Песен на песните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Песен на песните, ГУстав Моро, 1853 г.

Песен на песните“ (на иврит: שִׁיר הַשִּׁירִים, на гръцки: ᾆσμα ᾀσμάτων, ὃ ἐστι Σαλώμων, на латински: Canticum Canticorum Salomonis) е 17-тата книга на Танаха, каноническа книга на Стария завет, написана на иврит, приписвана на цар Соломон[1]. В нея се описва любовта на самия цар към девойка, наречена Сунамка, която става негова жена. Счита се, че това е сборник от сватбени песни, възхваляващи сексуалната любов[2]. Еврейската традиция го приема като алегория на отношението на Господ към Израел[3]. Християните го приемат като отношението на Христос и църквата[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Song of Solomon", „King James Version The Holy Bible, Conteyning the Old Testament, and the New“, London: Robert Barker, 1611, http://www.kingjamesbibleonline.org/Song-of-Solomon-Chapter-1/ .
  2. Garrett, Duane (1993). Proverbs, Ecclesiastes, Song of Songs. B&H Publishing Group. ISBN 9780805401141.
  3. Sweeney, Marvin A. (2011). Tanak: A Theological and Critical Introduction to the Jewish Bible. Fortress Press. ISBN 9781451414356.
  4. Norris, Richard Alfred (2003). The Song of Songs: Interpreted by Early Christian and Medieval Commentators. Eerdmans.