Персей (митология)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Персей.
| Персей | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | герой от древногръцката митология |
| Родители | Зевс Даная |
| Деца | Горгофона Алкей Електрион Стенел |
| Персей в Общомедия | |
Персей (на гръцки: Περσεύς; на латински: Perseus) е герой от древногръцката митология, син на Даная и Зевс. Персей извършил много подвизи, но най-известните са, че убива горгоната Медуза и спасява Андромеда от морското чудовище, изпратено от Посейдон, за да накаже царица Касиопея, която твърди, че е по-красива от сестрите си, нереидите.
Най-често Персей е изобразяван с вдигнат меч и главата на Медуза в ръка.
Раждане[редактиране | редактиране на кода]
Царят на Аргос Акрисий знаел от предсказание на делфийския оракул, че няма да има син, но ще има внук и че му е съдено да умре от ръката на внук си. За да избегне тази участ, той затворил дъщеря си Даная в кула. Там обаче проникнал Зевс във вид на златен дъжд. След тази среща Даная забременяла и родила Персей. Ядосаният ѝ баща заповядал да затворят Даная и сина ѝ в сандък и да го хвърлят в морето. Морето отнесло сандъка на остров Серифос. Там Персей бил отгледан в дома на серифския велможа Диктис.[1]
Убиването на горгоната Медуза[редактиране | редактиране на кода]
След това по поръчка на цар Полидект, брат на Диктис, който бил влюбен в Даная, бил изпратен на поход за главата на горгоната Медуза[2]. Хермес и Атина му помогнали. По техен съвет той посетил първо граите – три старици, които имали общо едно око и един зъб. С хитрост успял да им вземе единствените око и зъб и им ги върнал в замяна на крилати сандали, вълшебна торба и шлем, правещ го невидим. Граите му показали и пътя към горгоната Медуза. Хермес му подарил и остър нож. Така добре въоръжен Персей се запътил към горгоните. Вдигнал се във въздуха с летящите сандали, скрит с шапката невидимка. Тъй като Медуза имала силата да вкаменява с поглед, той използвал медния си щит (подарен му от Атина Палада), в който гледал отражението ѝ и се движел с гръб към нея. След като ѝ отсякъл главата, я сложил в торбата си.
По обратния път към дома, освободил красивата Андромеда от морското чудовище, след което се оженил за нея. Като се върнал, вкаменил Полидект[3], като му показал главата на Медуза и направил управител на острова, човека, който го отгледал – Диктис. След това дал трофея си, главата на Медуза на богинята Атина.[4]
Даная и Персей решили да навестят Акрисий, но той още помнел предсказанието и не ги пуснал в дома си. След много години, веднъж на едни игри, Персей хвърлил диска към зрителите, сред които бил и Акрисий и така го убил, без да иска.[5]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Не искал царството след това нещастно убийство и оставил трона на Аргос на свои роднини, а той заминал за Тиринт[6]. Станал цар на Тиринт, укрепил Мидея и Микена, а Аргоското царство дал на Мегапент[7]. Основал Микена – „това е известно на всички елини“.[8] Според различни версии, основал Микена, след като загубил накрайника (микес) на меча си; или намерил гъба (микес) и пил вода от нея.[9]
С Андромеда имали шестима синове: Перс, Алкей, Нелей, Местор, Стенел (бащата на Евристей) и Електрион (дядото на Херкулес) и една дъщеря – Горгофона, чието име означава „убийца на горгона“ омъжена за Периер, а после и за Ойбал.[10] (в краткия списък на децата са Електрион, Алкей, Стенел [11]).
Персей убил Прет, но сам бил убит от неговия син Мегапент.[12]
Легендата за Персей гласи, че е бил любимец на боговете и след смъртта му го пренасят на небето и се превръща в съзвездието Персей, за да е пред погледа на човечеството за вечни времена. Образът му е в центъра на много литературни, художествени и театрални творби.
По-късното изкуство дописва мита за Персей. Според античните версии героят е само свидетел на раждането на летящия кон Пегас (превърнал се в символ на поетическото вдъхновение и творчеството), който се появява от обезглавената Медуза. Според старогръцката митология Пегас е конят на друг герой – Белерофонт, който убива чудовището Химера. Но през барока и романтизма Персей често язди Пегас и крилатият кон е заедно с героя на картини на Рубенс и други прочути художници от това време.
Персей и Атлант[редактиране | редактиране на кода]
Все по-надалеч се носел Персей от острова на горгоните. Приличал на облаче, което бурният вятър гони по гърнето. Накрая стигнал до страната, където царувал синът на титана Япет и брат на Прометей – великият Атлант. По полетата на Атлант пасели хиляди стада от тънкорунни овци, крави и витороги бикове. Във владенията му имало прекрасни градини. В тях растяло дърво със златни клони и листа. Ябълките, които зреели по него, също били златни. Като зеницата на окото си пазел Атлант това дърво – то било най-голямото му съкровище. Богинята Темида му била предсказала, че един ден при него ще дойде син на Зевс и ще похити златните ябълки. От това се страхувал най-много владетелят. С висока стена обградил градината, в която растяло златното дърво. На входа ѝ поставил на стража дракон, който бълвал огън. Атлант не допускал чуждоземци във владенията си. Страхувал се, да не би сред тях да е и синът на Зевс. И ето че при него долетял на крилатите си сандали Персей и се обърнал към владетеля с приветливи думи:
| „ | – О, Атланте, приеми ме като гост в дома си. Аз съм Персей, синът на Зевс, който уби горгоната Медуза. Позволи ми да си отдъхна при теб след този мой велик подвиг. | “ |
Като чул, че Персей е син на Гръмовержеца, Атлант веднага си спомнил за предсказанията на богинята Темида. Затова му отвърнал грубо:
| „ | – Махай се от тук! Няма да ти помогнат приказки-те за твоя велик подвиг и за това, че си син на Гръмовержеца – и понечил да хлопне вратата пред героя. | “ |
Персей видял, че не може да се пребори с могъщия великан, и сам побързал да излезе от дома му. Забушувал гняв в сърцето на младия герой. Разсърдил се много на Атлант, че му отказал гостоприемството си и отгоре на това го нарекъл лъжец, и в гнева си казал на великана:
| „ | – Добре, Атланте, гониш ме! Но въпреки това приеми от мен този дар! | “ |
Като казал това, той бързо извадил от торбата главата на Медуза и отвръщайки се от нея, я показал на Атлант. Великанът мигом се превърнал в планина. Брадата и косите му се превърнали в гъсти гори, ръцете и плещите – в стръмни скали, а главата – във връх на планината, който стигал високо в небето. Оттогава Атлант крепи целия небесен свод и всичките съзвездия.
А щом изгряла зорницата, Персей се понесъл нататък по пътя си.
Персей в изкуството[редактиране | редактиране на кода]
Образът му е в центъра на много литературни, художествени и театрални творби. Един от гениалните късноренесансови художници – Тициан, рисува няколко картини на тема „Даная и златният дъжд“. Леонардо да Винчи и Караваджо изобразяват горгона Медуза. Рубенс има няколко версии на мотива „Персей и Андромеда“. Бенвенуто Челини извайва скулптура на Персей, държащ главата на горгоната в ръка, и тя и до днес стои на един от площадите във Флоренция.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека, II, 2,2
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека, II, 4, 1
- ↑ Аполодор, II, 4,3
- ↑ Аполодор, II, 4,3
- ↑ Аполодор, II, 4, 4; Павзаний, Описание на Елада, 2,16, 2
- ↑ Аполодор, II, 4, 4
- ↑ Павзаний, Описание на Елада, 2,16,3
- ↑ Павзаний, „Описание на Елада“ II 15, 3 – 4
- ↑ Павзаний. „Описание на Елада“ II 16, 3
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека II 4, 5
- ↑ Хезиод, Каталог на жените, фр.135 М.-У.
- ↑ Хигин, Митове 244
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Gustav Schwab: Sagen des klassischen Altertums: Perseus, Projekt Gutenberg-DE
- Perseus, Mythentor.de
- Perseus, Theoi Project
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||