Петково (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Софийска област. За другото българско село с това име вижте Петково (Област Смолян).

Петково
Центърът на село Петково
Центърът на село Петково
Общи данни
Население 783 души[1] (15 юни 2020 г.)
74,5 души/km²
Землище 8,707 km²
Надм. височина 555 m
Пощ. код 2111
Тел. код 0725
МПС код СО
ЕКАТТЕ 56006
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Елин Пелин
Ивайло Симеонов
(ВМРО-БНД)
Кметство
   кмет
Петково
Борислав Стойчев
(ГЕРБ)
Петково в Общомедия

Петково е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област. Около него няма хълмове или възвишение.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 4 км източно от град Елин Пелин и на 22 км от София в Софийското поле. То е равно село, както съседното село Лесново. Те са най-равните села в околността.

История на селото[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано по времето на цар Иван Александър. През 1380 г. е превзето и напълно разрушено от османските турци. През средата на 19 век е основано наново като турски чифлик, собственост на Коджа Ахмед. Новото селище брояло малко къщи и било населено от българи, докарани от други селища, които заедно с цигани и турци обработвали чифлика. Селото започнало да се нарича по името на собственика-чифликчия Коджаматлиево. По времето на Коджа Ахмед не е могло и да се мисли за строеж на църква, тъй като българите в Коджаматлиево били малко. За турците и циганите в североизточния край на селото е съществувала малка джамия. През последните 10 – 15 години от османското владичество тази джамия била занемарена и изоставена, тъй като свиня влязла в нея и се опрасила. Останки от тази джамия личали до към 1906 г.[2] Има сведения, че Васил Левски организира събирания в механата на Стоил Менджийски. Между Първата и Втората световна война е изградена църквата „Св. Петка“. От 1937 г. насам селото носи името на Света ПеткаПетково. През 1957 г. е открита читалищната сграда на селото. През 1967 г. пътищата до съседните села са асфалтирани. През 1969 г. в селото е открит пощенски клон, а през 1974 г. в селото е прокарана водопроводна мрежа.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Целодневен пенсионерски клуб.
  • Здравна служба.
  • НЧ „Отец Паисий 1912“
  • Пощенски клон.
  • ЦДГ „Звездичка“

Училище[редактиране | редактиране на кода]

  • Начално училище „Отец Паисий“ – бивше училище

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на Петковден, който се празнува на 14 октомври всяка година. Всяка година, ден преди Свети Дух, в село Петково се прави курбан в двора на църквата „Св. Петка“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. ДА София, ф. 1104К, Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Петково, Софийско църковната приписка в „Опис-указател на документи за ромското малцинство“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]