Перо Коробар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Перо Коробар
Перо Коробар
югославски функционер
Роден
Починал
29 октомври 2004 г. (88 г.)

Перо Ангелов Коробар (Корабаров) (на македонска литературна норма: Перо Коробар) е югославски комунистически партизанин и политически функционер в Социалистическа федеративна република Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Перо Коробар е роден на 29 март 1916 година в град Велес, тогава окупиран от Царство България по време на Първата световна война. Баща му Ангел Корабаров е български революционер, а брат му Боро Коробар, както и братовчед му Перо Д. Коробар, са югославски партизански функционери. Перо Коробар завършва средно техническо училище, през 1932 година става член на СКОЮ, а през 1940 година на ЮКП. По същото време е състудент на Кочо Рацин, но е осъден от кралската югославска власт на затвор в Белград. През 1941 година е освободен, но продължава с политическата си дейност. Член е на Велешкия околийски комитет на Македонската комунистическа партия, след това е член на Агитпроп към ГЩ на Народоосвободителната войска на Македония.

След 1944 година е началник на Отделението на Агитпроп на ЦК на КМП, директор на държавното книгоиздателство на Македония, на издателстките предприятия „Просветно дело“ и „Култура“. До 1948 година участва активно в процеса на македонизацията в Пиринска Македония като ръководител на скопските емисари, част от югославската разузнавателна и пропагандна мрежа в региона.[1] По-късно е началник на отдела за външни работи към ЦК на КМП. Между 1949-1957 година е управител на Македонския народен театър. След това е член на Ревизионната комисия на СКМ, член на съвета на културно-просветните общности на Югославия, делегат в съюзния културно-просветен събор, подпредседател на културно-просветната общност на Македония, директор на историческия музей на СРМ. В продължение на 3 десетилетия е главен и отговорен редактор на списание „Културен живот“, член в два мандата на Съвета на републиката, член на председателството на СЗБНОВМ, член на главния отдел на Социалистическия съюз на работническия народ на Македония и председател на комисизията за печат и издателска дейност. Автор е на филмови и телевизионни сценарии и на портрети на Кочо Рацин, Кръсте Мисирков, Димитър Чуповски, Апостол Гусларот и други. В творческата му дейност главна роля заема Кочо Рацин.

Перо Коробар умира на 29 октомври 2004 година в Скопие.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Животописот на Кочо Рацин“
  • „Рацин во моите сеќавања“
  • „Сеќавања на современиците за Рацин“
  • „Ликовно видување на животот и творештвото на Рацин“
  • „Македонската национална култура во Пиринскиот дел на Македонија“
  • „Историска вистина“ (заедно с Орде Иваноски)
  • „Во меѓународните бригади на Шпанија“ (заедно с Божо Стефановски)
  • „Панко Брашнар“
  • „Димче Мирчев“ (1983)
  • „Ганчо Хаџипанзов“ (1986)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонският въпрос 1944-1989. София 2012, с. 67, 95, 97, 98, 103.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 737 - 738.
     Портал „Македония“         Портал „Македония