Петко Хинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Т. Хинов
български преводач и писател
Роден

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия писател, преводач
Литература
Псевдоним Филип Андреев, Български инок
Награди „Христо Г. Данов“ (2015)

Уебсайт petkohinov.com

Петко Тодоров Хинов (псевдоними: Филип Андреев, Български инок) е български преводач, поет и писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 септември 1972 г. в Пловдив. Завършва средното си образование в Пловдивската английска гимназия (1991), а след това Софийския университет с първа специалност Китайска филология и втора специалност Румънска филология (1996).

Публикува стихосбирката „Плачевни напеви за родния край и душата“[1] в интернет-сборника „Православен дом“[2] под псевдоним Филип Андреев. Там са поместени и други негови разкази и статии. Преводач е на статии и книги от английски, руски, румънски, китайски, сръбски и църковнославянски език на български език, а също така от български на английски, руски и китайски език. Някои от преводите му са публикувани в интернет. Автор на богослужебни химни и служби на църковнославянски език. Записва и публикува в интернет аудиокниги на собствения си сайт[3].

През 2006 г. излиза от печат съставеният него сборник, посветен на мъчениците от Батак, със заглавие „По дирите на българските новомъченици, т.1 – Баташките новомъченици“[4].

През 2010 – 2013 г. работи в Китай като учител по английски език във Фошан, провинция Гуандун, Китай.

През 2013 г. се завръща в България с китайската си съпруга и оттогава работи като преводач (китайски, старокитайски, старобългарски, староруски) сътрудник, редактор и консултант на издателство „Изток-Запад“.

През юли 2015 г. участва в „Научно-образователна програма за млади китаисти“,[5] организирана от Министерство на културата на КНР и Китайската академия по социални науки, работи в Института по изучаване на романа „Сън в алени покои“, плод на което е изследването „Сълзите на любовта между носталгията и красотата в романа „Сън в алени покои“ и българската литература“.[6][7]

През април 2016 г. Петко Т. Хинов е приет за член на Съюза на преводачите в България (секция Художествена литература).[8]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2014 – Спе­ци­ална наг­рада за годи­ната на Съюза на преводачите в България за изк­лю­чи­телно високи пос­ти­же­ния в областта на превода, за пре­вод от ста­ро­ки­тайски на кни­гите „Три­де­сет и шестте стра­те­геми“ и „Нощни раз­го­вори край огни­щето“ (Изда­тел­с­тво „Изток-Запад“)
  • 2015 – Наци­о­нална наг­рада на Минис­тер­с­тво на кул­ту­рата „Христо Г. Данов“ за пре­вода на „Сън в алени покои“ т.1 от Цао Сюе­цин.[9]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

От съв­ре­ме­нен китайски език
  • Мо Йен, Умо­рен да се раж­дам и да уми­рам (роман, 《生死疲劳》莫言著). „Летера“, 2015, 887 с.
  • Сю Джимо, Изб­рани сти­хот­во­ре­ния. Спи­са­ние „Инс­ти­тут Кон­фу­ций“, 1/2013
  • Лин Ютан, Бит и душев­ност на моя народ (китайска наро­доп­си­хо­ло­гия). „Изток-Запад“, 2015, 448 с., пре­вод от анг­лийски и китайски език
От ста­ро­ки­тайски и сред­но­ве­ко­вен китайски
  • Ано­ни­мен, Три­де­сет и шестте стра­те­геми (《三十六計》, трак­тат по военно изкус­тво, с комен­тари и тъл­ко­ва­ния от пре­во­дача). „Изток-Запад“, 2013, 320 с.
  • Уан Юнбин, Нощни раз­го­вори край огни­щето (《圍爐夜話》王永彬著, „мини­а­тюри от чисти слова“ с комен­тари и тъл­ко­ва­ния от пре­во­дача). „Изток-Запад“, 2014, 288 с.
  • Цао Сюе­цин, Сън в алени покои, т.1 (《紅樓夢》第一冊,曹雪芹著, сред­но­ве­ко­вен роман), „Изток-Запад“, 2015, 608 с.
  • Ши Юкун, Чуд­ните дела на съди­ята Бао, т.1 (《七俠五義》石玉昆著, сред­но­ве­ко­вен прик­лю­чен­ски роман), „Изток-Запад“, 2016, 544 с.
От бъл­гар­ски език
  • Petko Hinov, The New Martyrs of Batak. „Living Orthodoxy“, NY 2013 – 2015
От цър­ков­нос­ла­вян­ски език
  • Ака­тист към Cв. рав­но­а­пос­то­лен Кон­с­тан­ти­но­пол­ски пат­ри­арх Фотий изпо­вед­ник, С., 2004
  • Ака­тист към чудот­вор­ната икона на прес­вета Бого­ро­дица „Радост на всички скър­бящи“, С., 2005
  • Ака­тист към св. вели­ко­мъ­че­ник Мина, С. 2007
  • Бденна служба и ака­тист към све­тите Баташки ново­мъ­че­ници (автор, на цър­ков­нос­ла­вян­ски, пре­во­дач – на бъл­гар­ски език. С., 2007, 95 с.)
  • Псал­тир, С., 2009, неиз­да­ден, 180 с.
От сръб­ски език
  • Епис­коп Нико­лай Вели­ми­ро­вич, Вяр­вам в един Бог: тъл­ко­ва­ние на Сим­вола на пра­вос­лав­ната вяра. „Св. ап. и ев. Лука“, С., 2005, 102 с.
  • Епис­коп Нико­лай Вели­ми­ро­вич, Над изтока и запада: осем фило­соф­ски раз­ми­съла за пра­вос­лав­ните Бал­кани. „Св. ап. и ев. Лука“, С., 2004, 42 с.
От руски език
  • Све­ти­тел Тео­фан Зат­вор­ник, Кратки мисли за всеки ден от годи­ната върху цър­ков­ните четива от сло­вото Божие, неиз­да­ден, С., 2005, 304 с.
От румън­ски на цър­ков­нос­ла­вян­ски език
  • Служба пре­по­доб­ному и бого­нос­ному отцу нашему Димит­рїю Новому, Басар­бов­с­кому, С., 2006
От анг­лийски на цър­ков­нос­ла­вян­ски език
  • Служба иже во свя­т­ыхъ отцу нашему пре­по­доб­ному Ила­р­i­ону Мит­ро­по­литу Кiев­с­кому схим­нику Печер­с­каго монас­тыря, егоже свя­тыя мощи въ даль­нихъ пеще­рахъ поко­ятся, С., 2015
  • Служба свя­тому бла­го­в­ѣр­ному царю Сер­б­с­кому Вла­дис­лаву-Сте­фану, С., 2016

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]