Петер Бюргер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Бюргер
Peter Bürger
германски филолог и литературовед
Роден
Починал
11 август 2017 г. (80 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Професия филолог, литературовед
Научна дейност
Образование Лудвиг Максимилиан университет
Университет на Ерланген – Нюрнберг
Работил в Университет Бремен
Публикации Theorie der Avantgarde (1974)
The institutions of Art (1992, в съавторство с Криста Бюргер)
The Thinking of the Master: Bataille between Hegel and Surrealism (2002)
The Decline of Modernism (1992)
Das Altern der Moderne. Schriften zur bildenden Kunst (2001)
Награди медал „Карл Фридрих Гаус

Петер Бюргер (на немски: Peter Bürger) е германски литературовед, филолог и теоретик на изкуството, който остава в историята с множество трудове, един от най-значимите от които е „Теория на авангарда“.

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Петер Бюргер е роден на 6 декември 1936 г. в Хамбург. Завършва висше образование през 1959 г. в университета в Мюнхен, а през 1970 г. защитава дисертация в университета в Ерлаген. През 1971 г. е назначен като професор по френска литература и сравнително литературознание в университета в Бремен, където работи до 1998 г., когато се оттегля. Заради многобройните си постижения през 2006 г. Петер Бюргер получава от Научното дружество на Брауншвайг медала „Карл Фридрих Гаус“ за изключителни заслуги в областта на литературата. Трудовете му са преведени на английски, френски, руски, норвежки, китайски, иврит и др. езици.

Умира на 11 август 2017 г. в Берлин.[1]

Идеи и приноси[редактиране | редактиране на кода]

„Теория на авангарда“[редактиране | редактиране на кода]

През 1974 г. за първи път в Берлин е публикувана книгата „Теория на авангарда“. В нея Петер Бюргер си поставя за цел да напише определение на прогресивните артистични движения от началото на 20 век. Централният проблем в книгата на Бюргер се съсредоточава върху смисъла и дефиницията на понятието авангард и как концепцията на авангарда се различава от тази на модернизма. Това са въпроси от изключително значение за Бюргер, които той очертава и изследва в своята книга.

Основно място в „Теория на авангарда“ заема аргументът, че концепцията на термина „авангард“ трябва да се разбира като осъзнаване капаните на модернизма и атака срещу доминиращите институции на изкуството. Според Бюргер цел на авангарда трябва да бъде реинтеграцията на изкуството в живота и да се премахне асоциирането му с идеологии и установени институции. Задачата, която авторът си поставя, е да се характеризира с теоретична и историческата конкретност авангардът от 20-те години на ХХ век (футуризма, дадаизма, сюрреализма, левия авангард в Русия и Германия). За разлика от други автори, които преди него са опитвали да създадат трудове, свързани с изследването на авангарда, Бюргер е исторически конкретен и теоретично точен. Според него практиките на историческия авангард са се появили като синтез на изкуството и живота. Опровергавайки предишни теории, Бюргер твърди, че авангардът не се занимава просто с демонтаж на изкуството, а с институцията на изкуството в нейната цялост.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Essay bei Heinrich Heine, München 1959 (Philosophische Dissertation Universität München, 25. März 1960, 142 Seiten, 8).
  • Die frühen Komödien Pierre Corneilles und das französische Theater um 1630. Eine wirkungsästhetische Analyse. Athenäum, Frankfurt am Main 1971 (Habilitation Philosophische Universität Erlangen-Nürnberg 1970, 293 Seiten, 24 cm).
  • Der französische Surrealismus: Studien zum Problem der avantgardistischen Literatur, Athenäum, Frankfurt am Main 1971.
  • Studien zur französischen Frühaufklärung (= edition suhrkamp, Band 525), Suhrkamp, Frankfurt am Main 1972 (ISBN 3-518-10525-6 Ausgabe 1984).
  • Theorie der Avantgarde (= edition suhrkamp, Band 727), Suhrkamp, Frankfurt am Main 1974, ISBN 3-518-10727-5 (Neuausgabe 2017 im Wallstein Verlag, Göttingen).
    Bürger, P. Theory of the Avant-Garde, University of Minnesota, 1984.
    Биргер, Петер. Теорија авангарде. Београд: Народна књига, 1998.
    Peter Bürger, Théorie de l’avant-garde, trad. de Jean-Pierre Cometti, Paris, Éditions Questions théoriques, 2013, 199 p.
    Бюргер П. Теория авангарда. М.: V—A-C press, 2014.
  • Aktualität und Geschichtlichkeit (= edition suhrkamp, Band 879), Suhrkamp, Frankfurt am Main 1977 (ISBN 3-518-10879-4 Ausgabe 1999).
  • Zur Kritik der idealistischen Ästhetik. Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main 1983 (ISBN 3-518-28019-8 Ausgabe 1990).
  • Zum Funktionswandel der Literatur. Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main 1983 (ISBN 3-518-11157-4, Ausgabe 1996).
  • Prosa der Moderne. Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main 1988, ISBN 3-518-57926-6.
  • Die Tränen des Odysseus. Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main 1993, ISBN 3-518-58153-8.
  • Das Verschwinden des Subjekts: Eine Geschichte der Subjektivität von Montaigne bis Barthes. Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main 1998, ISBN 3-518-58262-3.
  • Ursprung des postmodernen Denkens. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2000 (ISBN 3-934-73010-8, Ausgabe 2007).
  • Sartre: Eine Philosophie des Als-ob. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2007. ISBN 3-518-58489-8.
  • Mit Stefan Zenklusen (Hrsg.): Surrealismus im inneren Exil. Die Kunst des Adrian Zenklusen. BOD, Norderstedt 2008, ISBN 978-3-8334-8679-1.
  • Sag die Wahrheit! Warum jeder ein Nonkonformist sein will, aber nur wenige es sind. Klett-Cotta, Stuttgart 2011, ISBN 978-3-608-97139-2.
  • Nach der Avantgarde. Velbrück Wissenschaft, Weilerswist 2014, ISBN 978-3-942393-65-2.
  • „Nach vorwärts erinnern“. Relektüren zwischen Hegel und Nietzsche. Wallstein, Göttingen 2016, ISBN 978-3-8353-1948-6.
  • Theorie der Avantgarde, Wallstein, Göttingen 2017, ISBN 978-3-8353-3119-8.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ellmenreich, Maja. „Ein eleganter Denker“: Thomas Hettche zum Tod von Peter Bürger. // Deutschlandfunk, 12.08.2017. Посетен на 03.10.2017. (на немски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]