Периметрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Периметрията е основен диагностичен метод в офталмологията. Използва се от 17 век за определяне на количествени и качествени дефекти в зрителното поле на човека. Тя е метод за измерване на зрително-функционалния капацитет на окото.[1]

Това изследване осигурява един от основните показатели, с които се потвърждава или отхвърля диагнозата Глаукома, а също така служи и за проследяване и преценка на ефективността на лечението при пациенти с вече разпозната глаукома.

На приложента фигура вдясно се вижда проекция на ефективното зрително поле на здраво дясно око (изображението вдясно) и на око с прогресираща глаукома на другото око (изображението вляво)... Цензурирано

Апаратура[редактиране | edit source]

Съвременният периметричен комплект се състои от:

  • Периметър, осъществяващ кинетична и/или статична периметрия,
  • Компютър, контролиращ яркостта и калкулиращ резултатите. Стандартният фон при периметрия е равен на 31,5 апостилба.
  • Изходно устройство, най-често принтер.

Документ от изследването[редактиране | edit source]

  • Паспортна част,
  • Показатели за достоверност,
  • Резултати от измерване на ретиналната светочувствителност,
  • Общо отклонение от нормата,
  • Коригирано общо намаление на ретиналната светочувствителност => локализирани дефекти,
  • Заключение по показателите.


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Aulhorn,Harms,1972 - ПЕРИМЕТРИЯТА Е СУБЕКТИВНА КООРДИНАТА НА РЕТИНАТА ДАВАЩА ПРЕДСТАВА ЗА ЦЯЛОСТНОТО Й ФИЗИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ОТ РЕЦЕПТОРНИ КЛЕТКИ ДО ВИСШИ МОЗЪЧНИ ЦЕНТРОВЕ.

Източници[редактиране | edit source]

  • Чилова-Атанасова Б., Атанасов М., Конарева-Костянева М. - "Глаукомите", СТЕНО 2007, ISBN 9544492607