Пергамски олтар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пергамският олтар в музея

„Пергамският олтар“ е най-значителното произведение на елинистичното изкуство, съхранило се от античния елинистичен период, еманация на който е „развързването на гордиевия възел“.

Получава името си от мястото на създаването му – град Пергам, Мала Азия. Представлява релефна скулптура на битката на боговете с наследниците на титаните - гигантите (отражение на последното арийско завоюване на Древна Гърция от дорийците).

Съхранява се в берлинския Пергамски музей на античното изкуство (построен през 1930 г. и част от културно-историческото наследство на ЮНЕСКО) в отделена специално за целта огромна зала. Редом с портата на Ищар от Вавилон (най-големия град и световен център на древността) и Бранденбургската врата е сред символите на Берлин.

Възстановяването фрагментите на Пергамския олтар в Берлин, датиращ от 180-160 г. пр.н.е., отнема близо 20 години (1910-1930 г.), т.е. толкова време, колкото е траела изработката му.

Панорамен поглед към цялата фасада

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]