Перпера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Перпера на Мануил I Комнин

Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIVв.) и средновековна България през XIII-XIVв. Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.[1]

Въведена е от Алексий I Комнин (10811118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4 – 4,5 г и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име – „иперпирон“ или по-популярното в нашите земи българизирано название – перпера. Множественото число на думата в среден род „иперпира“ е възприето на български като единствено число на женски род – „и перпира“, трансформирано в „(една) перпера“. Перпери се секат до средата на XIVв., като през XIII-XIVв. намалява твърде много златното им съдържание 16 – 11 карата.

Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218 – 1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. Досега е намерен само един екземпляр от нея.

Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32 – 33.