Петрикор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Порой.

Петрикор е землистата миризма, която се усеща след падането на дъжд върху суха почва. Думата произлиза от гръцките πέτρα – „камък“ и ἰχώρ – течността, която тече във вените на боговете от гръцката митология.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Терминът е въведен през 1964 г. от двама австралийски изследователи, Изабел Джой Беър и Ричард Томас, за статия в списание „Нейчър“.[1][2] В статията авторите описват как миризмата произлиза от масла, отделяни от някои растения по време на сухи периоди, които биват абсорбирани от глината в почвата и скалите. По време на валеж от дъжд маслата се извеждат във въздуха заедно с друга съставка, геосмин, метаболичен вторичен продукт на някои актинобактерии, която се изпуска от мократа почва, като така се произвежда отличителния мирис. Възможно е да присъства и озон, ако има мълнии.[3] През 1965 г. е установено, че въпросните масла забавят покълването на семената и ранния растеж на растенията.[4]

Механизъм[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. учени от Масачузетския технологичен институт използват високоскоростни камери, за да запишат как миризмата се придвижва из въздуха.[5] Опитите включват близо 600 отделни експеримента на 26 различни повърхности, включително специално проектирани материали и почвени проби.[6] Когато дъждовна капка се приземи върху пореста повърхност, въздухът от порите образува малки балончета, които изплуват на повърхността и изпускат аерозоли.[5] Именно тези аерозоли носят миризмата, както и бактериите от почвата.[5] Капките, които се приземяват по-бавно, водят до повече аерозоли. Това обяснява защо петрикорът се усеща по-силно след по-слаб дъжд.[5]

Според някои учени, хората харесват дъждовния мирис, тъй като предците им вероятно са разчитали на дъждовното време за оцеляване.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bear, Isabel Joy и др. Nature of argillaceous odour. // Nature 201 (4923). март 1964. DOI:10.1038/201993a0. с. 993 – 995.
  2. Garg, Anu. The Dord, the Diglot, and an Avocado Or Two: The Hidden Lives and Strange Origins of Words. Penguin, 2007. ISBN 9780452288614. с. 399.
  3. Yuhas, Daisy. Storm Scents: It's True, You Can Smell Oncoming Summer Rain: Researchers have teased out the aromas associated with a rainstorm and deciphered the olfactory messages they convey. // Scientific American, July 18 юли 2012. Посетен на 20 юли 2012.
  4. Bear, Isabel Joy и др. Petrichor and plant growth. // Nature 207 (5005). септември 1965. DOI:10.1038/2071415a0. с. 1415 – 1416.
  5. а б в г Cooper-White, Macrina. Here's Why Rain Has That Distinctive Smell. // 15 януари 2015. Посетен на 17 януари 2015.
  6. Chu, Jennifer. Rainfall can release aerosols, study finds. // 14 януари 2015. Посетен на 17 януари 2015.
  7. Palermo, Elizabeth. Why Does Rain Smell Good?. // 21 юни 2013. Посетен на 17 януари 2015.