Петко Хинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петко Т. Хинов
Псевдоним Филип Андреев, Български инок
Роден 4 септември 1972 г.(1972-09-04)
Професия писател, поет, преводач
Националност Флаг на България България

Петко Тодоров Хинов (псевдоними: Филип Андреев, Български инок) е български преводач, поет и писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Петко Тодоров Хинов e роден на 4 септември 1972 г. в Пловдив. Завършва средното си образование в Пловдивската английска гимназия (1991), а след това Софийския университет с първа специалност „Китайска филология“ и втора специалност Румънска филология (1996).

Публикува стихосбирката "Плачевни напеви за родния край и душата" в интернет-сборника "Православен дом" под псевдоним Филип Андреев. Там са поместени и други негови разкази и статии. Преводач е на статии и книги от английски, руски, румънски, китайски, сръбски и църковнославянски език на български език, а също така от български на английски, руски и китайски език. Някои от преводите му са публикувани в интернет. Автор на богослужебни химни и служби на църковнославянски език. Записва и публикува в интернет аудиокниги на страницата "Книги за слушане".

През 2006 г. излиза от печат съставеният него сборник, посветен на мъчениците от Батак, със заглавие "По дирите на българските новомъченици, т.1 - Баташките новомъченици (pdf)".

През 2010-2013 г. работи в Китай като учител по английски език в гр.Фошан, пров. Гуандун, Китай.

През 2013 г. се завръща в България с китайската си съпруга и оттогава работи като преводач (китайски, старокитайски, старобългарски, староруски) сътрудник, редактор и консултант на издателство "Изток-Запад".

През юли, 2015 г. участва в „Научно-образователна програма за млади китаисти“, организирана от Министерство на културата на КНР и Китайската академия по социални науки, работи в Института по изучаване на романа „Сън в алени покои“, плод на което е изследването „Сълзите на любовта между носталгията и красотата в романа „Сън в алени покои“ и българската литература“ (на английски и китайски език).

През април 2016 г. Петко Т. Хинов е приет за член на Съюза на преводачите в България (секция Художествена литература).

Награди:

  • 2014 — Спе­ци­ална наг­рада за годи­ната на Съюза на преводачите в България за изк­лю­чи­телно високи пос­ти­же­ния в областта на пре­вода, за пре­вод от ста­ро­ки­тайски на кни­гите „Три­де­сет и шестте стра­те­геми“ и „Нощни раз­го­вори край огни­щето“ (Изда­тел­с­тво Изток-Запад)
  • 2015 — Наци­о­нална наг­рада на Минис­тер­с­тво на кул­ту­рата „Христо Г. Данов“ за худо­жес­т­вен пре­вод на годи­ната, за пре­вода на „Сън в алени покои“ т.1 от Цао Сюе­цин.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • От съв­ре­ме­нен китайски език:
    • Мо Йен, Умо­рен да се раж­дам и да уми­рам (роман, 《生死疲劳》莫言著). „Летера“, 2015, 887 с.
    • Сю Джимо, Изб­рани сти­хот­во­ре­ния. Спи­са­ние „Инс­ти­тут Кон­фу­ций“, 1/2013
    • Лин Ютан, Бит и душев­ност на моя народ (китайска наро­доп­си­хо­ло­гия). „Изток-Запад“, 2015, 448 с., пре­вод от анг­лийски и китайски език
  • От ста­ро­ки­тайски и сред­но­ве­ко­вен китайски:
    • Ано­ни­мен, Три­де­сет и шестте стра­те­геми (《三十六計》, трак­тат по военно изкус­тво, с комен­тари и тъл­ко­ва­ния от пре­во­дача). „Изток-Запад“, 2013, 320 с.
    • Уан Юнбин, Нощни раз­го­вори край огни­щето (《圍爐夜話》王永彬著, „мини­а­тюри от чисти слова“ с комен­тари и тъл­ко­ва­ния от пре­во­дача). „Изток-Запад“, 2014, 288 с.
    • Цао Сюе­цин, Сън в алени покои, т.1 (《紅樓夢》第一冊,曹雪芹著, сред­но­ве­ко­вен роман), „Изток-Запад“, 2015, 608 с.
    • Ши Юкун, Чуд­ните дела на съди­ята Бао, т.1 (《七俠五義》石玉昆著, сред­но­ве­ко­вен прик­лю­чен­ски роман), „Изток-Запад“, 2016, 544 с.
  • От бъл­гар­ски език:
    • Petko Hinov, The New Martyrs of Batak. “Living Orthodoxy”, NY 2013–2015
  • От цър­ков­нос­ла­вян­ски език:
    • Ака­тист към Cв. рав­но­а­пос­то­лен Кон­с­тан­ти­но­пол­ски пат­ри­арх Фотий изпо­вед­ник, С. 2004
    • Ака­тист към чудот­вор­ната икона на прес­вета Бого­ро­дица „Радост на всички скър­бящи“, С. 2005
    • Ака­тист към св. вели­ко­мъ­че­ник Мина, С. 2007
    • Бденна служба и ака­тист към све­тите Баташки ново­мъ­че­ници (автор, на цър­ков­нос­ла­вян­ски, пре­во­дач — на бъл­гар­ски език. С. 2007, 95 с.)
    • Псал­тир, С. 2009, неиз­да­ден, 180 с.
  • От сръб­ски език:
    • Епис­коп Нико­лай Вели­ми­ро­вич, Вяр­вам в един Бог: тъл­ко­ва­ние на Сим­вола на пра­вос­лав­ната вяра. „Св. ап. и ев. Лука“, С. 2005, 102 с.
    • Епис­коп Нико­лай Вели­ми­ро­вич, Над изтока и запада: осем фило­соф­ски раз­ми­съла за пра­вос­лав­ните Бал­кани. „Св. ап. и ев. Лука“, С. 2004, 42 с.
  • От руски език:
    • Све­ти­тел Тео­фан Зат­вор­ник, Кратки мисли за всеки ден от годи­ната върху цър­ков­ните четива от сло­вото Божие, неиз­да­ден, С. 2005, 304 с.
  • От румън­ски на цър­ков­нос­ла­вян­ски език:
    • Служба пре­по­доб­ному и бого­нос­ному отцу нашему Димит­рїю Новому, Басар­бов­с­кому, С. 2006 г.
  • От анг­лийски на цър­ков­нос­ла­вян­ски език:
    • Служба иже во свя­т­ыхъ отцу нашему пре­по­доб­ному Ила­р­i­ону Мит­ро­по­литу Кiев­с­кому схим­нику Печер­с­каго монас­тыря, егоже свя­тыя мощи въ даль­нихъ пеще­рахъ поко­ятся, С. 2015
    • Служба свя­тому бла­го­в­ѣр­ному царю Сер­б­с­кому Вла­дис­лаву-Сте­фану, С. 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]