Петер Хухел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петер Хухел
Peter Huchel
Роден 3 април 1903 г.
Починал 30 април 1981 г. (78 г.)
Професия поет и публицист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворение
Петер Хухел в Общомедия

Петер Хухел (на немски: Peter Huchel) е немски поет и публицист, роден в Лихтерфелде край Берлин в семейството на чиновник. Детството си прекарва в селската къща на своя дядо в маркграфство Бранденбург.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Петер Хухел следва литература и философия в Берлин, Фрайбург и Виена. Тогава издава стихосбирката си „Мрежа за звезди“ (1928). После живее няколко години във Франция, препитавайки се от случайна работа и от хонорарите за стихотворения, публикувани в Германия. Поетът предприема пътуване до Цариград и странства по Черноморското крайбрежие от Балчик до Кюстенджа.

Литературната дарба на Хухел намира в Германия все по-голямо признание. В 1932 г. дрезденското списание „Ди Колоне“ му присъжда своята награда за лирика и тогава Петер Хухел се запознава с поета Гюнтер Айх. Когато на власт идва националсоциализмът, Хухел изтегля вече отпечатаната си стихосбирка „Езерото на момчето“ (1932) и изоставя писателското поприще. В 1941 г. е мобилизиран, прекарва пет години на фронта и попада в съветски плен.

ГДР и ФРГ[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война поетът е художествен директор на Берлинското радио и публикува томче „Стихотворения“ (1948), а в 1949 г. става главен редактор на съоснованото от Йоханес Р. Бехер най-значимо литературно списание в ГДР „Зин унд форм“, което ръководи четиринадесет години. В 1963 г., след издигането на Берлинската стена (1961), Хухел се оттегля от обществена работа. Издава във ФРГ стихосбирката „Шосета, шосета“ (1963), за която е удостоен с наградата Теодор Фонтане (1963), и избрани творби от периода 1925-1947 под надслов „Мрежа за звезди“ (1967). Поради несъгласие с политиката на ГДР по отношение на Пражката пролет (1968) поетът се преселва през 1971 г. във Федералната република, където излизат стихосбирките му „Броени дни“ (1972), „Стихотворения“ (1973) и „Деветият час“ [1] (1979).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча за Петер Хухел в Берлин

Поетическото творчество на Петер Хухел не е голямо по обем, но притежава дълбочина и всички белези на съвършенство, отличава се с народностно оцветен език, стилистична чистота и необикновена художествена мощ.

Петер Хухел е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата за есеистика „Йохан Хайнрих Мерк“ (1971), „Австрийската държавна награда за европейска литература“ (1972), литературната награда Андреас Грифиус (1974), ордена „Pour le Mérite“ (1976) и наградите Якоб Буркхарт (1979) и Айхендорф на град Ванген (1979).

В чест на поета провинция Баден-Вюртемберг учредява през 1984 г. литературната награда за лирика „Петер Хухел“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Деветият час“ (1979)
  • Gedichte (1948)
  • Chausseen, Chausseen. Gedichte (1963)
  • Die Sternenreuse. Gedichte 1925-1947 (1967)
  • Gezählte Tage. Gedichte (1972)
  • Die neunte Stunde. Gedichte (1979)
  • Gesammelte Werke; 2 Bde. (1984)
  • Wegzeichen. Ein Lesebuch. Gedichte und Prosa mit Grafiken und Interpretationen sowie Stimmen zu Huchel; Ausgewählt und hg. von Axel Vieregg (1999)
  • Wie soll man da Gedichte schreiben. Briefe 1925-1977; hg. v. Hub Nijssen (2000)
  • Poesiealbum 277: Peter Huchel; Auswahl Bernd Jentzsch (2007)

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Деветият час“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]