Петричка българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петричка българска община
Seal of the Petrich Bulgarian Municipality.jpg
Печат на общината с надпис „Опщина петричка каза“ от 1872 година
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1868 г., Османска империя
Закрита 1912 г., България
Правно положение несъществуваща
Седалище Петрич
Официални езици български
Петричка българска община в Общомедия
Ръководството на общината през 1908 година с председател йеромонах Горазд в центъра

Петричката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено в 1868 година в град Петрич, тогава в Османската империя.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата „Света Богородица“. В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежът на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко.[2] Първоначално тя е градска и обслужва главно българското население в града. През 1872 година тя прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Петричка каза. През 1870 и 1872 година общината предприема две мащабни акции за присъединяване на Петричко към Българската екзархия.

С нейно съдействие в 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов от Кюстендил. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от Пехчево и Димитър Филипов от Радовиш.[3] В 1876 година след Априлското въстание българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.[4]

По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 година Петричката българска община се присъединява към Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към България, с подписите на Стоян Георгиев и Георги Урумов.[5] Съгласно клаузите на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 година.

В 1881 година Урумов от Радовиш прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от Лазар Теофанов от Мелник, но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в Сяр. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става Кочо Мавродиев с помощник Димитър Филипов.[4] Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на класното и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.[6]

С писмо от 28 юни 1885 година, общината уведомява екзарх Йосиф , че някои от петричките първенци имат намерение да приемат унията, за да запазят българското училище, чийто съществуване е застрашено от гръцкия владика. Те дори влизат във връзка с българския униатски владика Лазар Младенов. Екзархът увещава общината да не допуска унията да проникне в града, защото правителството няма да позволи затварянето на училището.[7]

През 1892 година мнозинството от българите в Петричко преминават под ведомството на Българската екзархия. През същата година е избрана първата официално призната от османските власти екзархийска община под председателството на иконом Христо Поптрендафилов.

През периода 1899 - 1902 година просветният деец Христо Телятинов председателства Петричката българска община, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.

Особено плодотворен за общината е периодът 1904 - 1908 година, когато начело с йеромонах Горазд тя постига забележителни резултати. Общинското ръководство полага големи грижи за напредъка на просветното дело в града и околията. През 1906 година петричкото класно училище се превръща от двукласно в трикласно.[8]

Честване на Светите братя Кирил и Методий в Петрич, 11 май 1900 г.

На 2 юли 1908 година е избран за председател на Петричката българска община българският революционер и духовник Иван Антонов. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко.[9] Последен председател на общината до установяването на българско гражданско управление в града е йеромонах Климент Кьосев.[10]

Председатели на общината
Име Години
Христо Поптрендафилов 1892 - 1895
Николай Шкутов 1895 - 1897
 ? 1897 - 1899
Христо Телятинов 1899 - 1902
 ? 1902 - 1904
Горазд 1904 - 1908
Иван Антонов 1908 - 1910
Никола Коцев 1911 - 1912
Климент Кьосев 1912 - 1913

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 109 - 110.
  2. Тараков, Тодор. Българската църковна община в Петрич (1868-1878). - В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 35-40.
  3. Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр. 84.
  4. а б Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 160 - 161.
  5. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.
  6. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 505.
  8. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр. 145-146.
  9. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995.
  10. Освобождението на Петрич. // Исторически музей Петрич. Посетен на 2017-01-06.
     Портал „Македония“         Портал „Македония