Петко Стайнов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петко Стайнов.

Петко Стайнов
Роден
Починал
25 юни 1977 г. (80 г.)
Народен представител в:
III НС   

Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ, академик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Петко Стайнов на Софийските централни гробища

Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в гр. Казанлък в семейството на индустриалеца Грую Петков Стайнов и Анка Стайнова. Там изживява ранните си детски години, заедно с двамата си по-малки братя Захари и Стоян и най-малката сестра Пенка. Летата прекарва в чифлика на дядо си в с. Овощник.

На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошаване и на другото. Постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София. Учи флейта в Института при Димитър Хаджигеоргиев и Никола Стефанов, – цигулка при Швертнер и хармония при Краус, започва да учи пиано при Мила Бъчварова. Учи пиано и при Андрей Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на Михаил Шекерджиев и Никола Стефанов.

Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.

През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – „Мечкарско“ (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.

Петко Стайнов води широка музикално-обществена дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера.

Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор[1]. Умира на 25 юни 1977 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са симфоничният и хоровият.

Симфонично творчество[редактиране | редактиране на кода]

Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща:

  • симфоничните сюити „Тракийски танци“ (1925, 1926) и „Приказка“ (1930),
  • симфоничните поеми „Легенда“ (1927) и „Тракия“ (1937),
  • симфонично скерцо (1938),
  • концертните увертюри „Балкан“ и „Младежка увертюра“ (1936 и 1953),
  • две симфонии (1945 и 1949).

Хорово творчество[редактиране | редактиране на кода]

По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: „Ела се вие, превива“, „Изгреяло ясно слънце“, „Бре Иване“, „Засвири Димо“, „Пусти Димо“, „Де бре, Димо“. В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1977 г. – удостоен е с орден „Георги Димитров“ „по случай 80-годишнината от рождението му и за големи заслуги в развитие на българската музика“.[2]
  • 1966 – официално се чества 70-годишнината на композитора и е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.
  • 1963 – награден е с орден „Кирил и Методий“ I-ва степен.
  • 1956 – официално се чества 60-годишнината на композитора и е награден с орден Народна република България I-ва степен
  • 1952 – на 29 април е удостоен със звание „Народен артист“.
  • 1950 – на 30 април е удостоен със звание „Заслужил артист“, за дългогдишна творческа дейност в областта на музикалното изкуство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почетни граждани на Стара Загора
  2. Указ № 2048 от 31 декември 1976 г. Обн. ДВ., бр. 2 от 7 януари 1977 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]