Песимизъм
Песимизмът е отрицателно или потиснато психическо състояние, при което се очаква нежелан резултат от дадена ситуация.[1][2][3][4] Песимистите са склонни да се фокусират върху негативите на живота като цяло. В цялата история песимистичното разположение има влияние върху всички основни области на мисленето[5].
Философският песимизъм е свързана идея, която гледа на света строго антиоптимистично. Тази форма на песимизъм не е емоционално разположение, както терминът обикновено предполага. Вместо това, това е философия или светоглед с пряко оспорване на идеята за прогрес и това, което може да се счита за основани на вярата претенции за оптимизъм. Философските песимисти често са екзистенциални нихилисти, вярващи, че животът няма присъщо значение или стойност. Техните отговори на това състояние обаче са много разнообразни и често потвърждаващи живота.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ песимизъм // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 17 септември 2025.: „Възглед, схващане, че в света преобладава злото, от което произтича разочарование от настоящето, неверие в бъдещето, отричане на добрите творчески сили на човека. Противоп. оптимизъм. — От лат. pessimus 'най-лош' през фр. pessimisme.“
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. песимизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 651.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. песимизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 554.
- ↑ Младенов, Стефан. песимизъм // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 319.
- ↑ Bennett, Oliver. Cultural Pessimism: Narratives of Decline in the Postmodern World. Edinburgh, Edinburgh University Press, 2001. ISBN 978-0-7486-0936-9.