Петралица
| Петралица Петралица | |
| — село — | |
 | |
  Петралица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 668 m |
| Население | 669 души (2002) |
| Пощенски код | 1332 |
| Петралица в Общомедия | |
Петралица или Петърлица (на македонска литературна норма: Петралица) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище североизточно от общинския център Ранковце.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Петралица е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Петърлица е населявано от 1750 жители българи християни и 130 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Петърища има 1920 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките (общо 275 християнски къщи, отделно има 25 турски) къщи в селото през юни 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година 30 къщи се връщат към Българската екзархия.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 60 души от Петърлица (Петралица) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
По време на Първата световна война Петърлица е център на община в Кривопаланска околия и има 1949 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 669 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 667 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Петралица
Ангел Димитров Пешов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, 2 рота на 2 скопска дружина, убит при Султан тепе на 18 юни 1913[7][8]- Кузман Д. Бакалов, македоно-одрински опълченец, щаб на 2 скопска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[9]
- Марко Д. Бакалов, македоно-одрински опълченец, щаб на 2 скопска дружина[9]
- Трайко Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[10]
- Починали в Петралица
- Александър Пипонков (Чапай) (1920-1944), български партизанин
- Ангел Малински (? – 1902), български революционер, деец на ВМОРО в Кумановско
Богдан Югович Хайнц (1880 - 1905), войвода на Сръбската пропаганда в Македония- Боривое Йованович (? - 1905) (войвода Брана), деец на Сръбската пропаганда в Македония
- Никола Георгиев Найденов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[11]
- Новица Леовац (? – 1905), сръбски четнически деец
- Петър Попташкович (? – 1905), сръбски четнически деец
- Стоян Николов Танов, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[12]
- Стефан Костадинов Пилафов - Борю (1925 - 1944), български партизанин от Черногорово от отряда на Александър Пипонков, загинал през Втората световна война
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 19 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 35
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 65
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 170
| ||||||||
