Петко Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Димитров
български геолог
Роден

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Геология, океанография
Работил в БАН
Известен с "Потопът в Черно море".

Проф. д-р Петко Стоянов Димитров е български морски геолог и океанограф от Института по океанология – БАН във Варна.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 септември 1944 г. в с. Новачене, Софийска област. През 1969 г. завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет, специалност геология-геохимия. От 1969 г. до 1975 г. работи в урановата мина „Елешница“ на длъжност заместник началник. През 1975 г. печели конкурс за научен сътрудник и е назначен на работа в Институт по океанология – БАН. През 1979 г. защитава дисертация на тема „Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время“ под ръководството на акад. В. С. Ястребов и проф. A. A. Аксенов в Институт по океанология „П. П. Ширшов“, Москва. [1]

  • Въвел е нови за страната научни дисциплини – „морска геология“ и „геоархеология“.
  • Научен секретар на ИО-БАН гр. Варна, 1977 – 1984; зам. директор на ИО-БАН гр. Варна, 1984 – 1993; ръководител секция „Морска геология и археология“ на ИО-БАН гр. Варна, 1997 – 2009 г.
  • Има оригинални изследвания свързани с „Потопът в Черно море[2]
  • Ръководител и участник е на над 30 международни експедиции в Черно море (с д-р. Робърт Балард 2001, 2002 [3]; Woods Hole Oceanographic Institution 2006 [4]; Prof. William B. Ryan [5] 2009, 2011 – проект ДО 02 – 337 „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН [6]). Негова е най–сензационната, но и най–спорната находка в българската археология, т.нар. „Чиния на Ной“. Открива я на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Все още няма кой да признае автентичността ѝ.
  • Участвал е в международни научни експедиции в Тихи океан (1982 г.), Атлантически океан и Средиземно море (1984 г.).
  • Първият български учен изследвал Желязо-мангановите конкреции (ЖМК) в Тихия океан [7]
  • Членство в организации: Член СУБ, БГД, Чуждестранен член на Националната Академия на Науките на Украйна.
  • Почетен гражданин на гр. Варна, 2013 г.
  • Области на научни интереси: Геология, Геохимия, Морска геология, геокатастрофални явления, алтернативни суровинни и енергийни ресурси от дъното на Черно море, Морска история и археология, уранови минерали и уранодобив.
  • Преподавателска дейност: Лектор по Морска геология, литология и геохимия в ВВМУ и ВСУ. Лектор в Болонския Университет към Университетски Консорциум специалност Подводна Археология – о. Сицилия, Италия.
  • Публикации: Автор и съавтор е на над 150 научни статии и книги. Цитати: над 1000. [8]
  • Създател е на идеята за приложението на сапропелните седименти от дъното на Черно море като естествен екологичен тор и биопрепарати. [9] Патент BG № 63868, Регистров номер № 104106.
  • Научни награди: Орден „Св.Св. Кирил и Методий“ – II степен, [10] за реализация на проекта „Корелация на Геологически, Климатически и Исторически събития в Черно, Мраморно и Средиземно Морета през последните 25000 Г. /НОЙ/“
  • Участие във филми за Потопа в Черно море – „BBC – Horizon – 1996 – Noah's Flood“, ZDF „Terra X 56 Die Sintflut“, UFOTV „Dark Secrets of Black Sea“ и National Geographic „Потопът е бил в Черно море? Древните досиета Х на NG“ и др.
  • Сътрудник е на Института за древни цивилизации
  • Бил е член на Висшата атестационна комисия (Научна комисия по геологически и географски науки) – 2 мандата.

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров П. 1979. Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время. 22 с., DOI: 10.13140/RG.2.2.12252.69766/1
  2. Димитров Д. 2018. Съвременно състояние на теорията за „Ноевия потоп“ в Черно море и нейното практическо значение. БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА. „Данграфик“, Варна, DOI: 10.13140/RG.2.2.28994.84165
  3. Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове. Издателство „Славена“, Варна, ISBN 954-579-278-7, 91 с.
  4. Coolen M.J.L., Saenz J.P., Giosan L., Trowbridge N.Y., Dimitrov P., Dimitrov D., Eglinton T.I. 2009. DNA and lipid molecular stratigraphic records of haptophyte succession in the Black Sea during the Holocene. (2009). Earth and Planetary Science Letters. 284 (3 – 4), pp. 610 – 621.
  5. Ryan William B. F., Walter C. Pitman, Candace O. Major, Kazimieras Shimkus, Vladamir Moskalenko, Glenn A. Jones, Petko Dimitrov, Naci Gorür, Mehmet Sakinç, Hüseyin Yüce. 1997. An abrupt drowning of the Black Sea shelf. 1997. Marine Geology, Volume 138, Issues 1 – 2, 1997, Pages 119 – 126, ISSN 0025 – 3227.
  6. Anastasia G., Ryan W., McManus J., Dimitrov P., Dimitrov D., Slavova K., Filipova-Marinova M. (2017). Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene. Marine Geology. Vol. 383, 14 – 34.
  7. Димитров П. 1988. Далеч от брегове и фарватери. Варна. Изд. ”Галактика”. Библиотека „Нептун“, 161 с., DOI: 10.13140/RG.2.2.19449.36965
  8. scholar.google.bg
  9. Димитров П. и др. (2000). Мелиорант за почви и субстрати., DOI: 10.13140/RG.2.2.28181.63205
  10. Награда „Варна“ 2003 – Научен Колектив с р-л. Ст.н.с. I ст. д-р Петко Димитров

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]