Персей (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Персей.

Персей
Perseo.jpg
Характеристики
Описание герой от древногръцката митология
Родители Зевс
Даная
Деца Горгофона
Алкей
Електрион
Стенел
Персей в Общомедия

Персей (на гръцки: Περσεύς; на латински: Perseus) е герой от древногръцката митология, син на Даная и Зевс. Персей извършил много подвизи, но най-известните са, че убива горгоната Медуза и спасява Андромеда от морското чудовище, изпратено от Посейдон, за да накаже царица Касиопея, която твърди, че е по-красива от сестрите си, нереидите.

Най-често Персей е изобразяван с вдигнат меч и главата на Медуза в ръка.

Раждане[редактиране | редактиране на кода]

Царят на Аргос Акрисий знаел от предсказание на делфийския оракул, че няма да има син, но ще има внук и че му е съдено да умре от ръката на внук си. За да избегне тази участ, той затворил дъщеря си Даная в кула. Там обаче проникнал Зевс във вид на златен дъжд. След тази среща Даная забременяла и родила Персей. Ядосаният ѝ баща заповядал да затворят Даная и сина ѝ в сандък и да го хвърлят в морето. Морето отнесло сандъка на остров Серифос. Там Персей бил отгледан в дома на серифския велможа Диктис.[1]

Убиването на горгоната Медуза[редактиране | редактиране на кода]

Персей с главата на горгоната Медуза, от Антонио Канова, завършена 1801 (Ватикански музеи)

След това по поръчка на цар Полидект, брат на Диктис, който бил влюбен в Даная, бил изпратен на поход за главата на горгоната Медуза[2]. Хермес и Атина му помогнали. По техен съвет той посетил първо граите – три старици, които имали общо едно око и един зъб. С хитрост успял да им вземе единствените око и зъб и им ги върнал в замяна на крилати сандали, вълшебна торба и шлем, правещ го невидим. Граите му показали и пътя към горгоната Медуза. Хермес му подарил и остър нож. Така добре въоръжен Персей се запътил към горгоните. Вдигнал се във въздуха с летящите сандали, скрит с шапката невидимка. Тъй като Медуза имала силата да вкаменява с поглед, той използвал медния си щит (подарен му от Атина Палада), в който гледал отражението ѝ и се движел с гръб към нея. След като ѝ отсякъл главата, я сложил в торбата си.

По обратния път към дома, освободил красивата Андромеда от морското чудовище, след което се оженил за нея. Като се върнал, вкаменил Полидект[3], като му показал главата на Медуза и направил управител на острова, човека, който го отгледал – Диктис. След това дал трофея си, главата на Медуза на богинята Атина.[4]

Даная и Персей решили да навестят Акрисий, но той още помнел предсказанието и не ги пуснал в дома си. След много години, веднъж на едни игри, Персей хвърлил диска към зрителите, сред които бил и Акрисий и така го убил, без да иска.[5]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Андромеда и Персей

Не искал царството след това нещастно убийство и оставил трона на Аргос на свои роднини, а той заминал за Тиринт[6]. Станал цар на Тиринт, укрепил Мидея и Микена, а Аргоското царство дал на Мегапент[7]. Основал Микена – „това е известно на всички елини“.[8] Според различни версии, основал Микена, след като загубил накрайника (микес) на меча си; или намерил гъба (микес) и пил вода от нея.[9]

С Андромеда имали шестима синове: Перс, Алкей, Нелей, Местор, Стенел (бащата на Евристей) и Електрион (дядото на Херкулес) и една дъщеря – Горгофона, чието име означава „убийца на горгона“ омъжена за Периер, а после и за Ойбал.[10] (в краткия списък на децата са Електрион, Алкей, Стенел [11]).

Персей убил Прет, но сам бил убит от неговия син Мегапент.[12]

Легендата за Персей гласи, че е бил любимец на боговете и след смъртта му го пренасят на небето и се превръща в съзвездието Персей, за да е пред погледа на човечеството за вечни времена. Образът му е в центъра на много литературни, художествени и театрални творби.

По-късното изкуство дописва мита за Персей. Според античните версии героят е само свидетел на раждането на летящия кон Пегас (превърнал се в символ на поетическото вдъхновение и творчеството), който се появява от обезглавената Медуза. Според старогръцката митология Пегас е конят на друг герой – Белерофонт, който убива чудовището Химера. Но през барока и романтизма Персей често язди Пегас и крилатият кон е заедно с героя на картини на Рубенс и други прочути художници от това време.

Персей и Атлант[редактиране | редактиране на кода]

Все по-надалеч се носел Персей от острова на горгоните. Приличал на облаче, което бурният вятър гони по гърнето. Накрая стигнал до страната, където царувал синът на титана Япет и брат на Прометей – великият Атлант. По полетата на Атлант пасели хиляди стада от тънкорунни овци, крави и витороги бикове. Във владенията му имало прекрасни градини. В тях растяло дърво със златни клони и листа. Ябълките, които зреели по него, също били златни. Като зеницата на окото си пазел Атлант това дърво – то било най-голямото му съкровище. Богинята Темида му била предсказала, че един ден при него ще дойде син на Зевс и ще похити златните ябълки. От това се страхувал най-много владетелят. С висока стена обградил градината, в която растяло златното дърво. На входа ѝ поставил на стража дракон, който бълвал огън. Атлант не допускал чуждоземци във владенията си. Страхувал се, да не би сред тях да е и синът на Зевс. И ето че при него долетял на крилатите си сандали Персей и се обърнал към владетеля с приветливи думи:

– О, Атланте, приеми ме като гост в дома си. Аз съм Персей, синът на Зевс, който уби горгоната Медуза. Позволи ми да си отдъхна при теб след този мой велик подвиг.

Като чул, че Персей е син на Гръмовержеца, Атлант веднага си спомнил за предсказанията на богинята Темида. Затова му отвърнал грубо:

– Махай се от тук! Няма да ти помогнат приказки-те за твоя велик подвиг и за това, че си син на Гръмовержеца – и понечил да хлопне вратата пред героя.

Персей видял, че не може да се пребори с могъщия великан, и сам побързал да излезе от дома му. Забушувал гняв в сърцето на младия герой. Разсърдил се много на Атлант, че му отказал гостоприемството си и отгоре на това го нарекъл лъжец, и в гнева си казал на великана:

– Добре, Атланте, гониш ме! Но въпреки това приеми от мен този дар!

Като казал това, той бързо извадил от торбата главата на Медуза и отвръщайки се от нея, я показал на Атлант. Великанът мигом се превърнал в планина. Брадата и косите му се превърнали в гъсти гори, ръцете и плещите – в стръмни скали, а главата – във връх на планината, който стигал високо в небето. Оттогава Атлант крепи целия небесен свод и всичките съзвездия.

А щом изгряла зорницата, Персей се понесъл нататък по пътя си.

Персей в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Образът му е в центъра на много литературни, художествени и театрални творби. Един от гениалните късноренесансови художници – Тициан, рисува няколко картини на тема „Даная и златният дъжд“. Леонардо да Винчи и Караваджо изобразяват горгона Медуза. Рубенс има няколко версии на мотива „Персей и Андромеда“. Бенвенуто Челини извайва скулптура на Персей, държащ главата на горгоната в ръка, и тя и до днес стои на един от площадите във Флоренция.

Персей с главата на Медуза, Бенвенуто Челини, Флоренция

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аполодор, Митологическа библиотека, II, 2,2
  2. Аполодор, Митологическа библиотека, II, 4, 1
  3. Аполодор, II, 4,3
  4. Аполодор, II, 4,3
  5. Аполодор, II, 4, 4; Павзаний, Описание на Елада, 2,16, 2
  6. Аполодор, II, 4, 4
  7. Павзаний, Описание на Елада, 2,16,3
  8. Павзаний, „Описание на Елада“ II 15, 3 – 4
  9. Павзаний. „Описание на Елада“ II 16, 3
  10. Аполодор, Митологическа библиотека II 4, 5
  11. Хезиод, Каталог на жените, фр.135 М.-У.
  12. Хигин, Митове 244

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]