Направо към съдържанието

Переяславско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Переяславско княжество
IX век – 1239
Административни данни
Континент
Столица
Переяслав
Управление
Форма
Переяславско княжество в Общомедия

Переяславското княжество е политическо обединение, част от състава на Киевска Рус, съществувало в периода от 1054 до 1239 г. Простирало се е на изток от левия бряг на река Днепър, в басейна на неговите леви притоци – Трубиж, Супой, Сула и Псьол. На север се е простирало до долината на река Сейм (ляв приток на Десна), на югоизток е достигало до реките Ворскла и Орел, а на изток – до горното течение на река Северски Донец. Център на княжеството е бил град Переяславъл (днешния Переяслав Хмелницки).[1]

Переяславското княжество е образувано през 1054 г. в съответствие със завещанието на великия киевски княз Ярослав I Владимирович Мъдри, като негов първи владетел става княз Всеволод I Ярославович, пети син на Ярослав I Владимирович Мъдри (1054 – 1073), който съхранил своя контрол над него до 1093 г.[1]

В края на 12-ти век, южните съседи на княжеството – куманите (половците), активизират своите набези към княжеството, което, заедно с военните действия в хода на княжеските междуусобици в Южна Русия, довежда до масово преселение на населението от Переяславското княжество. През 1185 г. хан Кончак обсажда столицата на княжеството, но благодарение на смелостта и умелите действия на княз Владимир Глебович, градът не е превзет. През 1239 г., по време на монголо-татарските нашествия, Переяславското княжество е разгромено, а на 3 март град Переяславъл е превзет и опожарен. След тази дата княжеството престава да съществува и неговата територия е включена в пределите на монголското ханство Златна орда.[1]

Князе на Переяславското княжество (1054 – 1239)

[редактиране | редактиране на кода]