Петер Цанев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петер Цанев
български художник и изкуствовед
Роден
29 юни 1967 г. (56 г.)
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вНационална художествена академия
Публикации„Психологически подходи в изкуствознанието“ (2009)
Семейство
БащаКънчо Цанев
Братя/сестриРоберт Цанев

Петер Кънчев Цанев е български художник и изкуствовед, професор в Националната художествена академия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юни 1967 г. в Габрово. Син на прочутия резбар и скулптор проф. Кънчо Цанев и брат на доц. Роберт Цанев. Завършва НХА, специалност Графика (1992). Доцент по методика на обучението по изобразително изкуство (2003). Професор по психология на изкуството и ръководител на катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“ на НХА (2011).[1][2]

Доктор по история на изкуството с дисертация на тема „Универсални мотиви в изкуството през погледа на детската рисунка“ (1999). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Психологически подходи в изкуствознанието през ХХ век. Основни въпроси, идеи и изследователски методи“ (2009).[1]

Хоноруван професор по теория на изкуството във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.[1]

Член на Съюза на българските художници.[1]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • Жертви на декориране, галерия „XXL“, София, 2002.[3]
  • Халюциниращи обекти, галерия „Салон 77“, Ниш, Сърбия, 2005.
  • Упражнения по съвършенство, галерия „Ирида“, Пловдив, 2006.
  • Ектопластични рисунки и инсталации, Национална галерия за съвременно изкуство „Шипка 6“, София, 2009.[4][5]
  • Непредвидимо прозрачен. Хетерохронни инсталации, галерия „Ателие Пластелин“, София, 2010.
  • Инструменти на съпричастност, галерия „Райко Алексиев“, София, 2011.[6][7][8]
  • Инструменти на съпричастност, галерия „Рафаел Михайлов“, Велико Търново, 2011.
  • Скрити източници, галерия „Аросита“, София, 2011.[9][10][11]
  • Несчупени инструменти, галерия „Източен 48“, Пловдив, 2012.[12]

Кураторски проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • „Visual Immortality“, Второ международно биенале на съвременното изкуство, Шумен (2004)
  • „Машини за живопис. Антагонизми на абстрактното производство“, Шипка 6, София (2010)
  • „Библиотеката – сили на анонимност“, Галерия „София Прес“, София (2012)
  • „Невидимите монументи – недокоснатите тела на града“, Парк Дондуков, Пловдив (2013)
  • (заедно със Станислав Памукчиев) „Неразказаната абстракция“, Галерия на СБХ, София (2014)[13][14]
  • „Скулптурният обект като зрител“, Галерия „Васка Емануилова“, София (2016)
  • „Свет(л)oотражения“, Ретроспективна изложба на Венцеслав Костов, Галерия Credo Bonum (2017)
  • (заедно със Станислав Памукчиев и Кирил Василев) „Спорът за реалността“, Галерия на СБХ, София (2017)[15]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки. София: Фондация „Съвременно изкуство“, 2002.[16]
  • Психология на изкуството. София: НХА, 2008.
  • Психологически подходи в изкуствознанието. София: НХА, 2009.
  • (в съавторство със Станислав Памукчиев) Неразказаната българска абстракция. София: СБХ, 2014, 176 с. ISBN 978-954-92096-7-9[17][18]
  • (в съавторство със Станислав Памукчиев и Кирил Василев) Спорът за реалността. Съвременна българска живопис и скулптура. София: Сиела, 2019.
На руски език
  • (в съавторство с В. Никитин) Образ и сознание в арт-терапии, 2017
Учебници
  • Изобразително изкуство за 1. клас. София: Просвета, 2002, 80 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Димитър Димитров)
  • Изобразително изкуство за 2. клас. София: Просвета, 2003, 80 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Димитър Димитров)
  • Изобразително изкуство за 5. клас. София: Просвета, 2006, 120 с. (в съавторство с Ралица Карапантева, Димитър Димитров и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 6. клас. София: Просвета, 2007, 92 с. (в съавторство с Ралица Карапантева, Димитър Димитров и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 7. клас. София: Просвета, 2008, 84 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 8. клас. София: Просвета, 2009, 112 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Галя Страшилова)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Страница на проф. Петер Цанев на сайта на НХА.
  2. ↑ CV на Петер Цанев на официалния му сайт.
  3. ↑ Мария Ландова, „Декорирани и препарирани“, рец. във в. „Капитал“, 9 ноември 2002 г.
  4. ↑ „Ектопластични рисунки и инсталации“ на Петер Цанев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 14.04.2009 г.
  5. ↑ Елена Панайотова, „Петер Цанев – Ектопластични рисунки и инсталации“, 16 април - 12 май 2009, рец. на сайта на Съюза на българските художници.
  6. ↑ Николай Маринов, „Самостоятелна изложба на Петер Цанев“, 6 юни - 14 юни 2011, рец. на сайта на Съюза на българските художници.
  7. ↑ Светлана Куюмджиева, „Несигурността на настоящето“, рец. във в. „Култура“, бр. 23 (2641), 17 юни 2011 г.
  8. ↑ Лиляна Караджова, „Петер Цанев свърза вода, въздух и петролни продукти“, рец. във в. „Новинар“, 13 юни 2011 г.
  9. ↑ „Скрити източници“, 22 ноември - 6 декември 2011, сайт на галерия „Аросита“.
  10. ↑ Лиляна Караджова, „Петер Цанев показва скрития живот на обикновените вещи“, рец. във в. „Новинар“, 28 ноември 2011 г.
  11. ↑ Светлана Куюмджиева, „Duchamp Source Finder“, рец. във в. „Култура“, бр. 44 (2662), 23 декември 2011 г.
  12. ↑ „Несчупени инструменти“, 12 септември – 8 октомври 2012 Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., презентация на изложбата на сайта на галерия „Източен 48“, Пловдив.
  13. ↑ „За абстрактното изкуство“ (разговор на Даниела Радева със Станислав Памукчиев и Петер Цанев, куратори на изложбата „Неразказаната абстракция“ в галерията на СБХ на „Шипка“ 6), Портал за култура, изкуство и общество, 31 май 2014 г.
  14. ↑ „Разказ за неразказаното – Из: дискусия по повод изложбата „Неразказаната абстракция“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine., Artologica.art, 27 юни 2014 г.
  15. ↑ „И екзистенциален ужас, и карнавал“ (разговор на Марин Бодаков с проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и Кирил Василев, куратори на изложбата „Спорът за реалността“, изложбен център на СБХ), в. „Култура“, бр. 3 (3192), 26 януари 2018 г.
  16. ↑ „Ключът към тайната градина“ (откъс от „Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки“), в. „Литературен форум“, бр. 3 (487), 22 януари 2002 г.
  17. ↑ Стефан Джамбазов, „Станислав Памукчиев и Петер Цанев с предизвикателството „Неразказаната абстракция“, Въпреки.com.
  18. ↑ Ирина Генова, „Българската абстракция – осъществена и осуетена“, рец. във в. „Култура“, бр. 10 (3067), 13 март 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
Публични лекции
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Цанев&oldid=12175523“.