Направо към съдържанието

Петричка българска община

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петричка българска община
Печат на общината с надпис „Опщина Петричка каза“ от 1872 година
Печат на общината с надпис „Опщина Петричка каза“ от 1872 година
Информация
Типучилищно-църковна организация
Основана1868 година, Османска империя
Закрита1912 година, Царство България
Положениенесъществуваща
СедалищеПетрич
Езицибългарски
Петричка българска община в Общомедия

Петричката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено в 1868 година в град Петрич, тогава в Османската империя.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата „Света Богородица“. В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежът на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко.[2] Първоначално тя е градска и обслужва главно българското население в града. През 1872 година тя прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Петричка каза. През 1870 и 1872 година общината предприема две мащабни акции за присъединяване на Петричко към Българската екзархия.

С нейно съдействие в 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов от Кюстендил. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от Пехчево и Димитър Филипов от Радовиш.[3] В 1876 година след Априлското въстание българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.[4]

Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф I Български, 1 март 1901 година
Печат на българското училище, 1896 година
Ръководството на общината през 1908 година с председател йеромонах Горазд в центъра

По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 година Петричката българска община се присъединява към Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към България, с подписите на Стоян Георгиев и Георги Урумов.[5] Съгласно клаузите на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 година.

В 1881 година Урумов от Радовиш прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от Лазар Теофанов от Мелник, но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в Сяр. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става Кочо Мавродиев с помощник Димитър Филипов.[4] Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на класното и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.[6]

С писмо от 28 юни 1885 година, общината уведомява екзарх Йосиф, че някои от петричките първенци имат намерение да приемат унията, за да запазят българското училище, чийто съществуване е застрашено от гръцкия владика. Те дори влизат във връзка с българския униатски владика Лазар Младенов. Екзархът увещава общината да не допуска унията да проникне в града, защото правителството няма да позволи затварянето на училището.[7]

През 1892 година мнозинството от българите в Петричко преминават под ведомството на Българската екзархия. С телеграма на великия везир от 19 януари 1892 година на населението на Серския санджак, признаващо върховенството на Екзархията се разрешава свободно да изрази волята си. През април същата година е избрана първата официално призната от османските власти екзархийска община под председателството на иконом Христо Поптрендафилов. Към нея е създадено училищно настоятелство, което поема грижите за поддържането и развитието на просветното дело в града и региона.[8]

В 1900 година училището в Петрич става второкласно. В забавачницата има 31 деца, в отделенията (I - IV) 80, а в I и II клас 15. От общо 126 деца, 100 са момчета 26 момичета. Училището има две общински сгради – едната с три, а другата с две стаи. Библиотеката има 126 книги.[9]

В 1901 година учители в града са Стоян Трушков (главен учител), Христо Динев, Иван Кьосев, Филипа Димитрова.[10] През периода 1899 – 1902 година просветният деец Христо Телятинов председателства Петричката българска община, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.

Учители в Петричкото българско училище в 1901/1902 година
Номер Име Месторождение Образование
1. Стоян Трушков, главен учител Петрич Педагогическо отделение на Солунската българска мъжка гимназия, 1892
2. Христо Динев Дойран Солунска българска мъжка гимназия, 1893
3. Иван Кьосев Воден Цариградска българска духовна семинария
4. Тодор Попхристов Петрич IV клас в Солунската гръцка мъжка гимназия и две години Цариградска българска духовна семинария
5. Филипа Димитрова Димотика Солунска българска девическа гимназия, 1893
6. Риза ефенди Петрич учил в Цариград[9]

Особено плодотворен за общината е периодът 1904 – 1908 година, когато начело с йеромонах Горазд тя постига забележителни резултати. Общинското ръководство полага големи грижи за напредъка на просветното дело в града и околията. През 1906 година петричкото класно училище се превръща от двукласно в трикласно.[11]

В учебната 1904/1905 година във второкласното училище има 144 ученици – 58 в забавачницата, 66 в отделенията и 2 в класовете. От 144 ученици 105 са момчета и 39 момичета. Библиотеката има 366 книги.[12] Бюджетът на общината е 310 лири, от които 27 от общината и 283 от Екзархията.[13] В 1905/1906 година в училището има общо 213 ученици – 137 момчета и 76 момичета.[14]

Честване на Светите братя Кирил и Методий в Петрич, 11 май 1900 г.
Печат на общината, 1911 година

На 2 юли 1908 година е избран за председател на Петричката българска община българският революционер и духовник Иван Антонов. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко.[15]

Учители в Петричкото българско училище в 1904/1905 година
Номер Име Възраст Месторождение Образование Заплата в лири
1. Стоян Трушков, главен учител 35 Петрич Солунска българска мъжка гимназия, 1892 67
2. Александър Христофоров 23 Радовиш Солунска българска мъжка гимназия, 1900 36
3. Христо Георгиев 24 Петрич Цариградска българска духовна семинария, 1903 36
4. Георги Ковачев 23 Воден Битолска българска класическа гимназия, 1903 36
5. Щерю Атанасов 24 Сяр Солунска българска мъжка гимназия, 1903 36
6. Тодор Попхристов (напуснал през годината) 35 Петрич Цариградска българска духовна семинария, 1893 36
5. Ана Попдимитрова 21 Петрич Солунска българска девическа гимназия, 1901 36
6. Елена Янева 20 Петрич Солунска българска девическа гимназия, 1903 36 [12]
Учители в Петричката околия в 1904/1905 година
Номер Име Селище Заплата в лири
1. Аргир Попатанасов Кръстилци 12
2. Аврам Петров Игуменец 19
3. Антон Пейков Елешница 14
4. Иван Тодоров Гореме 15
5. Костадин Илиев Кърналово 14
6. Костадин Тилев Долна Рибница 26
7. Григор Нушев Богородица 22
8. Стоян Златанов Долени 6
9. Яким Кавраков Смоларе 17[13]
Учители в Петричкото българско училище в 1905/1906 година
Номер Име Възраст Месторождение Образование
1. Стоян Трушков, главен учител 36 Петрич Солунска българска мъжка гимназия, 1892
2. Христо Георгиев 27 Петрич Цариградска българска духовна семинария, 1903
3. Георги Ковачев 24 Воден Битолска българска класическа гимназия, 1903
4. Елена Янева 21 Петрич Солунска българска девическа гимназия, 1903
5. Никола Коцев 24 Щип Цариградска българска духовна семинария, 1904
6. Костадин Николов 24 Хърсово Цариградска българска духовна семинария, 1903
7. Иван Илиев 21 Ново село Гимназия в София, 1904
8. Павлина Вардева 22 Петрич Солунска българска девическа гимназия, 1902[14]

Към октомври 1911 година учители в Петрич са: Димитър Н. Чочов (и.д. главен учител), Стоян Трушков, Панде Попдимитров, Елена Янева, Констанца Попхристова, Сотир Гребенаров, Тодор Стоянов, Магдалина Хаджиделева, Никола Тимев, Димитър Григоров и Виктория Шумкова.[16]

Последен председател на общината до установяването на българско гражданско управление в града е йеромонах Климент Кьосев.[17]

Председатели на общината
Име Години
Христо Поптрендафилов 1892 – 1895
Николай Шкутов 1895 – 1897
? 1897 – 1898
Христо Телятинов 1898 – 1902
Александър Захариев 1902 – 1903
Георги Шуманов 1903 – 1904
Горазд 1904 – 1908
Иван Антонов 1908 – 1910
Никола Коцев 1910 – 1911
Климент Кьосев 1911 – 1913

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 109 - 110.
  2. ↑ Тараков, Тодор. Българската църковна община в Петрич (1868-1878). - В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 35-40.
  3. ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 84.
  4. ↑ а б Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 160 – 161.
  5. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.
  6. ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 505.
  8. ↑ Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 96.
  9. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 210.
  10. ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 525 л. 210-211. Ведомост за заплатите на учителите при трикласното и основно училише в Петрич от 1 март до 1 юни 1901 год.
  11. ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 145-146.
  12. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 211.
  13. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 212.
  14. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 213.
  15. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 26.
  16. ↑ ДАА-ЦДА, Ф. 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 326
  17. ↑ Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2019-01-17. Посетен на 6 януари 2017.
Банска (православна)  • Банска (протестантска)  • Битолска  • Ваташка  • Велешка  • Влахинска  • Воденска  • Гевгелийска  • Горноджумайска  • Гумендженска  • Дебърска  • Демирхисарска  • Дойранска  • Долноджумайска  • Драмска  • Емборска  • Ениджевардарска (православна)  • Ениджевардарска (униатска)  • Кавадарска  • Кичевска  • Костурска  • Кочанска  • Кратовска  • Кривопаланечка  • Крушевска  • Кукушка (православна)  • Кукушка (униатска)  • Кумановска  • Леринска  • Малешевска  • Мелнишка  • Мехомийска  • Неврокопска  • Неготинска  • Охридска  • Петричка  • Пехчевска  • Прилепска  • Радовишка  • Ресенска  • Скопска  • Солунска  • Стружка  • Струмишка  • Съботска  • Сярска  • Тетовска  • Хрупищка  • Щипска
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петричка_българска_община&oldid=12750624“.