Период „Пролети и есени“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суй 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна
република
след 1949

Китайска република
(в Тайван)

„Пролети и есени“ (на китайски: 春秋时代) е период от китайската история, продължил от 771 до 476 г. пр.н.е. и съответстващ грубо на първата половина от периода Източна Джоу. Името на периода произлиза от хрониката „Чунциу“ за държавата Лу, която по традиция е свързвана с Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.).[1][2]

През този период централната власт на Джоу над различните феодални владения търпи упадък, докато все повече местни вождове получават де факто регионална автономия. Те не се подчиняват на кралския двор в Луоян и влизат във въоръжени конфликти помежду си. Въпреки това, оцеляването им изисква политически и икономически коалиции, както и натрупването на богатства. За тази цел са построени много канали, диги, язовири, пътища и подобни, често на междудържавна основа. Издигани са и дълги стени, не само като начин за защита на една държава от друга, но и от номадски племена. Търговците и занаятчиите започват да се оформят в значителна обществена прослойка. Образованието и интелектуалният живот също напредват.[1] В хаоса на периода се раждат трима от най-известните и най-влиятелните китайски философи: Конфуций, Сун Дзъ и Лао Дзъ.[3]

Държавата Джоу достига река Яндзъ, в чиято източна част се концентрира властта. Първият владетел на източната столица Луоян е Пин. Все пак, господарите на Джоу управляват само символично. Макар кланът да разполага със своя територията около Луоян, тя е твърде малка, за да състави достатъчно голяма армия. Вместо това, той зависи от съседните области за защита. Политическата структура на няколкото държави към началото на периода е относително свободна. Техни представители провеждат събрания, на които обсъждат общите договори или проблеми. Понякога, лидерът на дадена мощна държава е признаван за хегемон по време на криза или война. В такива времена, държавите на границата (например Цин) стават по-големи, тъй като имат място за разширяване.[4]

През 497 г. пр.н.е. благородничеството в мощната държава Дзин започва гражданска война. Останалите по-слаби кланове се обединяват срещу нея и към 403 г. пр.н.е. вече са раздробили и поделили Дзин помежду си. Това бележи края на периода „Пролети и есени“ и началото на периода на воюващите държави.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Spring and Autumn Period. // Encyclopædia Britannica, 4 декември 2017. Посетен на 14 юли 2020.
  2. La chronique de la principauté de Lou : Tch'ouen Ts'iou et Tso Tchouan, traduction de S. Couvreur, 3 vol., Paris, 1951.
  3. A Brief History of China: The Spring and Autumn Period. // Culture Trip, 13 ноември 2017. Посетен на 14 юли 2020.
  4. а б The Spring and Autumn Period: Emerge of the Confucianism. // China Highlights, 2 юли 2019. Посетен на 14 юли 2020.