Петоустки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петоустки
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Ракообразни (Crustacea)
надклас:Oligostraca
клас:Ichthyostraca
подклас:Петоустки (Pentastomida)
Научно наименование
Diesing, 1836
Петоустки в Общомедия
[ редактиране ]

Петоустките (Pentastomida, от гръцки: pente – пет; stoma – уста) са подклас ракообразни животни. Всичките му представители водят паразитен начин на живот като жизнения им цикъл протича през няколко гостоприемника. Възрастните форми обитават дихателните пътища и белите дробове на гръбначни животни, предимно влечуги, а по малка част и при птици и бозайници. Известни са около 100 вида, голяма част от които обитават тропиците.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Подклас Pentastomida Diesing, 1836

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тялото на петоустките е несегментирано, дълго и снабдено с 2 – 4 кукички, обвито с хитин. Кукичките представляват рудиментирани крайници. Имат широк главогръд и удължено коремче.

Храносмилателната система е съставена от уста, тръбовидно черво и завършва с анус. Липсва дихателна, кръвоносна и отделителна система. Притежават добре развит мозък.

Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Петоустките са разделнополови животни. Яйцата се поглъщат от междинните гостоприемници, излюпват се в червата и проникват през стената им в телесната кухина. Капсулират се в черния дроб. Ларвите притежават хитинови шипчета, с които се залавят за гостоприемника. Полова зрелост достигат едва в крайния гостоприемник.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.113 – 114