Песочница (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Песочница (Ном Лерин))
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Песочница (област Монтана).
Песочница
Αμμοχώρι
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Песочница
Църквата „Свети Георги“ в Песочница
Гърция
40.7822° с. ш. 21.4844° и. д.
Песочница
Западна Македония
40.7822° с. ш. 21.4844° и. д.
Песочница
Леринско
40.7822° с. ш. 21.4844° и. д.
Песочница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина615 m
Население1077 души (2021 г.)
Пощенски код53100
Телефонен код53100
Песочница в Общомедия

Песо̀чница (изписване до 1945 година: Пѣсочница; на гръцки: Αμμοχώρι, Амохори, катаревуса: Αμμοχώριον, Амохорион, до 1927 година Πεσόσνιτσα, Песосница[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле, на 9 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северно от Кучковени (Перасма) на Мала река (Μάλα ρέκα).

История[редактиране | редактиране на кода]

Селска носия от Песочница, типично за Мощенските села.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Пѣшошница като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Песочница като българско село.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Песочница живеят 850 българи християни и 200 турци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Песошница е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 156 къщи.[5]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев в края на 1902 година цялото село (156 къщи), част от Леринска епархия, което дотогава е разделено на патриаршистко-екзархийско, признава върховенството на Българската екзархия.[6][7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песочница има 800 българи екзархисти.[8] В Песочница работи българско училище с учител Б. Ацев.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Мала река в Песочница.

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пешошница има 120 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[10] През 20-те години турското население се изселва от Песочница и на негово място са заселени 156 души понтийски гърци бежанци от Турция. В 1927 година името на селото е преведено на Амохори, Пясъчно село.[11]

По време на Втората световна война селото е окупирано от германски части и в него е отворено българско училище.[12]

Църквите в Песочница са „Свети Атанасий“ (1910), „Свети Николай“ (1960) и „Свети Георги“ (1980). Селото празнува на Гергьовден, 23 април.[13]

Панорама към Песочница
Прекръстени с официален указ местности в община Песочница на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сини вир[14] Σίνιβιρ Валтотопи Βαλτοτόπι[15] местност по Стара река на Ю от Песочница[14]
Гиневец Γίνεβετς Калотопос Καλότοπος[15]
Струбел[14][16] Στρούμπελ Нерофагома Νεροφάγωμα[15] местност на ЮИ от Песочница и на СЗ от Въртолом[14]
Пасич[14] Πάσιτς Пападия Παπαδιά[15] местност на И от Песочница и на С от Въртолом и на ЮЗ от Росен[14]
Дабието[14][16] Ντάμπιετο Валанидиес Βαλανιδιές[15] местност на СИ от Песочница и на ЮЗ от Борешница[14]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 794 жители
  • 1920 – 796 жители
  • 1928 – 1092 жители, от които 49 бежански семейства със 195 души.[17]
  • 1940 – 1508 жители
  • 1951 – 1582 жители
  • 1961 – 1510 жители
  • 1971 – 1310 жители
  • 2001 – 1294 жители
  • 2011 – 1250 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Константин Вълканов
Кице Пешошчето
Никола Маричев от Песочница
Родени в Песочница
  • Джим Антон (1944-2007), активист на македонистката диаспора в Австралия
  • Георги Попиванчев, български революционер от ВМОРО
  • Димитър Гердев, български революционер
  • Мице Гърдечки или Гърдецки, български революционер от ВМОРО
  • Кице Пешошчето, български революционер от ВМОРО, издател в България
  • Константин Вълканов (1868 – 1927), български просветен деец
  • Наум Петров (1869 – 1940), български революционер
  • Наум Гинков, деец на ВМОРО, учител в село Гявато, войвода на песочнишката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Наум Гирдас, Гърдев (Ναούμ Γίρδας), гръцки андартски деец от трети клас[19]
  • Никола Маринчев (1884 – 1932), български революционер
  • Христо Вълканов (1874 – 1905), български просветен деец и революционер


Български революционери, участници в Охрана
  • Никола Минчев, Тодор Кечев, Димитри Попов, Йорги Манов, Стефан Янев, Димитри Александров, Кочо Гардевски, Лазо Янев, Тодор Апидопулос, Методи Александров, Ристо Стойков, Ристо Николо Неоказин, Кочо Георгиоев Алебаков, Йорги Евангелов, Ставре Александров, Тодор Янев, Йордан К. Ложенов, Лазо Наум Гьозев, Ставре Йоргев Анастасов, Йорги Боглев, Траян Боглев, Кирко Клев, Йорги Крокаров, Ставре Янев, Еманулев, Йорги Апидопулос, Митре Еманулев, Йорги Маринчев, Пандо Ставров Анастасов, Александър Мирчев, Атанас Крокаров, Пандо Николов Манафов[20]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  3. ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  9. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ ΑΜΜΟΧΩΡΙ-ΤΟΠΟΣ ΚΑΙ ΙΣΤΟΡΙΑ // Архивиран от оригинала на 2007-03-12. Посетен на 2007-02-05.
  13. ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка].
  14. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  16. ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 34.
  19. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  20. ↑ No. 79, 80 and 81, Minutes of the Special Court of Traitors of Florina 16 February 1946
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Песочница_(дем_Лерин)&oldid=12137810“.