Петка Българска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петка Търновска)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Петка.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Параскева.

Параскева Епиватска
St Petka-Klisura Monastery Icon.jpg
Родена 10 век
Починала 11 век
Почитана в православната църква
Празник 14 октомври
Покровителство Молдова, България,
Търново, Габрово, Троян
Параскева Епиватска в Общомедия

Параскева Епиватска (на гръцки: Παρασκευή η Επιβατινή), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х – ХІ век.

Останките ѝ са съхранявани в няколко селища в разни страни на Балканите, където е особено тачена.

За разграничаване от другите светици на име Параскева тя е наричана по свързани с нея топоними Параскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка) / Млада / Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.

Почитана е като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян.

Храмът в Яш, където се съхраняват останки на св. Параскева

Житие[редактиране | редактиране на кода]

Параскева (побългарено Петка) е родена в Епиват (дн. град Селимпаша) край Мраморно море, Одринска Тракия, Византия. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора[1], баща ѝ Никита[2] е състоятелен земевладелец[3].

Живее през втората половина на Х в.[4] Според нейното житие от патриарх Евтимий по-малкият ѝ брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989-996 г., на 80-81 год.), е канонизиран като светец[2]. Параскева почива след него, вече в новия век, на възраст поне 85 години.[5]

Според нейните жития Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.

Когато родителите ѝ почиват, брат ѝ е вече монах. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата св. Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.

Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Преданията за отшелническите подвизи на Параскева довеждат до появата на култ към нея.

Мощите ѝ пристигат в Търново, столицата на България през 1230-те години; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева “в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска”.

Жития

Неизвестен местен книжовник съставя нейно кратко житие на гръцки. Тъй като не е съобразено с каноните, по поръка на константинополския патриарх Николай IV Музалон (1147 – 1151) дякон Василик написва ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Света Параскева е известна по онова време главно в пределите на Византийска Тракия.

Още по времето на цар Иван Асен II е съставено нейно житие на български, написан е разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново[6]. Най-големият връх в увековечаването на св. Параскева Търновска е написаното от Патриарх Евтимий житие (ок. 1385 г.) – новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

Останки

Според преданието дълги години гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, 2 местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини, и помолила да извадят мощите ѝ. В удовлетворение на нейната молба от преданието останките ѝ са извадени и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в с. Каликратия.

Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите ѝ от Латинската империя. Останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново. Тя е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.

Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин (после и той покорен) мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич.

Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“[4].

Посвещения

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври.

Изобразена е върху щита на Герба на Лапово, Сърбия. Считана е за покровителка на град Троян. Тя е духовна покровителка на Габрово, където ежегодно се провежда Празник на духовната музика с участието на църковни хорове от България и чужбина[7].

През октомври 2007 г. във Видин са открити 2 изложби по проекта „По пътя на мощите на света Петка – пазителка на балканските народи“ (координатор Олег Антов). Включват фотоизложба от 50 копия на икони на света Петка и изложба на макети на църкви и параклиси, които носят името на светицата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Св. Преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)
  2. а б „Православная энциклопедия“. Т. XVII.: Евфимий. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2008. ISBN 978-5-89572-030-1. с. 752. Посетен на 07.06.2019. (на руски)
  3. Saint Petca Parasceva. // Patron Saints Index, 2010. Архивиран от оригинала на June 15, 2010. Посетен на March 31, 2010.
  4. а б Кратко житие на преподобната наша майка ПАРАСКЕВА-ПЕТКА ТЪРНОВСКА, официален сайт на храм „Св. Петка стара“ в София
  5. Според други сведения тя е починала на възраст 27 години.
  6. Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново
  7. 2000 души от различни държави слушаха по интернет изпълненията на участниците в Празника на духовната музика

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)
  • Кожухаров, Стефан. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. – Старобългарска литература, 1, 1971, 289 – 322
  • Харбова, Маргарита. Св. Петка-Параскева Търновска, всебългарска и всеправославна закрилница. – Църковен вестник, № 18, 1 – 15 октомври 2004
  • Билярски, Иван Александров. Покровители на Царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. София, 2004
  • Минева, Евелина. Пет химнографски творби за Св. Петка Търновска. С., „Изток-Запад“, 2005, 140 с.
  • Павлов, Пламен, Христо Темелски. Българи светци. С., „Тангра ТанНакРа“, 2010