Петер О. Хотйевиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер О. Хотйевиц
Peter O. Chotjewitz
Роден 14 юни 1934 г.
Починал 15 декември 2010 г. (76 г.)
Професия писател, преводач, юрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, радиопиеса
Награди Награда Георг Макензен (1969)
Уебсайт Страница в IMDb

Петер О. Хотйевиц (на немски: Peter O. Chotjewitz) е немски писател, преводач и юрист, автор на романи, разкази и радиопиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петер О. Хотйевиц е роден през 1934 г. в Берлин в семейството на художник-приложник и чиновничка. В края на 1945 г. семейството се мести в северен Хесен, където до 1955 г. Хотйевиц живее на село.

Учи в гимназия и от 1948 до 1950 г. се обучава за бояджия и завършва с изпит за правоспособнfст. Наред с това учи в Касел във вечерна гимназия и през 1955 г. полага матура.

После следва право в университетите на Франкфурт на Майн и Мюнхен. От 1961 г. е стажант в „Берлинския върховен съд“. Започва второ следване по публицистика, история и философия в Свободния университет на Берлин. През 1965 г. полага нужния втори юридически държавен изпит.

След това живее като писател на свободна практика.

От 1976 до 1973 г. пребивава в Рим като стипендиант на „Villa assimo“, а после се завръща във ФРГ.

През декември 1969 г. установява контакт с основателите на терористичната организация Фракция Червена армия Андреас Баадер и Гудрун Енслин по време на техния престой в Италия. Когато през април 1970 г. Баадер е арестуван в Берлин, той се легитимира с паспорт на името на Петер Хотйевиц.

В ранната си литературна дейност Хотйевиц създава експериментални текстове, в които използва колажи и монтажна техника. През 70-те години преминава към лявоангажирано, реалистично творчество.

Освен собственоте му произведения, от значение са преводите му от италиански – пресъздава на немски почти всички пиеси на Дарио Фо.

Последната му творба, романът „Моят приятел Клаус“ („Mein Freund Klaus“), излиза през 2004 г.[1]

От 1995 г. писателят живее в Щутгарт. Член е на Съюза на немските писатели.

Умира през 2010 г. на 76-годишна възраст.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hommage à Frantek, 1965
  • Ulmer Brettspiele, 1965
  • Die Insel. Erzählungen auf dem Bärenauge, 1968
  • Roman. Ein Anpassungsmuster, 1968
  • Abschied von Michalik, 1969
  • Freude am Es, 1969
  • Vom Leben und Lernen. Stereotexte, Hörspiele, 1969, 2004
  • Die Trauer im Auge des Ochsen, 1972
  • Itschi hat ein Floh im Ohr, Datschi eine Meise, 1973
  • Kinder, Kinder!, 1973
  • Malavita, 1973
  • Reden ist tödlich, schweigen auch, 1974
  • Die Briganten, 1976
  • Durch Schaden wird man dumm, 1976
  • Die Gegenstände der Gedankenstille, 1976
  • Der dreißigjährige Friede, 1977
  • Die Herren des Morgengrauens, 1978
  • Saumlos, Königstein im Taunus 1979, 2004
  • Die mit Tränen säen, 1980
  • Mein Mann ist verhindert, 1985
  • Der Mord in Davos, 1986
  • Tod durch Leere, 1986
  • Die Juden von Rhina, 1988
  • Die Rückkehr des Hausherrn, 1991
  • Straßenkinder, 1991
  • Mein Schatz unterm Dachboden, 1995
  • Kannibalen, 1997
  • Rom – Spaziergänge auf der Antike, 1999
  • Das Wespennest, 1999
  • Als würdet ihr leben, 2001
  • Der Fall Hypatia, 2002
  • Machiavellis letzter Brief, 2003
  • Urlaub auf dem Land, 2004
  • Alles über Leonardo aus Vinci, 2004
  • Fast letzte Erzählungen, 2007
  • Mein Freund Klaus, 2007, 2014
  • Fast letzte Erzählungen 2, 2009
  • Fast letzte Erzählungen 3, 2010
  • Fast letzte Erzählungen 4, 2010
  • 49 VIPs Simultantexte, 2010
  • Tief ausatmen, 2012
  • Mein Freund Klaus, 2014

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]