Перу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Перуанци)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Перу
на испански: República del Perú
      
Национален химн: Himno Nacional de Perú
Наименование на местния жител: перуанец
Местоположение на Перу
Местоположение на Перу
География и население
Площ 1 285 216 km²
(на 19-о място)
Води 0,41%
Столица Лима
12°02′ ю. ш. 77°01′ з. д. / 12.043333° ю. ш. 77.028333° з. д.
Най-голям град Лима
Официален език испански(1)
Население
(пребр., 2018)
32 162 184
(на 43-о място)
Гъстота на нас. 23,6 души/km²
(на 198-о място)
Управление
Форма Президентска република
Президент Мартин Вискара
Министър-председател Цезар Вилянуева
История
Независимост
– обявена
от Испания
28 юли 1821
Икономика
БВП (ППС, 2018) $458,389 млрд.
(на 36-то място)
БВП на човек (ППС) $14 252
(на място)
БВП (ном., 2018) $228,944 млрд.
(на 41-во място)
БВП на човек (ном.) $7118
(на място)
ИЧР (2017) Повишение 0,750 (висок)
(89-о)
Коеф. на Джини (2016) 43,8 (среден)
Валута Перуански сол (PEN)
Други данни
Часова зона UTC-5
Код по ISO PE
Интернет домейн .pe
Телефонен код +51
(1): Кечуа и аймара са официални езици в районите с индианско население.
Република Перу в Общомедия

Перу, официално Република Перу (на испански: República del Perú, на кечуа и аймара: Piruw) е държава в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Еквадор и Колумбия на север, с Бразилия на изток, с Боливия на югоизток и юг, с Чили на юг и с Тихия океан на запад[1]. На територията на Перу има богат материал за културна антропология. Там се е зародила и империята на инките. Република Перу е с площ 1 285 220 km². Столица е гр. Лима (6,4 млн. жители). На 28 юли 1821 г. Хосе де Сан Мартин провъзгласява независимостта на Перу.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географска карта на Перу

По дължина на тихоокеанското крайбрежие е разположена пустинната равнина Коста, а над нея се издига планинската верига Анди. Източните части на Перу са заети от Амазонската низина, която на юг преминава в предпланинската равнина Монтано. Езерото Титикака е най-голямото планинско плавателно езеро и е разположено на границата между Перу и Боливия. Намира се на 3810 m надморска височина. Интересни и внушителни обекти са крепостта Мачу Пикчу, Колка – най-дълбокият каньон в света, долината Урабанба и много други.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Независимо че Перу е държава, разположена на екватора, в страната преобладават тропичният и екваториалният климат. В екваториалния климатичен пояс има 1 сезон, характерен с много валежи. В тропичния пояс има 2 сезона (зима и лято) и ветровете са тропични.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите следи от човешко присъствие на територията на Перу датират от 11 000 г. пр. Хр. Перу е страна с хилядолетна култура преди инките. Едно от коренните населения в Перу са инките, които са прекосили Тихия океан между 3000 и 1800 г. пр.н.е.

През 1532 г. Перу е завладяно от испанските конкистадори начело с Франсиско Писаро и става испанска колония.

Думата „Перу“ произлиза от Birú, името на местен владетел, който живеел близо до залива на Сан Мигел, Панама, в началото на 16 век. Когато бил посетен от испански изследователи през 1522 г., това било най-южната част на Новия свят, за която европейците знаели. Заради това, когато Франсиско Писаро проучил регионите на юг, решил името на новооткритата земя да бъде Birú или Перу. „Испанската корона“ дава правен статут на името през 1529 г.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Перу е президентска демократична република с многопартийна система. Според конституцията президентът е първи в правителството и е избиран за 5 години. Настоящ президент е Олянта Умала. Той има конституционно право да назначава министър-председателя. Правителството е съставено от 120 членове, избирани посредством избори в цялата страна за 5-годишен мандат[2]. Гласуват перуанските граждани между 18 и 70-годишна възраст[3].

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Перу е разделена на 194 провинции (provincias), които са обединени в 25 региона (regiones). Столицата Лима е провинция с особен статут, която не е част от никой регион, а Каляо е единствената провинция в едноименния регион. Провинциите на Перу се подразделят на общо 1821 окръга (distritos).

Карта Региони на Перу
Peru Regions.png

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Перу е една от най-слабо развитите страни в света с индекс на човешко развитие 0,773. През 2006 г. доходите на глава на населението са средно $3374. Приблизително 45% от населението е бедно, а 16% водят прекалено беден живот. В Перу има силно развит риболов, а в Андите се отглеждат лами.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Деца в Лима.

Населението на Перу е близо 32 милиона души за 2016 година, която я поставя на четвърто място по население в Южна Америка. Предполага се, че през 2050 г. населението на Перу ще се повиши до 42 милиона души. През 2005 г. около 70% от жителите живеят в градовете. В Перу има многонационално съсловие – преобладава смесеното население – метиси. Освен испанския, много разпространен е езикът на индианците кечуа. Испанският език е усвоен перфектно дори от 5-годишни деца и се превръща в най-разпространения не само в Перу, но и в цяла Латинска Америка.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Перу е световноизвестна със своите паметници от миналото. Културите на Чиму, Чаван, Инка и др. са оставили след себе си немалко исторически загадки – величественият град Мачу Пикчу, дворци, мавзолеи, пирамиди и множество постройки в долината Ламбаске. В пустинята Наска се намират както световноизвестните загадъчни рисунки, така и многобройни паметници на индианската култура.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тельнова Н.О., Берёзкин Ю.Е., Беляев Д.Д., Ларин Е.А., Дружинина Д.А., Нестёркин В.Д., Нечаев В.С., Линдер В.И., Надъярных М.Ф., Шелешнёва-Солодовникова Н.А., Лисовой В.И., Ветрова Т.Н. Перу (Перу). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 26. Перу – Полуремарке [Перу – Полуприцеп]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-363-7. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. Член 90 от конституцията на Перу
  3. Член 31 от конституцията на Перу