Петко Петков (политик)

Петко Д. Петков
	Петко Д. Петков
български политик
	Паметник на Петко Д. Петков в София в градината пред НГЧИ
Роден	4 май 1891 г. София, Княжество България
Починал	14 юни 1924 г. (33 г.) София, Царство България
	Народен представител в:; XXI ОНС
Семейство
Баща	Димитър Петков
Майка	Екатерина Ризова
Братя/сестри	Никола Петков; София Петкова
	Петко Д. Петков в Общомедия

Петко Димитров Петков е български политик от партия Български земеделски народен съюз.

Биография

Роден в София. Син е на Димитър Петков и Екатерина Ризова, сестрата на Димитър Ризов. Брат му Никола Петков също е видна политическа фигура.

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в Първи пехотен софийски полк. Награден е с ордени „За храброст“, IV степен и „Свети Александър“, V степен.^[1]

Петко Д. Петков е привърженик на БЗНС още преди управлението на Александър Стамболийски, но официално става член на съюза едва през 1923 г. От юли 1920 г. е на дипломатическа служба в Париж.

През 1922 г. участва в конференцията в Генуа заедно със Стамболийски. От края на 1922 г. е директор на Политическия отдел на Министерството на външните работи. По време на Деветоюнския преврат е арестуван. След освобождаването му през юли 1923 г. се заема с възстановяването на местните организации на БЗНС.

През ноември 1923 г. е избран за народен представител и става една от най-активните фигури на опозицията в Народното събрание. Там предизвиква особеното недоволство на правителството, когато изважда окървавени дрехи на хора, за които се предполага, че са измъчвани от военните след Септемврийското въстание.^[2]

Петко Д. Петков е застрелян на улица „Московска“ в София на 14 юни 1924 година от полицейския служител и член на ВМРО, емигрант от Гевгелийско, Стефан Каркалашев. Убийството е организирано от поручик Димитър Радев, който убеждава ръководителя на ВМРО Тодор Александров да окаже практическо съдействие, въпреки първоначалното му нежелание да се замесва.^[2] Убийството е извършено по изричното желание на генерал Иван Вълков, който месеци преди това спомага за убийството на Никола Генадиев.^[3]

Памет

На Петко Д. Петков е наречена улица в квартал „Свобода“ в София (Карта).

Външни препратки

Стенографски дневници, XXI обикновено народно събрание, 86. заседание, 21 май 1924 г.

Бележки

↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 116-117; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 87; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 216-217; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 32-33
1 2 Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 169 – 170.
↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 179.

[1] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 116-117; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 87; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 216-217; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 32-33

[марков-2] 1 2 Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 169 – 170.

[3] Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 179.

[1]

[2]

[3]