Петра Попстаматова
| Петра Попстаматова | |
| българска учителка и революционерка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 16 февруари 1972 г.
|
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Петра Попстаматова Танчева (изписване до 1945 година: Петра попъ Стаматова) е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петра Попстаматова е родена в село Бугариово, Солунско, тогава в Османската империя, днес Неа Месимврия, Гърция. Дъщеря е на българския свещеник и революционер Стамат Танчев. Брат ѝ Димитър Попстаматов е просветен деец и войвода на ВМОРО. В 1903 година Петра завършва с тринадесетия випуск Солунската българска девическа гимназия.[1] След това работи като учителка във Вардаркапийското основно училище в периода 1904 – 1905 година.[2] През учебната 1911/1912 година е учителка в солунско основно училище.[3] Петра Попстаматова също влиза в редиците на ВМОРО и е преследвана от властите заради революционна дейност.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Георги Танчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| поп Стамат Танчев (1857 – 1904) | Трайко Танчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Попстаматов (1880 – 1904) | Петра Попстаматова (1885 – 1972) | Михаил Попстаматов (1890 – ?) | Грозда Джингова | Иван Джингов | Божин Танчев (1879 – 1961) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Асен Биолчев (1906 – 1997) | Екатерина Биолчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Боян Биолчев (р. 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 161.
- ↑ Известия на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“, том 28, Народна библиотека, 1996, стр. 496.
- ↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 135
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 – 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 403.
