Направо към съдържанието

Период на полуразпад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Графика на атомни изотопи (Z: брой протони, N: брой неутрони), оцветени с полуживот.
Изминали
периоди на
полуразпад
Оставаща
част
Оставащ
процент
011100
11250
21425
31812,5
41166,25
51323,125
61641,563
711280,781
.........
n1/2n100/2n

Период на полуразпад (символно означение: t1⁄2) е времето, което е нужно за едно количество да намалее наполовина от първоначалната си стойност. Терминът се употребява най-често в областта на ядрената физика за описване на бързината на разпадане на нестабилни атоми или за продължителността на съществуване на стабилни атоми при радиоактивен разпад. Терминът може да се използва и в по-широк смисъл за характеризиране на всякакъв експоненциален или неекспоненциален разпад. Феноменът в ядрената физика е открит през 1907 г. от Ърнест Ръдърфорд.[1] Ръдърфорд прилага принципа на полуразпад на радиоактивните елементи при определянето на възрастта на скали, като измерва периода на разпад на радий до олово-206.

Периодът на полуразпад е постоянен в хода на експоненциално разпадащо се количество. Таблицата вдясно показва намаляването на количеството като функция от броя изминали периоди на полуразпад.

Вероятностна природа

[редактиране | редактиране на кода]
Симулация на много идентични атоми, претърпяващи радиоактивен разпад, започвайки с 4 атома на кутия (ляво) или 400 (дясно).

Периодът на полуразпад обикновено описва разпадането на дискретни единици, като например радиоактивни атоми. Той се определя от гледна точка на вероятността: периодът на полуразпад е времето, нужно за точно половината от единицата да се разпадне осреднено. С други думи, вероятността радиоактивен атом да се разпадне в периода си на полуразпад е 50%.

Изображението отдясно е симулация на много идентични атоми, претърпяващи радиоактивен разпад. След един изминал период на полуразпад не са останали точно половината атоми, а само приблизително, поради случайната вариация на процеса. Въпреки това, когато има много идентични атоми (десните кутийки), законът за големите числа предполага, че е много добро приближение да се каже, че половината атоми са останали след един период на полуразпад.

Вероятностната природа на радиоактивния разпад може да бъде демонстрирана чрез различни прости упражнения или чрез статистическа компютърна програма.[2][3][4]

Формули за експоненциален разпад

[редактиране | редактиране на кода]

Експоненциалният разпад може да се опише чрез коя да е от следните три еквивалентни формули:

където

  • N0 е първоначалното количество субстанция, което ще се разпадне (това количество може е в различни мерни единици);
  • N(t) е количеството, което все още не се е разпаднало след време t;
  • t1⁄2 е периодът на полуразпад на количеството;
  • τ е положително число, наречено среден живот на разпадащото се количество;
  • λ е положително число, наречено константа на разпадане на разпадащото се количество.

Трите параметъра t1⁄2, τ и λ са пряко свързани по следния начин:

където е естественият логаритъм на 2 (приблизително 0,693).

Период на полуразпад на радиоизотопите

[редактиране | редактиране на кода]
Списък на радиоизотопите с техния период на полуразпад
Име Символ Период на полуразпад
Тритий12,3 години
Берилий 753,28 дни
Въглерод 1120,4 минути
Въглерод 145730 години
Азот 1310 минути
Азот 167.3 секунди
Кислород 152,04 (2,2 ?) минути
Флуор 18112 минути
Натрий 222,6 години
Фосфор 3214,2 (14,3 ?) дни
Сяра 3587,5 дни
Калий 401,28 милиарда години
Скандий 4684 дни
Хром 51672 часа (27,7 дни ?)
Манган 54310 дни
Желязо 52498 минути
Желязо 5945 дни
Кобалт 5871 дни
Кобалт 605,27 години
Никел 63100 години
Галий 6778 часа
Криптон 8510,4 години
Рубидий 874,7 милиарда години
Стронций 9028,2 години
Итрий 902,7 дни
Цирконий 9565 дни
Ниобий 9535 дни
Молибден 9967 часа
Технеций 99211 100 години
Технеций 99 m6 часа
Рутений 10340 дни
Рутений 106369 дни
Индий 11167 дни
Индий 113103 месеци
Телур 13278 часа
Йод 12313,2 часа
Йод 12917 милиона години
Йод 1318,02 à 8,04 дни
Йод 1322,3 часа
Ксенон 133127 часа
Ксенон 1359 часа
Цезий 1342,2 години
Цезий 1353 милиона години
Цезий 13730,15 до 30,2 години
Барий 14012,8 дни
Лантан 14040,2 часа
Тантал 182114,4 дни
Рений 1863,7 дни
Ербий 1699,4 дни
Иридий 19274 дни
Злато 1982,7 дни
Талий 20173,1 часа
Талий 2083,07 минути
Олово 21022,3 години
Олово 21210,64 часа
Олово 21426,8 минути
Бисмут 2105,01 дни
Бисмут 21260,6 минути
Бисмут 21419,7 минути
Полоний 210138 дни
Полоний 2120,305 микросекунди
Полоний 214164 микросекунди
Полоний 2160,15 секунди
Полоний 2183,05 минути
Радон 22055,6 секунди
Радон 2223,82 до 3,83 дни
Радий 2243,66 дни
Радий 2261620 години
Радий 2285,75 години
Актиний 2286,13 часа
Торий 2281,91 години
Торий 23075 380 (77 000 ?) години
Торий 23214,1 милиарда години
Торий 23424,1 дни
Протактиний 234m1,17 минути
Уран-234245 000 години
Уран-235704 милиона години
Уран-2384,47 милиарда години
Нептуний 2372,14 милиона години
Нептуний 2392,36 дни
Плутоний 23888 години
Плутоний 23924 110 години
Плутоний 2406537 години
Плутоний 24114 години
Америций 241432,2 (456 ?) години
Америций 2437370 (7650 ?) години
Кюрий 24418 години


  1. John Ayto, 20th Century Words (1989), Cambridge University Press.
  2. Chivers, Sidney. Re: What happens durring half lifes [sic] when there is only one atom left? // MADSCI.org, 16 март 2003.
  3. Radioactive-Decay Model // Exploratorium.edu. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2015. Посетен на 25 април 2012.
  4. Wallin, John. Assignment #2: Data, Simulations, and Analytic Science in Decay // Astro.GLU.edu, септември 1996. Архивиран от оригинала на 29 септември 2011. Посетен на 6 септември 2018.