Петко Кунин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Кунин
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 1946 – 1947
Предшественик Трайчо Костов
Наследник Никола Павлов
Лични данни
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Полит. партия БКП (1945 – 1978)
Професия адвокатполитик
Портал Портална икона Политика

Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.

Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 юли 1900 година в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции.

Известен пропагандатор на съветската колхозна система и колективизацията, на 5 ноември 1944 година Кунин оглавява новосъздадения отдел „Стопански“ при ЦК на БКП,[1] оставайки на този пост до 1946 година.[2] В периода 1945 – 1948 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Секретар на ЦК на БКП (1946 – 1947)[3]. Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). Министър на финансите (1949).

През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.[4]

Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 74.
  2. Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
  4. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.
  5. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366
Христо Лилков министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949) Вълко Гочев
Иван Стефанов министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949) Кирил Лазаров