Петко Братинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Братинов
Роден 13 септември 1939 г. (79 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение

Петко Христов Братинов е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 септември 1939 година в село Горна Росица, Севлиевско. Основното си образование завършва в родното място, а средното започва в Търговска гимназия в град Велико Търново, но след преместване на родителите му завършва в Добрич, специалност счетоводство. След отбиване на военната служба, започва да следва право. Завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“.

Петко Братинов е работил във вестниците „Народна младеж“, „Пулс“ и „Литературен фронт“, радио София, списание „Български воин“. Бил е директор на Националния литературен музей, а също така и дългогодишен директор на издателство „Български писател“. Понастоящем поетът е председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Петко Братинов започва да печата свои стихотворения и журналистически материали още като ученик. Автор е на 12 книги със стихотворения и поеми. Негови стихотворения са превеждани на руски, френски, английски, испански, арабски, унгарски, полски, чешки, монголски и др.

Носител е на престижни литературни награди.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Движение“,
  • „Полюси“,
  • „Траектория“,
  • „Предимство“,
  • „Привлечен от свещта“,
  • „Насаме с далечината“,
  • „Небето в мене“,
  • „Самозащита“,
  • „Гнездо над пропастта“,
  • „Смъртта на огъня“,
  • „Вкусът на пепелта“,
  • „Почти без изход“,
  • „Обратни мисли“,
  • „Преди сълзата да застине“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]