Петров дол (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Петров дол (Област Смолян).

Петров дол
Обществена сграда в Петров дол
Обществена сграда в Петров дол
Общи данни
Население 299 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,503 km²
Надм. височина 130 m
Пощ. код 9225
Тел. код 05168
МПС код В
ЕКАТТЕ 56143
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Провадия
Жоро Илчев
(ГЕРБ)

Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Петров дол се намира на 6 км северно от град Провадия и се свързва с републиканската пътна мрежа и Автомагистрала „Хемус“ посредством Републикански път III-208. Селото е разположено в северната периферия на Добринското плато в долината на река Язтепенска.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи данни за селото под името Дерекьой (тур.:село в речна долина) са открити в османския данъчен регистър джизие от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест авариз ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773 – 1829 г. се изселват в Калипетрово, Силистренско и Каракурт (южно от Болград, дн. Украйна). За това сведения дава Константин Иречек, който нарича селото Петрина река) и сам цитира Павел Джорджич, определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу кърджалиите.[2]

Със заповед № 3072 от 11 септември 1934 Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от 4 ноември 1996 селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища са отделени от община Ветрино и присъединени към община Провадия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1064
1946 1189
1956 1205
1965 1103
1975 955
1985 746
1992 576
2001 444
2011 369

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 369 100.00
Българи 345 93.49
Турци
Цигани ? ?
Други 10 2.71
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 13 3.52

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в Петров дол носи името на Вичо Иванов

Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността Голямата канара, обявена за защитена местносте със Заповед №-213/05.04.1979 г. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“, наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.[6] Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.[7][8]

В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21 октомври 1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.[9]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мемориална плоча на Вичо Иванов в селото
Родени в Петров дол

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според доклад на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ от 2015 г., река Язтепенска е пресъхнала
  2. Анастас Ангелов. Девня – страници от историята. Варна: LiterNet, 2003
  3. „Справка за населението на село Петров дол, община Провадия, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 5 януари 2017. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  6. google.com
  7. Исторически обект Скални манастири
  8. opoznai.bg
  9. На село в Петров дол. bnr.bg.
  10. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България