Песяк (дем Хрупища)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За планината в Република Македония вижте Песяк (планина).

Песяк
Αμμουδάρα
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 670 m
Население (2001) 112 души

Песяк или Песък (изписване до 1945 година Пѣсякъ; на гръцки: Αμμουδάρα, Амудара, до 1926 Πισιάκοι, Писяки[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 112 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 5 километра южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Песяк е българско село село на самата българо-гръцка етническа граница – първото село в южна посока е гръцкото Витан. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пѣсъкъ има 120 жители българи.[2]

В началото на XX век цялото население на Песяк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[3] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на на ВМОРО.[4]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песяк има 400 българи екзархисти.[5]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Писаки (Πισσάκι) в 1910 година има 25 „българоговорещи гръцки семейства“.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Песяк преди Балканската война има 20 български къщи.[7]

По време на Балканската война един човек от Песяк е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Пишак като българско село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година името на селото е преведено като Амудара, пясъчно.

Преброявания
Изходна табела на селото
  • 1913 – 148 жители
  • 1920 – 143 жители
  • 1928 – 174 жители
  • 1940 – 434 жители
  • 1951 – 518 жители
  • 1961 – 209 жители
  • 1971 – 165 жители
  • 1981 – 144 жители
  • 1991 – 135 жители[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Песяк
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина[11]
  • Flag of Greece.svg Константинос Георгиу или Динас (Κωνσταντίνος Γεωργίου, Ντίνας), гръцки андартски деец от ІІІ ред[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин (Дине) Василев Кираджията и синът му Аргир, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища, легални дейци на ВМОРО[13]
  • Flag of Greece.svg Михаил Типадис (1862 – 1951), лекар и андартски деец[14]
  • Flag of Greece.svg Наум Василиу (Ναούμ Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[12]
  • Flag of Greece.svg Стерьос Василиу (Στέργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[12]
  • Flag of Greece.svg Т. Кирязопулос (Θ. Κυριαζόπουλος), гръцки андартски деец от ІІІ ред[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Кръстев (? – 1903), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πισιάκοι -- Αμμουδάρα
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  4. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). февруари 1940. с. 10.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  6. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 153 и 869.
  9. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ammoudara.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 153.
  12. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  13. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 107, 128.
  14. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 186.
     Портал „Македония“         Портал „Македония