Петгъс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петгъс
Πεντάλοφος
Изглед на селото
Изглед на селото
Гърция
40.9294° с. ш. 22.4103° и. д.
Петгъс
Централна Македония
40.9294° с. ш. 22.4103° и. д.
Петгъс
Кукушко
40.9294° с. ш. 22.4103° и. д.
Петгъс
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина420 m
Население259 души (2021 г.)
Демонимпетгъжа̀ни[1]
Пощенски код613 00
Телефонен код2343

Пѐтгъс[2] (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, катаревуса: Πεντάλοφον, Пендалофон, до 1926 година Πέτγα, Петга[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Петгъс има 191 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“, метох на атонския Симонопетра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османска империя[редактиране | редактиране на кода]

Заличен стенопис пред входа на църквата „Св. св. Петър и Павел“

На 1900 m югоизточно от селото и на 2300 m северозападно от Геракарци (Гераконас), от дясната страна на коларския път Петгъс – Геракарци, в местността Тумба на естествен хълм е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[4]

В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от средата на XIX век.[5]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Петгиз (Petjes, Petgiz),[6] на картата на Кондоянис е отбелязано като Петгас (Πέτγας), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Петгис (Πέτγκις) е село с 38 християнски семейства.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 българи християни.[8] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Petgaz) има 376 българи екзархисти.[10]

Църквата „Св. св. Петър и Павел“
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Петгъс, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Пет гъз) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им. От името на населението кмет Иван, член Гоно.[11] “

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петгъз има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[12]

По данни на Екзархията в 1910 година Петгъс е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[13]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτγας) има 300 екзархисти и 50 патриаршисти.[7][14]

При избухването на Балканската война двама души от Петгъс са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците:

„ Учительо Благий. Много Ви се моля да учиш учениците ти на елинска писменост, а не на българска, зщаото ще развалят тишината ви елинските учители... ако не чуете ще пострадате... Македония елинска беше, здраво елинска [е] и ще бъде здраво елинска, защото нашите проливат кръв като река всеки ден заради това място...[16] “

В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петгас (Πέτγας) като село със 182 мъже и 149 жени.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петгаз има 120 къщи славяни християни.[17]

Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 20 имота на жители, преселили се в България.[7] В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.[18]

В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон.

Прекръстени с официален указ местности в община Петгъс на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цигарчи камен[19] Τσιγάρτσι Κάμιν Ксиролития Ξηρολιθιά[20] възвишение на ЮИ от Рамна и на С от Цигарево[19]
Голем дол[19] Γκολέμ Ντόλ Мегалос Лакос Μεγάλος Λάκκος[20] река на Ю от Рамна[19]
Дуков рид[19] Δούκοφριτ Рахи Дука Ράχη Δούκα[20] възвишение на ЮЗ от Рамна[19]
Бесина[19] Μπεσίνα Лекани Λεκάνη[20] местност на З от Рамна[19]
Бачилка[19] Μπατσίλκο Тирокомейон Τυροκομεΐον[20] възвишение на ЮЗ от Петгъс и на СЗ от Рамна[19]
Грамайци[19] Γκραμάϊτσι Петротон Πετρωτόν[20] възвишение на ЮЗ от Петгъс и на С от Рамна (529,6 m)[19]
Пресекта[19] Πρεσέκτα Ставродроми Σταυροδρόμι[20] местност на ЮЗ от Петгъс[19]
Берковица[19] Μπέρκοβιτς Ститос Στήθος[20] възвишение на З от Петгъс[19]
Албанджинде[19] Άλμπαντσίντε Агриомилиес Άγριομηλιές[20] възвишение на СЗ от Петгъс[19]
Муркова тумба[19] Μούρκοβα Τούμπα Псилома Ψήλωμα[20] възвишение на И от Петгъс (422 m)[19]

Официални преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – 231 жители
  • 2001 – 191 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Гоно Даулов, емигрант в Мариън, Охайо, САЩ
Родени в Петгъс
  • Георги Пенев Тръпчев (1922 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[21]
  • Дионис Даулов (1873 – 1951) български революционер, четник от ВМОРО
  • Иван Георгиев Политика, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[22]
  • Минко Калцев, български революционер, четник от ВМОРО[23]
  • Мино Гонов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[24]
  • Христо Георгиев (1878 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Христо Пройчаков, български революционер, четник от ВМОРО.[25]
  • Христо П. Тенков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев[26]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 313.
  2. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  5. ↑ 6. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Πεντάλοφου // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  6. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  7. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  11. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538.
  12. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  13. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  14. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  16. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 179.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  23. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 305
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  25. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 310, 316
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петгъс&oldid=12142940“.