Петко Бочаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петко Бочаров
български журналист и преводач
На премиерата на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4.11.2010
На премиерата на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4.11.2010

Роден
Починал
2 март 2016 г. (97 г.)

Петко Димитров Бочаров е български преводач и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 19 февруари 1919 г. в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет.

От 1952 г. работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа“ и в „Deutsche Welle“. На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не!“, с която става още по-известен.

Петко Бочаров раздава автографи под формата на печат-екслибрис на представянето на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4 ноември 2010 г.

През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник „Куциян“ в Перник. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност.[1] Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.[2]

Петко Бочаров има един син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.

През 2010 г. публикува своите автобиографични книги – „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“.

Умира на 2 март 2016 г.[3][4]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Карл Сандбърг, Приказки за страната Алабашия, Народна младеж, София, 1967.
  • Кърт Вонегът, Котешка люлка. Закуска за шампиони, Отечествен фронт, София, 1977.
  • Пиерс Пол Рийд, Един женен мъж, Народна култура, София, 1981.
  • Стъдс Търкъл, Добрата война, Партиздат, София, 1988.
  • Арманд Хамър, Свидетел на историята, Партиздат, София, 1989.
  • Стивън Картър, Цивилизованото поведение. Обноски, морал и поведение на демокрацията, ИК „Слънце“, София, 2002.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение №111 от 17 февруари 2010 г. – печатни издания. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010. Посетен на 17 февруари 2009 г.
  2. Делийска, Аделина. Методи Андреев: Користта изяде главите на журналистите агенти. // Новинар, 3 декември 2008. Посетен на 7 септември 2012 г.
  3. ((bg))  Почина журналистът Петко Бочаров. // dariknews.bg, 2 март 2016 г. Посетен на 2 март 2016 г.
  4. ((bg))  Почина журналистът Петко Бочаров. // dnevnik.bg, 2 март 2016 г. Посетен на 2 март 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]