Направо към съдържанието

Петер Цанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петер Цанев
български художник и изкуствовед
Роден
29 юни 1967 г. (56 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вНационална художествена академия
Публикации„Психологически подходи в изкуствознанието“ (2009)
Семейство
БащаКънчо Цанев
Братя/сестриРоберт Цанев

Петер Кънчев Цанев е български художник и изкуствовед, професор в Националната художествена академия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юни 1967 г. в Габрово. Син на прочутия резбар и скулптор проф. Кънчо Цанев и брат на доц. Роберт Цанев. Завършва НХА, специалност Графика (1992). Доцент по методика на обучението по изобразително изкуство (2003). Професор по психология на изкуството и ръководител на катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“ на НХА (2011).[1][2]

Доктор по история на изкуството с дисертация на тема „Универсални мотиви в изкуството през погледа на детската рисунка“ (1999). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Психологически подходи в изкуствознанието през ХХ век. Основни въпроси, идеи и изследователски методи“ (2009).[1]

Хоноруван професор по теория на изкуството във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.[1]

Хоноруван професор по дисциплината „Окото и картината“ в магистърска програма Философска антропология във Философския факултет на СУ „Климент Охридски“ (2016 – 2019).[3]

Член на Съюза на българските художници.[1]

Гост-редактор е на специален брой на списание Arts (MDPI), посветен на „Теорията на изкуството и психологическата естетика“ (2022)[4].

Главен редактор е на международното списание „Изкуство в психологията“ (2019 – 2024)[5].

Главен редактор е на академичното списание „Психология на изкуството“ (ArtPsychology.net) (2009 – 2024).[6]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • Жертви на декориране, галерия „XXL“, София, 2002.[7]
  • Халюциниращи обекти, галерия „Салон 77“, Ниш, Сърбия, 2005.
  • Упражнения по съвършенство, галерия „Ирида“, Пловдив, 2006.
  • Ектопластични рисунки и инсталации, Национална галерия за съвременно изкуство „Шипка 6“, София, 2009.[8][9]
  • Непредвидимо прозрачен. Хетерохронни инсталации, галерия „Ателие Пластелин“, София, 2010.
  • Инструменти на съпричастност, галерия „Райко Алексиев“, София, 2011.[10][11][12]
  • Инструменти на съпричастност, галерия „Рафаел Михайлов“, Велико Търново, 2011.
  • Скрити източници, галерия „Аросита“, София, 2011.[13][14][15]
  • Несчупени инструменти, галерия „Източен 48“, Пловдив, 2012.[16]
  • Екскурсивни обекти. Галерия Credo Bonum, София (2018)[17][18]
  • Преустановяване на обекта. Гьоте институт, София (2015)[19]
  • Out-of-Body Experience. Галерия + 359, София (2018)[20]
  • Ectoplasticones (Ектопластикони). Галерия Харта, София (2023)[21]

Кураторски проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • „Visual Immortality“, Второ международно биенале на съвременното изкуство, Шумен (2004)
  • „Машини за живопис. Антагонизми на абстрактното производство“, Шипка 6, София (2010)
  • „Библиотеката – сили на анонимност“, Галерия „София Прес“, София (2012)
  • „Невидимите монументи – недокоснатите тела на града“, Парк Дондуков, Пловдив (2013)
  • (заедно със Станислав Памукчиев) „Неразказаната абстракция“, Галерия на СБХ, София (2014)[22][23]
  • „Скулптурният обект като зрител“, Галерия „Васка Емануилова“, София (2016)
  • „Свет(л)oотражения“, Ретроспективна изложба на Венцеслав Костов, Галерия Credo Bonum (2017)
  • (заедно със Станислав Памукчиев и Кирил Василев) „Спорът за реалността“, Галерия на СБХ, София (2017)[24]
  • (заедно със Станислав Памукчиев) „Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност“ Галерия „Райко Алексиев“, София (2020)[25][26]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки. София: Фондация „Съвременно изкуство“, 2002.[27]
  • Психология на изкуството. София: НХА, 2008.
  • Психологически подходи в изкуствознанието. София: НХА, 2009.
  • (в съавторство със Станислав Памукчиев) Неразказаната българска абстракция. София: СБХ, 2014, 176 с. ISBN 978-954-92096-7-9[28][29]
  • (в съавторство със Станислав Памукчиев и Кирил Василев) Спорът за реалността. Съвременна българска живопис и скулптура. София: Сиела, 2019.
На руски език
Учебници
  • Изобразително изкуство за 1. клас. София: Просвета, 2002, 80 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Димитър Димитров)
  • Изобразително изкуство за 2. клас. София: Просвета, 2003, 80 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Димитър Димитров)
  • Изобразително изкуство за 5. клас. София: Просвета, 2006, 120 с. (в съавторство с Ралица Карапантева, Димитър Димитров и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 6. клас. София: Просвета, 2007, 92 с. (в съавторство с Ралица Карапантева, Димитър Димитров и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 7. клас. София: Просвета, 2008, 84 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 8. клас. София: Просвета, 2009, 112 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Галя Страшилова)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Страница на проф. Петер Цанев на сайта на НХА.
  2. CV на Петер Цанев на официалния му сайт.
  3. МП Философска антропология.
  4. Art Theory and Psychological Aesthetics - Special Issue. A special issue of Arts (ISSN 2076-0752).
  5. Art in Psychology: Editorial Council.
  6. Психология на изкуството: Редакционна колегия.
  7. Мария Ландова, „Декорирани и препарирани“, рец. във в. „Капитал“, 9 ноември 2002 г.
  8. „Ектопластични рисунки и инсталации“ на Петер Цанев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 14.04.2009 г.
  9. Елена Панайотова, „Петер Цанев – Ектопластични рисунки и инсталации“, 16 април - 12 май 2009, рец. на сайта на Съюза на българските художници.
  10. Николай Маринов, „Самостоятелна изложба на Петер Цанев“, 6 юни - 14 юни 2011, рец. на сайта на Съюза на българските художници.
  11. Светлана Куюмджиева, „Несигурността на настоящето“, рец. във в. „Култура“, бр. 23 (2641), 17 юни 2011 г.
  12. Лиляна Караджова, „Петер Цанев свърза вода, въздух и петролни продукти“, рец. във в. „Новинар“, 13 юни 2011 г.
  13. „Скрити източници“, 22 ноември - 6 декември 2011, сайт на галерия „Аросита“.
  14. Лиляна Караджова, „Петер Цанев показва скрития живот на обикновените вещи“, рец. във в. „Новинар“, 28 ноември 2011 г.
  15. Светлана Куюмджиева, „Duchamp Source Finder“, рец. във в. „Култура“, бр. 44 (2662), 23 декември 2011 г.
  16. „Несчупени инструменти“, 12 септември – 8 октомври 2012 Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., презентация на изложбата на сайта на галерия „Източен 48“, Пловдив.
  17. „Peter Tzanev: Excursive Objects“, Artfacts.net.
  18. Karadjova, Lilyana. 2023. „Installation Art and the Elaboration of Psychological Concepts: A Definition of the Term ‘Excursive’“, Arts 12, no. 3: 87.
  19. „Peter Tzanev“, OpenArtFiles.bg.
  20. Peter Tzanev, „Ectoplastic Art Therapy as a Genre of Contemporary Art“, Arts 2019, 8(4), 134.
  21. „Изложбата „Ектопластикони“ в галерия „Харта“, представена от проф. Станислав Памукчиев и Петер Цанев“, БНТ.
  22. „За абстрактното изкуство“ (разговор на Даниела Радева със Станислав Памукчиев и Петер Цанев, куратори на изложбата „Неразказаната абстракция“ в галерията на СБХ на „Шипка“ 6), Портал за култура, изкуство и общество, 31 май 2014 г.
  23. „Разказ за неразказаното – Из: дискусия по повод изложбата „Неразказаната абстракция“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine., Artologica.art, 27 юни 2014 г.
  24. „И екзистенциален ужас, и карнавал“ (разговор на Марин Бодаков с проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и Кирил Василев, куратори на изложбата „Спорът за реалността“, изложбен център на СБХ), в. „Култура“, бр. 3 (3192), 26 януари 2018 г.
  25. Образи на Невидимото?: Разговор между проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и проф. Георги Каприев, сп. „Култура“, бр. 10 (2973), Декември 2020 г.
  26. Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност, СБХ.
  27. „Ключът към тайната градина“ (откъс от „Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки“), в. „Литературен форум“, бр. 3 (487), 22 януари 2002 г.
  28. Стефан Джамбазов, „Станислав Памукчиев и Петер Цанев с предизвикателството „Неразказаната абстракция“, Въпреки.com.
  29. Ирина Генова, „Българската абстракция – осъществена и осуетена“, рец. във в. „Култура“, бр. 10 (3067), 13 март 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
Публични лекции