Петгъс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Петгъс
Πεντάλοφος
Изглед на селото
Изглед на селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 420 m
Население (2001) 191 души
Демоним петгъжа̀ни[1]

Пѐтгъс[2] (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, катаревуса: Πεντάλοφον, Пендалофон, до 1926 Πέτγα, Петга[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Петгъс има 191 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“, метох на атонския Симонопетра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Заличен стенопис пред входа на църквата „Св. св. Петър и Павел

На 1900 m югоизточно от селото и на 2300 m северозападно от Геракарци (Гераконас), от дясната страна на коларския път Петгъс - Геракарци, в местността Тумба на естествен хълм е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[4]

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от средата на XIX век.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 българи християни.[6] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 376 българи екзархисти.[8]

Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Петгъс , пред Хилми паща за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Пет гъз) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им. От името на населението кмет Иван, член Гоно[9]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петгъз има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[10]

По данни на Екзархията в 1910 година Петгъс е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[11]

При избухването на Балканската война двама човека от Петгъс са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците:

Учительо Благий. Много Ви се моля да учиш учениците ти на елинска писменост, а не на българска, зщаото ще развалят тишината ви елинските учители... ако не чуете ще пострадате... Македония елинска беше, здраво елинска [е] и ще бъде здраво елинска, защото нашите проливат кръв като река всеки ден заради това място...[13]

Българските му жители са принудени да се изселват в България. В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.[14]

В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон.

Официални преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 - 231 жители
  • 2001 - 191 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Петгъс
  • Flag of Bulgaria.svg Дионис (Диниш) Г. Даулов (1882 - 1951) български революционер, четник от ВМОРО[15], македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Минко Калцев, български революционер, четник от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Георгиев (1878 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пройчаков, български революционер, четник от ВМОРО[18].
  • Flag of Bulgaria.svg Христо П. Тенков (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 313.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτγα - Πεντάλοφον
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2018-06-26.
  5. 6. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Πεντάλοφου. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-24.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.147.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  8. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.102-103.
  9. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538.
  10. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  11. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.869.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.179
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.305
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.201.
  17. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.305
  18. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.310, 316
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.700.
     Портал „Македония“         Портал „Македония