Перузинска война
| Перузинска война | |||
|---|---|---|---|
| Римски граждански войни | |||
 Маневри и сражения през Перузинската война Агрипа Салвидиен | |||
| Информация | |||
| Период | 41 – 40 пр.н.е | ||
| Място | Перузия, Италия | ||
| Резултат | Победа на Октавиан | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| Сили | |||
| |||
Перузинска война е война, състояла се през 41-40 пр.н.е. в Древен Рим, между триумвира Октавиан Август и поддръжници на другия триумвир – Марк Антоний. Поводът е оземляването на ветерани от римската армия. Братът на Марк Антоний – Луций Антоний иска да използва недоволството на италийското население срещу господството на Октавиан, за да осигури еднолична власт на Антоний.
Обстановка[редактиране | редактиране на кода]
Ветераните от римската армия трябва да бъдат заселени на конфискуваните земи. Те настояват жителите на най-богатите градове в Италия да бъдат изселени. Жителите на тези градове искат поне обезщетение, но в държавната хазна няма достатъчно пари.[1]
Опозицията[редактиране | редактиране на кода]
Противниците на Октавиан, виждат в тази ситуация, възможност да провалят Октавиан и да разчистят пътя пред другия триумвир – Марк Антоний.
Братът на Марк Антоний, и консул от 41 пр.н.е. Луций Антоний не крие, че поддържа изселваните. Едновременно с това, за да спечели ветераните, заявява, че брат му, би извършил заселването по-справедливо. Фулвия, жената на Марк Антоний е водена от други подбуди. Вече знае, че съпругът ѝ има връзка с Клеопатра. Иска да принуди мъжа си незабавно да се върне в Италия, дори с цената на пролята кръв.
И двамата съюзници искат да предизвикат безредици в Италия, за да падне от власт Октавиан и да дойде Антоний.[2] На тяхна страна са и трима големи военачалници, който признават като единствен авторитет Марк Антоний и биха се притекли на помощ в случаи на нужда. Това са Азиний Полион и Вентидий Бас, под чието командване има няколко легиона в Цизалпийска Галия. Наместникът в Нарбонска Галия Квинт Фуфий Кален командва други 11 легиона. От своя страна Октавиан разполага само с 4 легиона и преторианската гвардия.
Развой на събитията[редактиране | редактиране на кода]
Октавиан е отблъснат Нурсия и започва обсада на град Сентинум. Луций, който е в Пренесте потегля към Рим и побеждава Лепид, който защитва града.[2][3] По негово предложение Сенатът обявява Октавиан и Лепид за врагове на народа. Научавайки за това Октавиан потегля по Виа Фламиния към Рим изпращайки инструкции на Руф, който пътува с шест легиона през Умбрия да продължи с обсадата на Сентиум.[4] С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – Квинт Фуфий Кален, Вентидий Бас и Азиний Полион в Галия.[4] Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.[4] Сенатът приема ново постановление, съгласно което Луций Антоний е враг на народа.
Първият ход на Агрипа е да превземе Сутриум – важен град за Луций Антоний намиращ се на Виа Касия.[5] Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия[6][7] да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.[5] Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.[5] Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.[8]
Октавиан подобно на Цезар при Алезия, обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.[4][9][10] Вентидий Бас, Азиний Полион и Мунаций Планк с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.[11][12] Перузия се затруднява заради липсата на храна.[13] Забраняват на робите да се дава храна. През февруари 40 пр.н.е. започват преговори. Октавиан уверява Луций Антоний, че ако се предаде, ще може да разчита на неговата снизходителност и нито той, нито войниците и офицерите ще ги очаква наказание. Октавиан не иска да изостря отношенията си с Антоний. Той не само пощадява живота на Луций, но му разрешава да отиде при брат си. Луций отказва. Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).[14][15]
Последствия[редактиране | редактиране на кода]
Членовете на градския съвет на Перузия, 300 души, са вкарани в затвора. На 15 март, 5 години след убийството на Цезар, те са посечени пред олтара му.[16][17] Пощаден е само Луций Емилий, тъй като е гласуван за осъждане на убийците на Цезар. Сенаторите, които са подкрепяли Луций и са били с него в Перузия, надявайки се да се върне стария републикански ред, са освободени, но поставени под надзор. Най-непримиримите са осъдени на смърт.
Перузия е плячкосана. Неочаквано възниква и пожар, който окончателно съсипва града. Фулвия в началото бяга в Бриндизи, после в Гърция, а след това се отправя при мъжа си в Египет. По пътя за Египет, в Сикион, неочаквано умира. Години след това, Октавиан нарежда града да бъде възстановен. В негова памет, той е преименуван на Августа Перузия.
Въпреки Перузинската война, триумвиратът не е разрушен. Октавиан, стремейки се да избегне конфликт с Антоний, му предлага за жена, своята сестра Октавия. Този брак укрепва съюза на триумвирите. С решителните си действия по време т.нар. Перузинска война, Октавиан Август показва, че няма да търпи никаква съпротива и опити да бъде възстановен републиканския строй.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 14.
- ↑ а б Reinhold April 1933, с. 180.
- ↑ Syme 1939, с. 209.
- ↑ а б в г Reinhold 1933, с. 17.
- ↑ а б в Reinhold 1933, с. 18.
- ↑ Roddaz 1984, с. 50.
- ↑ Касий 1917, с. 48.13.
- ↑ Апиан 1913, с. 32.
- ↑ Cosme 2005, с. 63.
- ↑ Апиан 1913, с. 32 – 33.
- ↑ Cosme 2005, с. 63 – 64.
- ↑ Апиан 1913, с. 35.
- ↑ Ливий , кн. 126.
- ↑ Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 16.
- ↑ Апиан 1913, с. 35 – 38.
- ↑ Касий 1917, с. 48.14.
- ↑ Светоний 1913, с. 14 – 15.
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
Класически автори[редактиране | редактиране на кода]
- Светоний. Живота на Август. // Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
- Касий, Дион. Римска История. // Loeb Classical Library, 1917. (на английски)
- Апиан. Римска История, Римски Войни. // Книги 4 и 5. Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
- Ливий, Тит. „История на Рим (фрагменти от изгубените книги)“. // Perseus Digital Library. (на английски)
Модерни автори[редактиране | редактиране на кода]
- Cosme, Pierre. Auguste. // Librairie Académique Perrin, 2005. ISBN 978-2-262-01881-8. (на френски)
- Reinhold, Meyer. „The Perusine War“. Т. 26 no. 23. The Classical Weekly, April 1933. (на английски)
- Reinhold, Meyer. „Marcus Agrippa. A biography“. New York, The W. F. Humphrey Press Geneva, 1933. (на английски)
- Roddaz, Jean-Michel. „Marcus Agrippa“. École Française de Rome, 1984. ISBN 2-7283-0069-0. (на френски)
- Bowman, Champlin, Lintott, Alan K., Edward, Andrew. The Cambridge Ancient History Volume 10: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69. // Cambridge University Press, 1996. ISBN 0-521-26430-8. (на английски)
- Syme, Sir Ronald. „The Roman Revolution“. Oxford University Press, 1939. (на английски)
| ||||||||||||||