Петко Добчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Добчев
български историк, библиограф
Роден
Починал
25 юни 2006 г. (51 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория, библиография
Работил вБългарска академия на науките

Петко Добчев е български историк, библиограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петко Добчев е роден в Първомай през 1955 година. Основното си образование завършва в родния си град. През 1973 г. завършва с отличен успех Техникума по индустриална химия „Асен Златарев“ в Димитровград. За кратко работи като химик-технолог в Нефтохимическия комбинат в Бургас.

През 1978 г. завършва история в Софийския държавен университет с втора специалност философия. Научните му интереси са в областта на новата българска история, историята на международните отношения, историята на философията и архивистиката. През 1986 завършва библиотекознание в Софийския университет. От 1978 г. работи като библиотекар в Софийската адвокатска колегия. През 1984 г. е назначен за библиотекар в Българска академия на науките, а от 1992 г. е главен експерт библиотекар в Министерство на правосъдието. Създател на постоянната експозиция в Министерство на правосъдието, съдържаща портрети и информация за всички министри от създаването на министерството до момента. Негово дело е и постоянната експозиция в Софийската адвокатска колегия, отразяваща всички нейни председатели.

Предмет на научната работа на Петко Добчев представлява изследването на българското право и българските правни институции. Съвместната му работа със забележителния български адвокат Даниела Доковска, която е научен редактор на неговите книги, довежда до създаването на редица фундаментални изследвания в областта на българската правна история.

С ранната смърт на Петко Добчев България губи най-големия си познавач на историята на правните институции. Като признание за неговия принос в изследването на историята на българската адвокатура, със свое решение № 199 от 2008 г. Висшият адвокатски съвет решава библиотеката на съвета да носи името на Петко Добчев. През 2009 г. Петко Добчев e награден посмъртно с най-високото отличие на Министерство на правосъдието – огърлие с грамота.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Българската адвокатура 1978 – 2000” С.: Сиби, 2003. – 632 с.
  • Българската адвокатура: Нормативни актове 1878 – 2000” С.: Сиби, 2004 – 370 с. (спечелила наградата на асоциация „Българската книга“ през 2005 г. за оригиналност и качество на изданието)
  • 125 години Министерство на правосъдието 1879 – 2004” С.: Сиби, 2004 – 239 с.
  • Върховният касационен съд: 1880 – 2005” С.: Сиби, 2005 – 422 с.
  • Софийската адвокатска колегия: 1878 – 2005” С.: Сиби, 2005 – 266 с.
  • Еврейски имена в българската юридическа наука” С.: Фенея, 2006 – 227 с.
  • Несъстоятелност” С.: Център за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“, 2007 – 86 с.
  • Върховният административен съд: 1913 – 2006” С.: „ПИОР“ и „Средец-АД“, 2007 – 512 с.
  • 130 години Министерство на правосъдието 1879 – 2009” С.: Сиби, 2009 – 264 с.
  • Антиеврейското законодателство и неговото преодоляване (1942 – 1945)” С.: Фенея, 2010 – 328 с.
  • Висш адвокатски съвет 1925 – 2010. Юбилеен алманах” С.: Висш адвокатски съвет, 2012 – 438 с.

Подбрани статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Ив. Саранов. Опит за портрет. Библиография. // Правна трибуна, бр. 4. 2002 г.
  • Антиеврейско законодателство в България в годините на Втората световна война, обнародвано в „Държавен вестник“. // Адвокатски преглед, бр. 3-4. 2007 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии