1935 г.[22]

През 1935 г. е избран в Контролната комисия на Софийския ски клуб.[23] През 1940 г. е завеждащ спорта при Българския ски съюз.[24]

Спелеология[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Никола Бобевски проучват пещерите около гара Лакатник. Той е един от първите изследователи на технически по-трудните части от пещерата Темната дупка.[25] По инициатива на Енглиш, първи преминават езерата в Темната дупка, които и днес се наричат „Езерата Пепи“ с направена от тях дървена лодка с газени тенекии, завързани отстрани.[26] Пепи Енглиш, заедно със Стаменов и Аджаров първи са спуснали с въже вартикалната пещера (пропаст) Бездънния пчелин до с. Нановица (над гр. Ябланица).[27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според Уверение No.5 от 05.03.37 г. на Софийската търговска камара, цитира се в Държавен архив.
  2. а б в Държавен архив, Архив: ЦДА – 12, Фонд № 477 / Служба „Надзор върху неприятелските имоти в България“, Опис № 1, Архивна единица № 4166: Преписка с учреждения за имуществото на Пепи Йохан Енглиш. (1945 – 1947)
  3. Noví Členové. // Věstník klubů alpistu československých (2). март-април 1937. с. 37.
  4. а б По спомени на Петър Петров – Фараона, предадени от Румен Дамянов, алпинист от Самоков – В: Дамянов, Румен. Титаните на българския алпинизъм. Пепи Енглиш. // Samokov Info, 30.08.2018. Посетен на 30.12.2018.
  5. 19 – 20 юлий 1935 г.. // Известия на Българския Алпийски клуб (бр.3 – 4). април-септември 1935. с. 11.
  6. Репнински, Георги. Завладяване на планините. 1968.
  7. 19 – 20 юлий 1935 г.. // Известия на Българския Алпийски клуб (бр.3 – 4). април-септември 1935. с. 11.
  8. 19 – 20 юлий 1935 г. Излетен бюлетинъ № 69. // Известия на Българския Алпийски клуб (бр. 3 – 4). април-септември 1935. с. 11.
  9. 19 – 20 юлий 1935 г.. // Известия на Българския Алпийски клуб (бр.3 – 4). април-септември 1935. с. 11.
  10. Стефан Попов. България привлича. // сп. Български туристъ (книжка 2). февруарий 1938. с. 65 – 68.
  11. Pilát, Rudolf. Oficielní Výprava našeho Klubu do Bulharska. // Věstník klubů alpistu československých (5). септември-октомври 1935. с. 96 – 97.
  12. Piero Ghiglione. 1936 Sui monti della Bulgaria. // Le mie scalate nei cinque continenti. Milano, Editore Ulrico Hoepli, 1942. с. 96 – 104. Посетен на 2.1.2019.
  13. Noví Členové. // Věstník klubů alpistu československých (2). март-април 1937. с. 37.
  14. Зимен спортъ. У насъ. // в-к „Спорт“ (148). София, 20 февруарий 1927 г. с. 3.
  15. Технически резултати. // в-к „Левски“ (127). София, 11 февруарий 1935 г. с. 4.
  16. Ас. Цанковъ печели слалома. // в-к „Спорт“ (1087). София, 6 януарий 1936 г. с. 3.
  17. Освещаване на Княжевската ски шанца. // в-к „Спорт“ (891). София, 23 януари 1935 г. с. 1.
  18. Освещаване на Южнобългарската шанца в Лъджене. // в-к „Спорт“ (892). София, 25 януари 1935 г. с. 1.
  19. Княжевската шанца на Соф. ски клубъ се привършва. // в-к „Спорт“ (865). София, 12 декемврий 1934 г. с. 1.
  20. Състезанията па скиоринг не бяха особено сполучливи, но дадоха добро указание за бъдеще. // в-к „Спорт“ (1699). София, 15 януари 1940 г. с. 4.
  21. Благодарение на много щастливи случайности, лавините въ Рила взеха само една жертва. // в-к „Спорт“ (1701). София, 22 януарий 1940 г. с. 4.
  22. Общото събрание на Соф. ски клубъ. // в-к „Спорт“ (879). София, 31 декември 1934 г. с. 4.
  23. Освещаване на Южнобългарската шанца в Лъджене. // в-к „Спорт“ (1079). София, 16 декември 1935 г. с. 4.
  24. Вчера хиляди скиори направиха първи излети и тренировки. // в-к „Спорт“ (1842). София, 16 декември 1940 г. с. 1.
  25. Трантеев, Петър. Глава 2. // С три свещи под земята. 1966.
  26. Алексей Жалов. ИСТОРИОГРАФИЯ НА СПЕЛЕОЛОЖКАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ ОТ 1901 г. ДО ОСНОВАВАНЕТО НА ПЕЩЕРНОТО ДРУЖЕСТВО (1929 г.) С БИБИЛИОГРАФИЯ НА ПУБЛИКУВАНИТЕ ЗА ПЕРИОДА МАТЕРИАЛИ (PDF). // Посетен на 2.1.2019.
  27. По спомени на фотографа Николай Генов, внук на спелелога Никола Бобевски Планинарски форум. // Посетен на 30.12.2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]