Петер Надаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петер Надаш
Nádas Péter
унгарски писател и драматург

Роден
Будапеща, Кралство Унгария

НационалностFlag of Hungary.svg Унгария
Работил вписател, драматург
НаградиНаграда "Кошут" (1992)
Франц Кафка (2003)
Атила Йожеф (награда) (1985)
Награда на Югозападното радио (2012)
Австрийска държавна награда за европейска литература (1991)[1]
Литература
Жанровероман

Уебсайт
Петер Надаш в Общомедия

Петер Надаш (1942 г., Будапеща) е унгарски писател, драматург и есеист, носител на наградата „Кошут“.

Работил е като фоторепортер и журналист. Член-основател на Дигиталната литературна академия, а от 2000 г. член на Академията за литература и изкуство „Сечени“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 октомври 1942 г. в Будапеща, в семейството на Клара Таубер и Ласло Надаш.

Между 1956 и 1958 г. учи в Химико-технологичния техникум „Лайош Петрик“, след което се обучава като помощник-фотограф от 1958 до 1961 г. От 1961 г. завършва двугодишния курс за журналисти на Националния съюз на унгарските журналисти (MÚOSZ). Между 1965 – 1967 г. е студент по философия във Вечерния университет по марксизъм-ленинизъм, но не полага държавен изпит.

Междувременно, от 1961 до 1963 г. е фоторепортер на женското списание „Ньок лапя“, а от 1965 до 1969 г. е сътрудник на „Пещ медеи хирлап“ (Окръжен вестник на Пеща). От 1969 г. е писател на свободна практика. През 1974 г. е стипендиант в Хумболтовия университет, където посещава предимно лекции за историята на Бел епок. От 1974 до 1979 г. е редактор на педагогическото списание „Дермекюнк“ („Нашето дете“). През 1980 – 1981 г. е лектор в театър „Кишфалуди“ в Дьор. През 1989 – 1990 г. е постоянен сътрудник на списание „Мадяр Напло“ („Унгарски дневник“). През 1993 г. Надаш претърпява няколко сърдечни операции, в резултат от инфаркт.[2]

На 13 юни 2006 г. е избран за член на Берлинската академия на изкуствата. От същата година е член и на настоятелството на наградата „Петер Балаша“.

През 2015 г., в Деня на унгарската драма, творчеството му е отличено с наградата „Ерньо Сеп“.

Творби (преведени на български език)[редактиране | редактиране на кода]

  • „Краят на един семеен роман“ /Egy családregény vége/ Изд. Сонм, 2008 г., (в превод на Светла Кьосева)
  • „Направи ми жертвеник от пръст. Избрани есета“ /Földből csinálj nékem oltárt/ Изд. Сонм, 2006 г., (в превод на Светла Кьосева)
  • „Собствена смърт“ /Saját halál/ Изд. Алтера, 2011 г., (в превод на Николай П. Бойков)
  • „Солта на живота“ /Az élet sója/ Изд. СОНМ, 2020 г., (в превод на Светла Кьосева)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.kunstkultur.bka.gv.at. Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
  2. Статии от автора