Петко Йотов
| Петко Йотов | |
| български офицер, историк | |
| Роден |
2 септември 1947 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 декември 2009 г.
София, България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Национален военноисторически музей в София |
Петко Петков Йотов е български офицер (полковник), военен историк и дългогодишен директор на Националния военноисторически музей в София (1989 – 2009)[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 септември 1947 година в гр. Плевен[4], но е израснал в село Славщица, Тетевенско, откъдето са и родителите му[5].
През 1969 г. завършва Военното училище във Велико Търново като мотострелковак и Военната академия „Г. С. Раковски“ през 1976 г. Защитил е кандидатска (1987) и докторска дисертация.
Бил е строеви командир. Преподавател е 13 години по военна история във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и във Военна академия „Г. С. Раковски“ в София[6]. От 1989 г. е началник на Националния военноисторически музей.
Умира на 1 декември 2009 г., като ден по-рано е приет във Военномедицинска академия след влошаване на състоянието му.[7] Малко преди това е преживял тежка операция и е бил подложен на химиотерапия.[8][9]
Други
[редактиране | редактиране на кода]Известен със своята словоохотливост, безусловно брани честта на българската армия. Хобито му е да ремонтира и колекционира часовници. Има колекция от хладни оръжия (ножове и щикове). През 2004 г. излиза от печат книгата му „Китка здравец“.
Женен е, има 2 дъщери, 3 внучки и един внук, кръстен на негово име Петко.
Танков „скандал“[10]
[редактиране | редактиране на кода]През зимата и ранната пролет на 2008 година от т. нар. отбранителна линия „Крали Марко“ по границата с Турция са изкопани 83 останки от немски танкове от Втората световна война и са пренесени в т.нар. „Пионерски казарми“ в гр. Ямбол[11]. По предложение на няколко последователно работили експертни комисии от извадените от укрепената линия общо над 80 броя техника на НВИМ са предложени 17 представителни образци.
На 6 май 2009 година Петко Йотов дава интервю пред Информационна агенция „Фокус“[12], в което заявява, че „това наистина са жалки, тъжни отпадъци“, от които „не може да се сглоби един пълен експонат“. Изявлението на Йотов от 6 май е отхвърлено категорично от членовете на експертните комисии, понеже „има отделни единици техника, които са в по-добро състояние от тези, намиращи се в НВИМ“, танковете са „експонати с изключително значение за историята на Българската армия“, между които има „уникални образци техника, с които не разполага нито един музей в България, а в световен мащаб са запазени единични екземпляри“, а твърденията на Йотов за лошото им състояние са окачествени като направени по „изключително некомпетентен начин“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Почина началникът на военноисторическия музей Петко Йотов“, dnevnik.bg, 2 декември 2009 г.
- ↑ „Внезапно ни напусна полк. Петко Йотов“, vesti.bg, 1 декември 2009 г.
- ↑ „Поклонение пред Петко Йотов“, БНТ, новини, 03.12.2009, 20:15
- ↑ Людмила Първанова, „Полк. Петко Йотов ял бой пет пъти на ден“, в-к „Стандарт“, 19.10.2003 г.
- ↑ Китка здравец, Изд. ЕТ „Арио-Димитричка Христова“, София, 2004 г.
- ↑ Станислава Георгиева, „Петко Йотов има в колекцията си над 1000 часовника“, в-к „Сега“, 08.11.2005 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ „Почина Петко Йотов, шефът на военния музей“, в-к „24 часа“, 1 декември 2009.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ „Нов скандал със старите немски танкове „Майбах“, в-к „Сега“, 8 май 2009 г.
- ↑ Любомир Денов, „Майбахи гният в Пионерските казарми“, в-к „24 часа“, 8 септември 2009 г.
- ↑ "Директорът на Националния военноисторически музей полк. Петко Йотов в интервю за Агенция „Фокус“", Гореща тема „За славата на България“, 7 май 2009.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „Полк. Петко Йотов: Патриотизмът е заложен генетично в българина“ Архив на оригинала от 2009-12-05 в Wayback Machine., интервю на Ралица Петрова, в. „Север“, бр. 20, 19 май 2006