Петко Йотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Йотов
български офицер, историк
Роден
село Славщица, община Угърчин, област Ловеч, България
Починал
София, България
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вНационален военноисторически музей в София
Гробът на полк. Петко Йотов в Централни софийски гробища.

Петко Петков Йотов е български офицер (полковник), военен историк и дългогодишен директор на Националния военноисторически музей в София (1989 – 2009)[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 септември 1947 година в гр. Плевен[4], но е израснал в село Славщица, Тетевенско, откъдето са и родителите му[5].

През 1969 г. завършва Военното училище във Велико Търново като мотострелковак и Военната академия „Г. С. Раковски“ през 1976 г. Защитил е кандидатска (1987) и докторска дисертация.

Бил е строеви командир. Преподавател е 13 години по военна история във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и във Военна академия „Г. С. Раковски“ в София[6]. От 1989 г. е началник на Националния военноисторически музей.

Умира на 1 декември 2009 г., като ден по-рано е приет във Военномедицинска академия след влошаване на състоянието му.[7] Малко преди това е преживял тежка операция и е бил подложен на химиотерапия.[8][9]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Известен със своята словоохотливост, безусловно брани честта на българската армия. Хобито му е да ремонтира и колекционира часовници. Има колекция от хладни оръжия (ножове и щикове). През 2017 г. излиза от печат книгата му „Китка здравец“.

Женен е, има 2 дъщери, 3 внучки и един внук, кръстен на негово име Петко.

Танков „скандал“[10][редактиране | редактиране на кода]

През зимата и ранната пролет на 2008 година от т. нар. отбранителна линия „Крали Марко“ по границата с Турция са изкопани 83 останки от немски танкове от Втората световна война и са пренесени в т.нар. „Пионерски казарми“ в гр. Ямбол[11]. По предложение на няколко последователно работили експертни комисии от извадените от укрепената линия общо над 80 броя техника на НВИМ са предложени 17 представителни образци.

На 6 май 2009 година Петко Йотов дава интервю пред Информационна агенция „Фокус“[12], в което заявява, че „това наистина са жалки, тъжни отпадъци“, от които „не може да се сглоби един пълен експонат“. Изявлението на Йотов от 6 май е отхвърлено категорично от членовете на експертните комисии, понеже „има отделни единици техника, които са в по-добро състояние от тези, намиращи се в НВИМ“, танковете са „експонати с изключително значение за историята на Българската армия“, между които има „уникални образци техника, с които не разполага нито един музей в България, а в световен мащаб са запазени единични екземпляри“, а твърденията на Йотов за лошото им състояние са окачествени като направени по „изключително некомпетентен начин“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Почина началникът на военноисторическия музей Петко Йотов“, dnevnik.bg, 2 декември 2009 г.
  2. „Внезапно ни напусна полк. Петко Йотов“, vesti.bg, 1 декември 2009 г.
  3. „Поклонение пред Петко Йотов“, БНТ, новини, 03.12.2009, 20:15
  4. Людмила Първанова, „Полк. Петко Йотов ял бой пет пъти на ден“, в-к „Стандарт“, 19.10.2003 г.
  5. Китка здравец, Изд. ЕТ „Арио-Димитричка Христова“, София, 2004 г.
  6. Станислава Георгиева, „Петко Йотов има в колекцията си над 1000 часовника“, в-к „Сега“, 08.11.2005 г.
  7. Парцел 1. // София помни. Посетен на 2022-09-03.
  8. „Почина Петко Йотов, шефът на военния музей“, в-к „24 часа“, 1 декември 2009.
  9. Парцел 1. // София помни. Посетен на 2022-09-03.
  10. „Нов скандал със старите немски танкове „Майбах“, в-к „Сега“, 8 май 2009 г.
  11. Любомир Денов, „Майбахи гният в Пионерските казарми“, в-к „24 часа“, 8 септември 2009 г.
  12. "Директорът на Националния военноисторически музей полк. Петко Йотов в интервю за Агенция „Фокус“", Гореща тема „За славата на България“, 7 май 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за