Периодичен печат на арменски език в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Периодичният печат на арменски език в България е представен от над 75 вестника и списания.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Отпечатването на вестници на арменски език в България започва още след Освобождението, като органи на отделни партии. До Втората световна война в страната са издавани над 75 вестника и списания, като повечето от тях съществуват кратко. Те са добър източник на информация и допринасят за формирана на културните интереси на арменците в България. Първият вестник, който се издава в България е „Хулс“ („Надежда“). Той излиза в периода 1894 – 1895 г. във Варна.[1]

След последната бежанска вълна се откроява острата нужда от по-постоянни периодични издания. Сред първите вестници, които дават специфично насочена информация към арменското малцинство са „Иръавунг“ („Право“, 1896 – 1898), „Хайястан“ („Армения“, 1915 – 1925), „Балканян мамул“ („Балкански печат“, 1915 – 1922), „Нор Аршарах“ („Нов свят“, 1922 – 1923), „Лусарцаг“ („Прожектор“, до 1924), „Аракс“ (1926 – 1930), „Азад Хоск“ („Свободно слово“, 1932 – 1944), „Мегху“ („Пчела“, 1933 – 1943). Основната тема е за геноцида – преживените ужаси, издирването на изчезналите, приемането на бежанците и тяхното приобщаване в България.[1]

След октомври 1944 г. единственият разрешен вестник на арменската общност в България е „Ереван“. Той е с комунистическа ориентация. Дава информация за културния и обществения живот, информира за развитието на Арменската ССР. След 1981 г. се издава на български и арменски език.[1]

През 1991 г. се създава вестник „Вахан“ („Щит“) в Пловдив, а през 1994 г. вестник „Хайер“ Арменци (вестник)(„Арменци“) в Бургас. Те, както и вестник „Ереван“ вече не са на държавна субсидия. Издават се на български и арменски език и в тях се отразява само това, което засяга арменската общност и арменците по света.[1] През м. септември 2004 г. в Пловдив веднъж месечно започва да се издава вестник Парекордзагани цайн (Гласът на добротворците) във формат А3 с цветна първа и последна страница. От 2011 г. вестникът се издава два пъти месечно на български и арменски език.

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Вестници[редактиране | редактиране на кода]

Вестници на арменски език в България[2]
Име Име на български език Период на издаване Място на издаване
„Абака“ „Бъдеще“ 1905 г. Русе и Париж
„Абдак“ „Плесница“ 1925 г. София
„Ачкхарх“ „Свят“ 1898 г. Варна
„Аракс“ 1926 – 1930 г. София
„Азад Хоск“ „Свободно слово“ 1932 – 1944 София
„Балканян мамул“ „Балкански печат“ 1915 – 1922 г. София и Русе
„Балканян мамул“ „Балкански печат“ 1931 – 1943 г. София
„Боулгарахай клан“ „Българо-арменски валяк“ 1927 – 1928 г. София
„Боулгарахай цайн“ „Българо-арменски глас“ 1927 г. София
„Шаржум“ „Движение“ 1898 – 1907 г. Варна
„Даврос“ 1898 г. Варна
„Дегегадоу“ „Бюлетин“ 1932 – 1937 г. София
„Гадаг“ 1897 г. Варна
„Гармир Лорер“ „Червени вести“ 1920 – 1921 г. Пловдив
„Хоменътмен – Дегегадоу“ „Хоменътмен – бюлетин“ 1934 г. София
„Хай Панвор“ „Арменски работник“ 1932 г. София
„Хай Скаут“ „Арменски скаут“ 1925 – ? Русе
„Хайястан“ „Армения“ 1915 – 1925 г. София и Пловдив
„Хайятерт“ „Арменски лист“ 1903 – 1904 г. Варна и Русе

Списания[редактиране | редактиране на кода]

Списания на арменски език в България[2]
Име Име на български език Период на издаване Място на издаване
„Ардзив“ „Орел“ 1930 – 1934 София и Пловдив
„Арокхтчабахоутюн“ „Здравеопазване“ 1905 г. Варна
„Бардез“ „Градина“ 1932 – 1938; 1943 г. Пловдив и София
„Шавиг“ „Пътека“ 1900 – 1901 г. Варна
„Дарони Ардзив“ „Даронски орел“ 1938 – 1939 г. София
„Дегегадоу Хоменътмен“ „Бюлетин Хоменътмен“ 1930 г. София
„Гамк“ „Воля“ 1933 г. София
„Хоменътмен“ 1925 – 1926 г. Пловдив
„Хай Ашагерд“ „Арменски ученик“ 1927 г. Русе
„Хайел“ „Огледало“ 1897 – 1902 г. Варна

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Мицева, Евгения. Арменците в България – култура и идентичност. София, 2001. с. 99 – 100.
  2. ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 7 – 14.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Периодичен_печат_на_арменски_език_в_България&oldid=12093731“.