Перузинска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Перузинска война
Римски граждански войни
Mvt troupes Perouse -41.png
Маневри и сражения през Перузинската война
  Агрипа
  Салвидиен
Информация
Период41 – 40 пр.н.е
МястоПерузия, Италия
РезултатПобеда на Октавиан
Страни в конфликта

Vexilloid of the Roman Empire.svg Римската република

Vexilloid of the Roman Empire.svg Сили на Фулвия и Луций Антоний

Командири и лидери

Project Rome logo Clear.png Гай Октавиан
Project Rome logo Clear.png Марк Агрипа
Project Rome logo Clear.png Квинт Салвидиен

Crown of Italian patrician.svg Фулвия
Project Rome logo Clear.png Луций Антоний

Сили

Октавиан: ~ 8 легиона
Лепид: 3 легиона
Руф: 6 легиона
Агрипа: 3 – 4 легиона
21 – 22 легиона[a]

Л. Антоний: 8 легиона
Азиний Полион: 7 легиона
Планк: ~ 3 легиона
Бас: ~ 3 легиона
~ 21 легиона[a]


бележки
    1. а б Pierre Cosme, „Auguste“ с. 63 – 64

Перузинска война е война, състояла се през 41-40 пр.н.е. в Древен Рим, между триумвира Октавиан Август и поддръжници на другия триумвир – Марк Антоний. Поводът е оземляването на ветерани от римската армия. Братът на Марк Антоний – Луций Антоний иска да използва недоволството на италийското население срещу господството на Октавиан, за да осигури еднолична власт на Антоний.

Обстановка[редактиране | редактиране на кода]

Ветераните от римската армия трябва да бъдат заселени на конфискуваните земи. Те настояват жителите на най-богатите градове в Италия да бъдат изселени. Жителите на тези градове искат поне обезщетение, но в държавната хазна няма достатъчно пари.[1]

Опозицията[редактиране | редактиране на кода]

Противниците на Октавиан, виждат в тази ситуация, възможност да провалят Октавиан и да разчистят пътя пред другия триумвир – Марк Антоний.

Братът на Марк Антоний, и консул от 41 пр.н.е. Луций Антоний не крие, че поддържа изселваните. Едновременно с това, за да спечели ветераните, заявява, че брат му, би извършил заселването по-справедливо. Фулвия, жената на Марк Антоний е водена от други подбуди. Вече знае, че съпругът ѝ има връзка с Клеопатра. Иска да принуди мъжа си незабавно да се върне в Италия, дори с цената на пролята кръв.

И двамата съюзници искат да предизвикат безредици в Италия, за да падне от власт Октавиан и да дойде Антоний.[2] На тяхна страна са и трима големи военачалници, който признават като единствен авторитет Марк Антоний и биха се притекли на помощ в случаи на нужда. Това са Азиний Полион и Вентидий Бас, под чието командване има няколко легиона в Цизалпийска Галия. Наместникът в Нарбонска Галия Квинт Фуфий Кален командва други 11 легиона. От своя страна Октавиан разполага само с 4 легиона и преторианската гвардия.

Развой на събитията[редактиране | редактиране на кода]

Октавиан е отблъснат Нурсия и започва обсада на град Сентинум. Луций, който е в Пренесте потегля към Рим и побеждава Лепид, който защитва града.[2][3] По негово предложение Сенатът обявява Октавиан и Лепид за врагове на народа. Научавайки за това Октавиан потегля по Виа Фламиния към Рим изпращайки инструкции на Руф, който пътува с шест легиона през Умбрия да продължи с обсадата на Сентиум.[4] С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – Квинт Фуфий Кален, Вентидий Бас и Азиний Полион в Галия.[4] Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.[4] Сенатът приема ново постановление, съгласно което Луций Антоний е враг на народа.

Първият ход на Агрипа е да превземе Сутриум – важен град за Луций Антоний намиращ се на Виа Касия.[5] Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия[6][7] да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.[5] Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.[5] Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.[8]

Октавиан подобно на Цезар при Алезия, обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.[4][9][10] Вентидий Бас, Азиний Полион и Мунаций Планк с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.[11][12] Перузия се затруднява заради липсата на храна.[13] Забраняват на робите да се дава храна. През февруари 40 пр.н.е. започват преговори. Октавиан уверява Луций Антоний, че ако се предаде, ще може да разчита на неговата снизходителност и нито той, нито войниците и офицерите ще ги очаква наказание. Октавиан не иска да изостря отношенията си с Антоний. Той не само пощадява живота на Луций, но му разрешава да отиде при брат си. Луций отказва. Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).[14][15]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на градския съвет на Перузия, 300 души, са вкарани в затвора. На 15 март, 5 години след убийството на Цезар, те са посечени пред олтара му.[16][17] Пощаден е само Луций Емилий, тъй като е гласуван за осъждане на убийците на Цезар. Сенаторите, които са подкрепяли Луций и са били с него в Перузия, надявайки се да се върне стария републикански ред, са освободени, но поставени под надзор. Най-непримиримите са осъдени на смърт.

Перузия е плячкосана. Неочаквано възниква и пожар, който окончателно съсипва града. Фулвия в началото бяга в Бриндизи, после в Гърция, а след това се отправя при мъжа си в Египет. По пътя за Египет, в Сикион, неочаквано умира. Години след това, Октавиан нарежда града да бъде възстановен. В негова памет, той е преименуван на Августа Перузия.

Въпреки Перузинската война, триумвиратът не е разрушен. Октавиан, стремейки се да избегне конфликт с Антоний, му предлага за жена, своята сестра Октавия. Този брак укрепва съюза на триумвирите. С решителните си действия по време т.нар. Перузинска война, Октавиан Август показва, че няма да търпи никаква съпротива и опити да бъде възстановен републиканския строй.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Класически автори[редактиране | редактиране на кода]

Модерни автори[редактиране | редактиране на кода]