Период „Пролети и есени“
История на Китай | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
ДРЕВЕН ПЕРИОД | |||||||
Тримата повелители и Петимата императори | |||||||
Ся 2070–1600 пр.н.е. | |||||||
Шан 1600–1046 пр.н.е. | |||||||
Джоу 1046–256 пр.н.е. | |||||||
Западна Джоу | |||||||
Източна Джоу | |||||||
Период „Пролети и есени“ | |||||||
Период на воюващите държави | |||||||
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД | |||||||
Цин 221–206 пр.н.е. | |||||||
Хан 206 пр.н.е.–220 | |||||||
Западна Хан | |||||||
Син | |||||||
Източна Хан | |||||||
Трите царства 220–280 | |||||||
Уей, Шу, У | |||||||
Дзин 265–420 | |||||||
Западна Дзин | |||||||
Източна Дзин | Шестнайсетте царства 304–439 | ||||||
Южни и северни династии 420–589 | |||||||
Суей 581–619 | |||||||
Тан 618–907 | |||||||
Петте династии и десетте царства 907–960 |
Ляо 907–1125 | ||||||
Сун 960–1279 |
|||||||
Северна Сун | Западна Ся | ||||||
Южна Сун | Дзин | ||||||
Юен 1271–1368 | |||||||
Мин 1368–1644 | |||||||
Цин 1644–1911 | |||||||
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД | |||||||
Република Китай 1911 - 1949 | |||||||
Китайска народна република след 1949 |
|||||||
„Пролети и есени“ (на китайски: 春秋时代) е период от китайската история, продължил от 771 до 476 г. пр.н.е. и съответстващ грубо на първата половина от периода Източна Джоу. Името на периода произлиза от хрониката „Чунциу“ за държавата Лу, която по традиция е свързвана с Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.).[1][2]
През този период централната власт на Джоу над различните феодални владения търпи упадък, докато все повече местни вождове получават де факто регионална автономия. Те не се подчиняват на кралския двор в Луоян и влизат във въоръжени конфликти помежду си. Въпреки това, оцеляването им изисква политически и икономически коалиции, както и натрупването на богатства. За тази цел са построени много канали, диги, язовири, пътища и подобни, често на междудържавна основа. Издигани са и дълги стени, не само като начин за защита на една държава от друга, но и от номадски племена. Търговците и занаятчиите започват да се оформят в значителна обществена прослойка. Образованието и интелектуалният живот също напредват.[1] В хаоса на периода се раждат трима от най-известните и най-влиятелните китайски философи: Конфуций, Сун Дзъ и Лао Дзъ.[3]
Държавата Джоу достига река Яндзъ, в чиято източна част се концентрира властта. Първият владетел на източната столица Луоян е Пин. Все пак, господарите на Джоу управляват само символично. Макар кланът да разполага със своя територията около Луоян, тя е твърде малка, за да състави достатъчно голяма армия. Вместо това, той зависи от съседните области за защита. Политическата структура на няколкото държави към началото на периода е относително свободна. Техни представители провеждат събрания, на които обсъждат общите договори или проблеми. Понякога, лидерът на дадена мощна държава е признаван за хегемон по време на криза или война. В такива времена, държавите на границата (например Цин) стават по-големи, тъй като имат място за разширяване.[4]
През 497 г. пр.н.е. благородничеството в мощната държава Дзин започва гражданска война. Останалите по-слаби кланове се обединяват срещу нея и към 403 г. пр.н.е. вече са раздробили и поделили Дзин помежду си. Това бележи края на периода „Пролети и есени“ и началото на периода на воюващите държави.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Spring and Autumn Period. // Encyclopædia Britannica, 4 декември 2017. Посетен на 14 юли 2020.
- ↑ La chronique de la principauté de Lou : Tch'ouen Ts'iou et Tso Tchouan, traduction de S. Couvreur, 3 vol., Paris, 1951. chine ancienne, chine antique, civilisation chinoise: La Chine ancienne. La civilisation chinoise ancienne,. // classiques.uqac.ca. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ A Brief History of China: The Spring and Autumn Period. // Culture Trip, 13 ноември 2017. Посетен на 14 юли 2020.
- ↑ а б The Spring and Autumn Period: Emerge of the Confucianism. // China Highlights, 2 юли 2019. Посетен на 14 юли 2020.