Петгъс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петгъс
Πεντάλοφος
Изглед на селото
Изглед на селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 420 m
Население (2001) 191 души
Демоним петгъжа̀ни[1]

Пѐтгъс[2] (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, катаревуса: Πεντάλοφον, Пендалофон, до 1926 Πέτγα, Петга[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Петгъс има 191 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“, метох на атонския Симонопетра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Заличен стенопис пред входа на църквата „Св. св. Петър и Павел

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от средата на XIX век.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 българи християни.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 376 българи екзархисти.[7]

Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Петгъс , пред Хилми паща за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Пет гъз) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им. От името на населението кмет Иван, член Гоно[8]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петгъз има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[9]

По данни на Екзархията в 1910 година Петгъс е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[10]

При избухването на Балканската война двама човека от Петгъс са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците:

Учительо Благий. Много Ви се моля да учиш учениците ти на елинска писменост, а не на българска, зщаото ще развалят тишината ви елинските учители... ако не чуете ще пострадате... Македония елинска беше, здраво елинска [е] и ще бъде здраво елинска, защото нашите проливат кръв като река всеки ден заради това място...[12]

Българските му жители са принудени да се изселват в България. В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.[13]

В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон.

Официални преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 - 231 жители
  • 2001 - 191 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Петгъс
  • Flag of Bulgaria.svg Дионис (Диниш) Г. Даулов (1882 - 1951) български революционер, четник от ВМОРО[14], македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Минко Калцев, български революционер, четник от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Георгиев (1878 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пройчаков, български революционер, четник от ВМОРО[17].
  • Flag of Bulgaria.svg Христо П. Тенков (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 313.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτγα - Πεντάλοφον
  4. 6. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Πεντάλοφου. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-24.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.147.
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.102-103.
  8. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538.
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  10. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.869.
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.179
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.305
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.201.
  16. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.305
  17. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.310, 316
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.700.
     Портал „Македония“         Портал „Македония