Перм (период)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Перм (период).

Перм (период)
преди 299–299 милиона години
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 23 Vol %[1]
(115 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 900 ppm[2]
(3 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 16 °C[3]
(2 °C над съвр. ниво)
Морско равнище (над съвременното) Относително постоянно 60 m през ранен перм; пада през среден перм до постоянно ниво -20 m през късен перм.[4]
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Кайнозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    

Перм е геоложки период, последният от палеозойската ера. Предшестван е от карбон и продължава от 299.0 ± 0.8 до 251.0 ± 0.4 млн. години.

Периодизация[редактиране | редактиране на кода]

Период Система Етаж млн. год.
Триас Долен триас Индий младши
Перм Лопингий Чангсингий 252.2–254.1
Вучиапингий 254.1–259.8
Гваделупий Капитаний 259.8–265.1
Уордий 265.1–268.8
Роадий 268.8–272.3
Сизуралий Кунгурий 272.3–283.5
артинский 283.5–290.1
Сакмарий 290.1–295.0
Аселий 295.0–298.9
Карбон Пенсилваний Гжелий старши

Геология[редактиране | редактиране на кода]

През този период станало преразпределение на сушата и моретата в резултат на могъщите планинообразувателни процеси, които започнали още през карбона. Всички континенти в северното полукълбо се свързали в огромен континент – Пангея. Около него се образувал океан наречен Панталаса.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Високите нагънати планини станали причина за захлаждане на климата. Образували се зони с умерено-континентален климат, докато други се заледили, основно в Южното полукълбо. В началото на перм в Северна Европа настъпило бързо затопляне, вследствие на което моретата станали по-плитки и започнали да пресъхват. Тази област се превърнала в пустиня.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Рязкото изменение на условията на живот се отразило върху растителния свят. В Северното полукълбо областите с буйна карбонска растителност намалели значително и голяма част от дървовидната спорова растителност започнала постепенно да изчезва. На нейно място започнала да прониква глосоптерисовата растителност от Южното полукълбо. Продължавали развитието си и появилите се през карбона голосеменни растения, които широко се разпространили по сушата и започнали да образуват грамадни гори. По-приспособени към новите условия на засушаване, те постепенно изместили споровите, за които била необходима влажна среда. Освен кордаити, от голосеменните през перм започнали да се развиват и разпространяват сагови растения. Те били дървовидни, с изправено неразклонено или пък грудесто удебелено стъбло, на върха на което се намирал кичур от големи просто нарязани листа. По външен вид приличали на папрати или палми.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Животните в моретата[редактиране | редактиране на кода]

Морската фауна не се различавала много от тази на карбона. Някои от безгръбначните животни започнали да изчезват, например четирилъчевите корали. От наутилуидеите останали само два рода. От гръбначните морски животни най-голямо разпространение имали акулите.

Влечуги[редактиране | редактиране на кода]

През ранният Перм най-едри и развити влечуги били синапсидите. На гърба те имали кожни образувания, подобни на високи платна, които вероятно служели за регулиране на телесната температура. Такива синапсиди например са едафозавърът и диметродонът, последният от които бил месояден. По-късно през перм от синапсидите еволюирала друга група влечуги - терапсиди. Крайниците им вече не били разположени странично на тялото, а от долната му страна и станали по-дълги. Типичен пример за терапсидно влечуго е Мосхопс. Той бил дълъг 5 метра и имал голямо бъчвообразно тяло. През перм се появили и цинодонтите. Те били малки, подобни на днешните порове. Отличавали от останалите влечуги, защото тялото им било покрито с люспи. Именно от тях през Триаският период еволюирали първите бозайници.

Масово измиране Перм-Триас[редактиране | редактиране на кода]

Края на периода е белязан от най-голямото в историята на земята масово измиране - масовото измиране Перм-Триас. При него изчезват 96% от морските обитатели.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
  2. Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
  3. Image:All palaeotemps.png
  4. Haq, B. U. и др. A Chronology of Paleozoic Sea-Level Changes. // Science 322 (5898). 2008. DOI:10.1126/science.1161648. с. 64–68.