Петка Търновска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Света Параскева /Петка/ Българска /Епиватска/ преподобна е българска светица, тачена не само в България, но и извън пределите на страната заради подвига на живота ѝ в името на Христос и заради чудесата от светите ѝ мощи.

  • Българско име: Параскева, Петка; гръцко :Параскеви
  • прозвище: Търновска
  • тип: топоним /името Търновска е свързано с географско понятие – наречена на гр. Търново/
  • варианти на името:
    • Петка Епиватска – среща се и в славянски преписи;
    • Петка Белградска – в сръбски извори и в някои български източници;
    • Петка Сръбска – в сръбски извори;
    • Петка Яшка – в румънски извори;
    • Петка Нова;

Житие[редактиране | edit source]

В проложните жития на Преподобна Петка четем следното: Петка, наричана също Параскева, е родена в село Епиват, в областта Каликратия, в Тракия на брега на Мраморно море, между Силиврия и Цариград, през XI век. Нейните родители са създали средно заможно семейство: – "... дъщеря на благоверни родaтели, нито обилно oбогати, ни властници, нито пък страдащи от бедност" („Проложно житие на Петка Търновска”, Житиеписни творби 1986: 189); – "Тази преподобна беше родена в Епиват, издънка от преблагочестиви и пребогоугодни родители, които спазваха неотклонно всички божи заповеди, украсяваха живота си с милостиня и добри дела" („Пространно житие на св. Петка Търновска” от Свети патриарх Евтимий, Житиеписни творби 1986 г.,с. 192–193). Петка отраснала и живяла във висока и богато уредена къща, но била възпитана в християнските ценности и добродетели. От малка проявявала завидно ученолюбие и склонност към размишления за света и величието на Бога. Когато пораснала, брат ѝ напуснал дома и станал монах. Приел иночески образ под името кир Евтимий успял да се прочуе навсякъде. За премногото му добродетели бил въведен в архиерейски престол и ръкоположен за Мадитски първопрестолник и пастир. Преживе много добри дела извършил, а след кончината му , мощите му били били положени в същата църква. Най- голямото им чудо било мирото, с което цялата околия се прославила.

Наред с учението, Петка често посещавала храма в града. Един ден в църквата чула думите от Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" (Марк 8:34). Тези слова я развълнували силно. На излизане от храма съблякла богатата си дреха и заедно с цялата украса я дала на един просяк, а самата Петка облякла неговите дрехи и така се завърнала вкъщи. В този момент за първи път изпитала чувството на непозната радост, че е успяла да направи един човек щастлив. Макар родителите ѝ да били милостиви християни, не били доволни от постъпката ѝ. „Обаче благочестива Параскева никак не зачете техните укори. Изгаряна от божествено желание , мислено повтаряше думите на богоотеца Давид: Както жадува елен за водни извори, така душата ми жадува за тебе Боже!” И продължила да раздава своите дрехи и ценности. Всичко до този момент от живота си правела и всичко което ѝ предстояло да се случи било повлияно от безкрайното желание на младата Петка да стане пречиста в своето тяло и душа, за да бъде достойна за срещата с Бога.

Изминатият неравен и труден път, по който младата жена се превръща в светица[редактиране | edit source]

Тук се натъкваме на два варианта на нейното житие: Според Свети патриарх Евтимий Търновски, Петка не могла повече да търпи живота в дома си и постоянното нежеление на нейните родители да раздава на бедните, а копнеела да стане богоугодна. Затова тайно избягала от къщи, от своите родители и от всички познати и се заселила в пустинята. („Пространно житие на св. Петка Търновска” от Патриарх Евтимий, Житиеписни творби 1986 г., с.193). Според други източници, след като нейните родители починали, тя останала съвсем сама с наследеното богатство. Но единствено дълбоката ѝ вяра във Всевишния успяла да ѝ вдъхне сили и кураж, да не се предава и да не се отказва от живота. Петка продължила всеки ден да ходи в храма. Наред с личната си вяра, тя се молела непрестанно за спасение душите на своите родители. Не преставала да раздава от своето имане на бедните. Там, в храма получила духовно просветление, че вещественото милосърдие е израз на християнската любов, но най-високо е духовното милосърдие, което се изразява в молитва за душите на всички хора, защото тялото се разрушава, а душата е безсмъртна. Тя осъзнавала, че има смисъл да живее само ако посвети живота си на по-висше духовно служение. За да го постигне, Петка първо решила да се раздели със светския живот. Както е казал Христос: "Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което като го намери човек, скрива го и в радостта си от него отива, продава всичко що има и купува оная нива." Затова Петка раздала цялото си останало имущество на бедните и станала монахиня. След това посетила Цариград, обиколила светите му места. Вслушвала се в напътствията на ревностни сподвижници и по техен съвет се заселила в ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години. Чак тогава била в състояние да изпълни своето отдавнашно желание: да отиде в Палестина и да се поклони на Гроба Господен. Посетила и други места, осветени от живота на Спасителя. После се заселила в Йорданската пустиня, там където преди 11 века Йоан Кръстител пребивавал в строг пост и молитви, и където по-късно се е подвизавала Мария Египетска. Пустинята е типично място за пребиваване на Иисус Христос и на много бъдещи светци. Както пише проф. д-р Антоний Хубанчев „психологически погледнато, пустинята е колкото символ, толкова и реално ситуационно поле, в което се осъществява съответната духовна концентрация и екзистенционално избликнали интенции на личността. Пустинята е мястото на дълбокото и изключителното самовглъбяване, пустинята е мястото на великите прозрения...”

Животът в пустинята бил суров. Мъжете трудно успявали да оцелеят. Но душата на Петка била изпълнена с безкрайна вяра, преданост и любов към Бога. Те ѝ помогали да оцелее докато живеела като отшелница в пустинята. Денем изгаряла от горещина, вечер треперела от студ. Обитавала една скална пещера, хранела се с корените на пустинните растения и с треви, един път на ден – след залез слънце. Водата била много надалеко, затова сутрин си разквасвала устата с роса. По примера на Мария Египетска, Петка водела в суровата пустиня равноангелски живот. Мечти и привидения я изкушавали, но Господ за нея бил сигурно прибежище. Легендата разказва, че един ден към нея се приближил огромен лъв. Петка не се оплашила, погледнала го кротко с топъл поглед право в очите. Звярът се спрял и легнал до нея. Дивите зверове не ѝ пакостели, защото добрината ѝ ги привличала и укротявала. Петка постоянно се молела за всички хора по света, особено за лошите, защото искала жестоките им души да се превърнат в добри. Но най - сърдечно се молела за своя български народ. Така Параскева прекарала в пустинята много години. Веднъж, докато стояла вглъбена в молитва, явил ѝ се ангел Господен и ѝ казал: "Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си в земята и с душата си да минеш при Господа." Зарадвала се Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и да отнесе душата си във вечните селения.

На връщане към България минала през Цариград. Посетила църквата "Света София". В храма във Влахерна дълго се молела пред чудотворната икона на Света Богородица. Когато се завърнала в Епиват, не заварила жив никой от своите познати. Къщата, в която някога отрасла, сега живеели други хора. Никой от града не успял да я разпознае. Затова се подслонила като странница при храма "Свети Апостоли" и заживяла отдадена на молитви.

Изминали още две години. Блажената Петка се молела в своето усамотение и както се молела, предала Богу душата си. Христолюбиви граждани я погребали вън от града като чужденка. Както пише патриарх Евтимий: „Такива са подвизите на преподобната Параскева, такива са борбите на духовната майка. За кратко време тя се потруди и жестоко страда на Земята, а на небето възприе голяма слава. Бог, обаче, нито изостави своята рабиня да лежи задълго в забвение, нито пък непорочното ѝ тяло да изтлее от тление, но и за него показа удивително чудо.”

Изминало време. Разболял се и починал един неизвестен моряк. Тялото му било захвърлено близо до мястото, където била погребана Петка. До товамясто имало стълб, на който стоял един стълпник /така били наричани някои светци/, който „безмълвстваше в себе си и в Бога”. От силното зловоние стълпникът бил принуден да слезе от кулата и да помоли близките жители да погребат тялото на нещастния човек. Благочестиви, но прости хора започнали да копаят гроб и намерили в земята тялото на Преподобна Петка, запазило се нетленно. Хората се уплашили. Не знаели какво да правят - били неуки в духовните неща. В неграмотността си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

На следващата нощ един от тези благочестиви люде на име Георги „видя такъв сън, дивен и ужасявящ: някаква царица, седяща на престол, и множество сановници, които я обкръжават. Когато той ги видя, веднага бе обхванат от страх и падна ничком. Един от онези светли мъже го взе за ръка, вдигна го и му каза: - „Човече, не се ли боиш от Бога, понеже това тяло е свято? И как тялото, разложено и смърдящо, погребахте с това тяло на божията раба Параскева?” Каза му и Светата: - „Но иди сега бързо и извести на всички да ме избавят от толкова силна смрад! Ако не направиш това, знай наистина, че чрез огън от Бога ще изгорите и ще загините! Защото и аз съм човек и моето отечество е Епиват.” В същата нощ и една жена на име Евтимия видя същото видение. И на сутринта и и двамата съобщиха на всички. Когато всички чуха за това, взеха свещи и се стекоха над тялото на Светата. Из „Проложно житие” (Житиеписни творби 1986: 190). История на мощите, чудеса и изцеления И извадиха тялото, та го положиха в ковчег, и като го пренесоха, положиха го в църквата на "Светите Апостоли".

Много чудеса се случвали с онези, които с вяра се молели на Света Петка. При светите мощи станали безчет изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести оздравявали. Из „Пространно житие от Евтимий Търновски” (Житиеписни творби 1986: 190).

Светите мощи на Преподобна Петка в столицата Търновград[редактиране | edit source]

През 1204 г. кръстоносците завладяват Цариград и образуват Латинската империя, просъществувала 57 години. Българският цар Иван-Асен II воювал срещу нея и принудил латинците - кръстоносци да му плащат данък. До царя достигнала информация за чудесата, породени от мощите на Преподобна Петка. И разпалило се в сърцето му желание да придобие нетленното съкровище - ковчега със светите мощи на Преподобната. Хрумнала му идея, „благочестивият цар обмисли план и добър, и богоугоден, полезен и достохвален” да поиска от латинците - кръстоносци вместо данъка от сребро и злато, бисери и скъпоценни камъни, да му дадат всехвалния ковчег на Светицата. Самият цар бил готов да плати ако е необходимо, но на всяка цена да се сдобие с това неземно съкровище. Изненадващо, но за да не плащат финансов данък, франките незабавно удовлетворили желанието му. По този повод Свети патриарх Евтимий пише: "Самодържецът, като чу това, струваше му се да лети по небето и не знаеше къде да се дене от голямата радост. Изпрати митрополита от Велики Преслав, преосвещения Марко да пренесе с много почести тялото на Преподобната от Епиват в славния гр. Търново... Той взе почтително светите мощи и тръгна за родината си, като отправяше хвала към Бога и Света Петка." Годината е 1238... Легендата разказва, че докато пътували от Епиват до Търновград преминали през труднопроходими местности. Спирали на много места да почиват. Населението се стичало да се поклони на най-православната българска светица Петка. На места хората носели саркофага на ръце. По-късно там, откъдето е минала процесията са построени храмове в чест на Света Параскева. През XIII век мощите на Света Петка са минали и през Габрово по пътя за Търновград. Старият храм, който тогава е съществувал, бил наречен на Света Петка. По-късно е разрушен и на неговото място през 1865 г. е издигната църква „Успение на Пресвета Богородица”, който съществува и до днес. Когато наближили Търновград, вестоносец уведомил цар Иван - Асен II. Царят, заедно с майка си царица Елена, с жена си царица Ана, с всечестния патриарх кир Василие и духовенството, болярите, велможите и много богомолци от цялата страна излезли да посрещнат тържествено Света Петка. Мощите били положени в специално построения храм „Света Петка Търновска” на Царевец. Храмът бил, по искане на цар Иван-Асен II, царска черква.

Опазване мощите на Света Петка и средища на пребиваване[редактиране | edit source]

Така се случило в исторически план, че мощите на Преподобната не се застояли на едно място дълго време. За да бъдат опазени, се наложило да обиколят Балканския полуостров. Но може би пък такава да е била волята Божия, защото докато преминавали през различините територии, те ги зареждали с чудотворната енергия на Света Петка. Мощите на Светицата останали в старопрестолния град 155 години до падането на Търновград под турско робство. Когато турският султан Баязид превзел Търново през 1393 г., светите мощи на Преподобна Петка били „изпросени” от Страцимир, царят на Видин, и пренесени във Видин. Там светите мощи останали само 3 години.

През 1396 година и Видинското царство пада под турско робство. "В 1396 г., значи 3 години след превземането на Търново, султан Баязидъ завладял и царството на Страшимира, брата на Шишмана III, последняго царя Българскаго, и превзел града Видин. След малко време като узналъ султанъ Баязид, че във Видин се били намирали мощите на Света Петка, то той ги прибралъ и ги вардилъ. Като се известила за това сръбската княгиня, съпруга на вечъ убития неин мъжъ князъ Лазаря, дошла във Видин заедно със синовете си деспота Ивана и деспота Вълка, и заедно съ вдовицата на деспота Илиша, по него време монахиня Евтимия, и испросила от султанъ Баязида мощите на Света Петка, който и заповядъл те да ѝ се предадатъ." /Д-р Васил Стоянов Берон, "Архиологически и исторически изследвания", Търново, 1887 г., стр. 81/

По настояване на благочестивата сръбска княгиня Милица пред турския султан, мощите на светицата били пренесени в дворцовата църква на Белград. Събитието е описано от Григорий Цамблак в неговия разказ за пренасяне на мощите на Света Петка от Търново във Видин и оттам в Белград. "Като ги зела от Баязида, тя ги занесла в Сърбия, дето и доволно време са се намирали." /Д-р Васил Стоянов Берон, "Архиологически и исторически изследвания", Търново, 1887 г., стр. 81/

През 1521 година Сюлейман Великолепни завоювал Белград. Изпратил мощите на Преподобна Петка в Цариград. Цариградската патриаршия ги приела с благоговейна почит.

След 120 години, през 1641 година, Патриаршията изпаднала в тежко материално затруднение и дългове поради големите данъци, които турците събирали от нея. Тогава ѝ помогнал Молдо - Влахийският княз Ио Василий Воевод /Василий Лупу/. Според разказа на Никодим Светогорец, князът дал на цариградския патриарх Партений (Старши) доста злато, а патриархът в отговор на неговата молба му дал мощите на Преподобната. Мощите на светицата тайно били спуснати по стената на Фернер към морето, а от там с кораб отнесени във Влашко, в град Яш и положени в църквата "Свети Три Светители". Днес светите мощи на Преподобна Петка почиват в град Яш в още по-величествената катедрала "Сретение Господне”. Хиляди поклонници от цял свят идват да се поклонят на мощите на светицата и да изпросят милост, здраве и сполуки.

В знак на преклонение пред духовния подвиг на Света Петка[редактиране | edit source]

В знак на преклонение пред духовния подвиг на Света Петка, признателните християни провеждат поредица от мероприятия, с които засвидетелстват обичта и почитта си към нея: • Канонизират я за светица; • Издигат я в култ в България и в чужбина; • Описват земния ѝ живот и духовен път в жития; • Отпределят дати за честване делото ѝ в църковния календар; • Нейното име носят много църкви, манастири, храмове; • Ликът ѝ е изобразен на икони и стенописи в храмовете; • На нейно име се кръщават деца с дълбоката надежда, че светицата ще поеме ангажимент като тяхна духовна кръстница да ги напътства и закриля; Канонизация на Преподобна Параскева Предполага се, че канонизацията на светицата е извършена в средата на XII в. по нареждане на патриарх Николай IV Музалон. Църквата ѝ е поставила в категорията тип – отшелник, номинация – преподобна.


Култът към Света Петка Търновска[редактиране | edit source]

В знак на признателност към светицата църквата я издига в култ. По този повод Свети патририарх Евтимий я нарича „нашата преподобна майка Параскева” и в "Пространно житие на Петка Търновска” ( Стара българска литература, т. 4, 1986. ) пише следното: „Ще приеме, сигурно ще приеме като чедолюбива майка нашите детски лепети, и ще придаде сила на усърдието, и ще напътства към по-добро и по-благо! Макар и не така достолепно, но трябва и ние да ѝ поднесем нещо пристойно. А за нас, които сме почетени с дара на словото, ще бъде най-пристойно словото да поднесем като предостойнолепно пред другите тленни неща, та да ѝ се издължим според силите си. А пък тя, като нетленна, да ни даде благодат – на нас, които страдаме от безсилието на словото. А понеже нашето слово е към толкова светлата, то чрез светлата повест ще започне светлото начало! ”

И още: „Аз, прочее, смятам, че Преподобната по нищо не отстъпва на древните и знаменити светци. Ако ли някой каже, че те са доблестни в деянията, то и тя поради деянието просия! Ако пък – че са превисоки във видението, то и нея ще видиш украсена с него. Като слънце тя навсякъде отпраща лъчи!” „Щом прочее тя извършва тези неща за нас по всяко време, то нека и ние се устремим усърдно към нея и да я почетем достойнодлъжно заради премногото благодеяния. Нека да говорим и да вършим всичко за нейна благоугода и никак да не отстъпваме със слово или с дело от оная, която така се застъпва за нас.” Защото: „.. всеки влязъл в къщата си усеща нейното застъпничество, защото има щедър извор на изцеление. И колкото повече черпят от него, толкова повече извира; и колкото повече извира, толкова повече лекува каквото и да е страдание!”


Преклонение пред Света Петка[редактиране | edit source]

• Цар Иван – Асен II е първият владетел, който осъзнава значимостта на Света Петка и с неговото дело да пренесе мощите ѝ в Търново и да ги положи с специално построената църкна най-красноречиво изразява своето преклонение, както на неговото семейство, така и на целият български народ през 1238 г.; • Свети патриарх Евтимий – „Добре дойде, прекрасна невесто Христова, гълъбице чиста, позлатена от Светия Дух, девствена похвало, жителко на пустинята, събеседница на ангелите, раю на добродетелите, красивий доме на чистотата! Понеже Бог възжела твоята красота, той те украси с различничудеса на Земята, а духът ти се вселява с ангелските войнства на Небесата!” /с.199/. „Родовете човешки те облажават, защото си последвала своя Жених. Ти си застъпница на всички, що са в беди, ти си пристанище на ония що страдат от бури! Твоят ковчег лее благодатни струи, отгонва бесовските пълчища! Твоята църква е лечител на недъзите, прозрение на слепите, очистване на прокажените!”

Формиране на култа към Света Петка в България[редактиране | edit source]

• Началото на култа към Света Петка е поставен от Свети патриарх Евтимий, който пише в житието ѝ /с.199/: „Ангелите те възхвалиха, а хората те славят! Девойките те възлюбиха и към уханието на твоето миро се стремят!” • После култът към Света Петка Търновска е изразен в манастирските книжовни центрове в столицата на Втората българска държава Търново през XIII в. и по-късно се разпространява из цялата страна. То е неразделна част от общия култ към т. нар. "търновски кръг светци" (Св. Иван Рилски, Св. Иларион Мъгленски, Св. Михаил Воин и други). • Втори център на култа е Видин, където в края на XIV в. са пренесени мощите на светицата след падането на Търново под османско владичество.

История на култа към Света Петка извън България[редактиране | edit source]

• Проникване на култа в Сърбия (XIV – XVII .) –- най-ранните свидетелства за проникването на култа на Света Петка Търновска в сръбските земи са сръбските стишни пролози от XIV и XV в. (Ник. 34 от 1360–1370 г., Прилеп 3 от 1385–1390 г., Печ.56 от XIV в., Ms.Slav.53 от XV в. и други), отразили почитта към светицата и другите трима търновски светци из цялата територия на Сърбия (манастирите Дечани, Николяц, Печка патриаршия, Плевле и други). Друг център на култа е Белград, където мощите престояват от 1396 до 1521 г. • Проникване на култа на Атон (XIV – XVII в.) – през втората половина на XIV в. в състава на Стишния пролог в търновския му превод проложните жития на св. Петка Търновска и на останалите търновски светци навлизат в книжовната традиция на атонските манастирски средища (Хил. 123, Хил.423, Хил.427, Хил.437). Света гора е един от пътищата, по които преписите на житията попадат на руска почва. • Проникване на култа в Молдо-влахийското княжество (XV – XVIII в.) – първите молдо-влахийски преписи на Проложно житие на св. Петка Търновска са свързани с дейността на най-големите манастирски центрове Нямц, Драгомирна, Путна (от XV в. – РАН.287, РАН.54, Драгом. 681, Драгом. 705, Драгом. 787, от XVI в. – Драгом696). • Проникване на култа в Русия (XV – XVIII в.) – най-ранните руски преписи на Проложно житие на св. Петка Търновска са от средата на XV в. и влизат в съставите на стишните пролози в скрипториите на най-значителните манастирски комплекси около Москва: Троице-Сергиева Лавра, Йосифо-Волоколамски манастир, Кирило-Белозерски манастир и в Новгородско-Псковската книжовна традиция.

Проложни жития[редактиране | edit source]

Наричат се проложни /кратки/ жития по славянското име на сборника, в който се поместват „Пролог”. В пролозите житията се поместват в календарен ред за всяко число от месеца, от началото на църковната година /01 септември/. • Търновското проложно житие на св. Петка, възникнало през XIII в., намира много широко разпространение в средновековната агиографска традиция на България, Сърбия, Атон, Молдова и Влахия, Русия, Югозападна Полша (манастира Пшемисъл и други). Многобройните преписи на житието свидетелстват за характера и обема на литературното наследство за балканската светица в пределите на Източното православие. "Житие и сказание за чудесата на Света Параскева" от дякон Василик.

Включено е в състава на Панегирик от смесен тип (минеен и триоден) от 1358–1359 г. (пергамент), известен в науката като "Германов сборник"; съставен от анонимен български книжовник от времето на цар Иван Александър. Търновски предевтимиев ръкопис. Житието (като слово № 8) се намира на л. 48б – л. 55а.

Проложно житие на св. Петка Търновска[редактиране | edit source]

Създадено е през XIII в. в Търновската книжовна школа наскоро след 1235 г. от неизвестен автор. Първата част е превод от гръцки език и е съкращение на житието на светицата от византийския книжовник дякон Василик. Втората част е оригинална българска добавка и представя разказ за пренасянето на мощите на св. Петка в Търново от българския владетел Иван Асен II. През XIV в. заедно с житията на Св. Иван Рилски, Св. Иларион Мъгленски и св. Михаил Воин влиза в състава на преведения в Търново Стишния пролог, през същото столетие прониква в Сърбия, на Атон, а през XV в. – в Русия и Молдо-Влахия. –автор:неизвестен;

Пространни жития /Подробни жития/[редактиране | edit source]

Пространно житие на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий Творбата на Свети Евтимий Търновски се счита за най-поетичното произведение на търновския патриарх, като великолепен образец на житийно-панегиричния стил и изящно, ритмизирано слово. Житието е единственото пространно житие за светицата, познато на всички славянски източноправославни народи. Съчинението служи за литературен образец и исторически извор на редица късни български, сръбски, румънски и гръцки произведения, посветени на популярната балканска светица. Предполага се, че житието е написано през последното десетилетие преди падането на Търново под османско владичество (Житиеписни творби 1986:577). Житието е познато в две редакции:

  • Първична редакция:

широко разпространена, разширена с разказа за детството на светицата и допълнена от Григорий Цамблак с разказа за пренасянето на мощите от Видин в Белград

  • Преписи: гръцки текст на житието няма; съществуват голям брой български, руски, сръбски и молдовски преписи на тази редакция.
  • Най-ранен български препис: Зографски сборник от 80-те год. на XIV в.
  • Сигнатура: Зограф № II. д. 6.
  • Книгохранилище: Библиотека на Зографския манастир на Атон
  • Дамаскинарско житие на св. Петка Търновска

През XVII в. житието от патриарх Евтимий претърпява нови редакционни промени и влиза в състава на дамаскинарските сборници през същото и следващите столетия. Изследователите на творбата отбелязват както текстологическите изменения, новите добавки и други литературно-исторически особености, така също и езиковите черти на паметника (навлизане на новобългарски език, промени в стила на произведението, използване на разговорни лексеми и изрази). В състава на дамаскинарските сборници житието се разпространява в България, Русия и Южна Полша (манастирите в Пшемисъл и други).

Д-р Васил Стоянов - Берон, в произведението "Архиологически и исторически изследвания", Търново, 1887 г., стр. 77 пише:

"Житието на Света Петка Търновска" написано от Св. патриарх Евтимий "го е намерил приснопамятния поборникъ на българското Освобождение и просвещение Г.С. Раковски в Котелъ, написано на един отломък от една книга в ръкописъ". Сам Раковски пише за това в своето съчинение "За Асеневци", с.12 и 110.

Разкази за пренасяне на мощите[редактиране | edit source]

Летописен разказ за пренасяне на мощите на св. Петка Летописният разказ за пренасяне на мощите на св. Петка е от времето на цар Иван II Асен. Влиза в състава на Празничен миней с пролози и сборник слова и жития (конволют) от края на XIV в. (Трефологий или избранныя службы святым с иными сочинениями)(л. 141б – 143а). Влиза в службата за мъченица Параскева Римлянка (л. 139а - 144б). Това е оригинално старобългарско съчинение с исторически характер, създадено през 1234 г. – автор: неизвестен; – дата: 26.07. • Преписи: Познат е в единствен досега препис. • Сигнатура: Хлудов 162 (Сбирката на А. Хлудов); стари сигнатури: Гилфердинг, № 17; пореден номер в описа: 38. • Книгохранилище: ГИМ, Москва. • Начало: По тому же црЃу Роману и прочи, иже црЃствоваше вь ЦрЃиградэ сущйи вэрнйи.

Честване на Света Петка в българския православен календар[редактиране | edit source]

  • 14 октомври /в наши дни според църковния календар на Българската православна църква/
  • 13 октомври – Спорадична дата в някои руски преписи от XVI и XVII в.
  • 26 юли – Съществува хипотеза, според която първоначално в Търново Петка Епиватска е била празнувана на 26 юли заедно с Параскева Римлянка – като резултат от съвпадение между деня на прослава на мъченицата и пренасянето на мощите на Петка Епиватска в Търново (Кожухаров 1974: 134). Под дата 26 юли е отбелязано пренасянето на мощите на светицата в следните ръкописи: Празничен миней с пролози и сборник слова и жития (конволют) от края на XIV в. (Хлудов 162, ГИМ, Москва), в месецослова на Четириевангелие от 1658 г. (НБКМ 76), в Псалтир съслужби от 1595 г. (НУК, Любляна, 8/15), Следовен псалтир от средата на XVI в. (НБКМ 1151).

По време на турското робство съдбата на църквата, в която цар Иван-Асен II положил мощите на Света Петка[редактиране | edit source]

В книгата "Архиологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано:

"Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знакъ на падането на турското владичество.

Разказваше се при това между българите, че Света Петка ходатайствала предъ Бога за да накажи немилостивите разрушители /разорители на храмъ ней посветенъ и дето в него почивали светите ѝ мощи. Разказваше се, че при това, че е имало близо до джамията /църквата на Света Петка/ едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи. И щомъ се раззелени, ще падни и без друго и турското владичество. Дожи въ времето на възстанието в 1876 г. и преди войната, наскоро се чепнеше измежду българите, че това дърво зело да се раззеленява."

Източници[редактиране | edit source]

"Пространно житие на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий", Стара българска литература, т. 4, 1986.

Монахиня Друмева Валентина, „Разкази за българските светии и светиите, свързани с България”,ч.1, изд. Славяно-български манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, С, 2005, с.161-163;

„Жития на българските светии”, изд. Славяно-български манастир „Св.Вмч. Георги Зограф”, С, 2002, с. 88;

Енциклопедия България, т. 5/1986 г., с.175

Джурович Лиляна Хабянович, „Петкана”, С.2007 г.

Проф. д-р Хубанчев Антоний „Духовна концентрация и богоустременост в исихастките възгледи на Св. Евтимий, патриарх Търновски”, сп. „Християнство и култура”, бр. 1/2009 г., с.57

Кожухаров Ст., И. Божилов. Българската литература и книжнина през XIII в. С., 1987.

Томова Е. "Из литературната история на житията на търновските светци в славянската ръкописна традиция през XVI в." // Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI век. НБКМ, С., 1996, 275–286.

Кодов Хр. "Старите жития на св. Петка Епиватска. Кратки книгописни бележки." // Духовна култура, 1960, 1, 21–23.

Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., 2005, 165 – 191.

Поповић, Д. Под окриљем светости. Култ светих владара и реликвија у средњовековној Србији. Београд, 2006.

Архиеп. Сергий Полный месяцеслов востока. 2. изд. Т.2. Владимир, 1901, 427.

Иванов Й. Български старини из Македония. С., 1931.

Златарски В. История на българската държава през средните векове. Т.3. С., 1940, 345–346.

Кожухаров, Ст. Проблеми на старобългарската поезия. 1. С., 2004, 109–139.

Руварац, Ил. "О раду Милоша С. Милојевића у Гласнику." // Летопис Матице српске. 115. Нови Сад, 1873, 172–178.

Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., 2005, 166.

Поповић, Д. Под окриљем светости. Култ светих владара и реликвија у средњовековној Србији. Београд, 2006, 271–272.

Иванова, Кл. "Житието на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий (Източници и текстологически бележки)." // Старобългарска литература, 8, 1980, 13–36.

Стара българска литература, т. 4. Житиеписни творби. Съст., преводи, ред., научен коментар Кл. Иванова. С., 1986, 191–202, 577–581.

Демина, Е. Новоболгарская версия "Жития Петки Тырновской" Патриарха Евфимия в трудах российских филологив XIX в. // Търновска книжовна школа. 5. 1994, 259–272.

Златен ключ на класическата българска художествена литература. Средновековна Българска литература IX-XVIII в. Произведения. Бележки. С., 2001, 179-192, 351 Кенанов Д. "Евтимий Търновски и агиографският цикъл за Петка Епиватска" // Аспирантски сборник. Кн. 4, св. 1. Велико Търново, 1997, 3–16.

Иванова, Кл. "Жития от Патриах Евтимий" // Старобългарска литература. Енциклопедичен речник Съставител Д. Петканова. Второ преработено и допълнено издание. В. Търново, 2003, 197–198.

Иванова, Кл. "Житие на Петка Епиватска (Търновска) от Патриах Евтимий." // Старобългарска литература. Енциклопедичен речник Съставител Д. Петканова. Второ преработено и допълнено издание. В. Търново, 2003, 197–198.

Измирлиева, В. "Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция." // Старобългарска литература, 23–24, 1990, 13–33.

Поповић, Д. "Реликвије свете Петке: Gloria Bulgariae – Gloria Serviae." // България и Сърбия в контекста на византийската цивилзация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., 2005, 166.

Стара българска литература, т. 4. Житиеписни творби. Съставителство, преводи, редакции, научен коментар Климентина Иванова. С., 1986

Петканова, Д. Дамаскините в българската литература. С., 1965.

Демина, Е. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII века. С., 1969.

Демина, Е. "Житие Петки Евфимия Тырновского в новоболгарской письменности." // Търновска книжовна школа 2. С., 1980, 183–193.

Драгова, Н. "Жанрова трансформация на Евтимиевото житие на св. Петка Търновска през XVI–XVIII век." // Търновска книжовна школа 4. Културно развитие на българската държава в края на XIII–XIV век. С., 1985, 85–101.

Мирчева Е. Недамаскинови слова в новобългарските дамаскини от XVII век. С., 2001., Кожухаров 1974: 124; Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов 1999: 44–45;

Кожухаров 1974: 129; Българската литература и книжнина през XIII век 1987: 112–113

Кожухаров 2004: 310–322. Житиеписни творби 1986: 411-415, 638–639.