Петров дол (област Варна)
За другото българско село вижте Петров дол (Област Смолян).
| Петров дол | |
 Обществена сграда в Петров дол | |
  Петров дол  Петров дол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 342 души[1] (31 декември 2024 г.) 12,9 души/km² |
| Землище | 26,503 km² |
| Надм. височина | 130 m |
| Пощ. код | 9225 |
| Тел. код | 05168 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 56143 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023) |
| Петров дол в Общомедия | |
Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.
География
[редактиране | редактиране на кода]Петров дол се намира на 6 км северно от град Провадия и се свързва с републиканската пътна мрежа и aвтомагистрала „Хемус“ посредством Републикански път III-208. Селото е разположено в северната периферия на Добринското плато в долината на река Язтепенска.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Османски период
[редактиране | редактиране на кода]Първи данни за селото под името Дерекьой (тур. село в речна долина) са открити в османския данъчен регистър джизие от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест авариз ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773 – 1829 г. се изселват в Калипетрово, Силистренско и Каракурт (южно от Болград, дн. Украйна). За това сведения дава Константин Иречек, който нарича селото Петрина река) и сам цитира Павел Джорджич, определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу кърджалиите.[3]
След Освобождението
[редактиране | редактиране на кода]През 1909 година е създадена земеделска кооперация „Искра“. Към 1935 година тя има 78 члена.[4]
През 1923 г. е издадено постановление за уволнението на секретаря на Дерекьойската община след доклад на окръжен проверител.[5]
Със заповед № 3072 от 11 септември 1934 Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от 4 ноември 1996 селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища са отделени от община Ветрино и присъединени към община Провадия.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 369 | 100,00 |
| Българи | 345 | 93,49 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 10 | 2,71 |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 13 | 3,52 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността Голямата канара, обявена за защитена местност със Заповед №213/05.04.1979 г. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. По-късно в местността уединение са търсили монаси отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“,[9][10][11] наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.[12] Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги[13] и Градище.[14][15][16][17]
В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21 октомври 1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.[18]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Петров дол
- Вичо Димов Иванов (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик
- Чорбаджи Коста Димитров (1818 – 3 октомври 1893) – търговец и общественик от XIX век в Провадия
- Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в борбите за независимост на българската Църква в Провадия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Според доклад на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ от 2015 г., река Язтепенска е пресъхнала // Архивиран от оригинала на 19 януари 2022. Посетен на 20 юни 2020.
- ↑ Анастас Ангелов. Девня – страници от историята. Варна: LiterNet, 2003
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 27 (страницата не е отбелязана в изданието – Околия Провадия).
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 5, 05 март 1923 г., стр. 2
- ↑ „Справка за населението на село Петров дол, община Провадия, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 28 юни 2022. Посетен на 5 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
- ↑ Манастир „Голямата канара“, Свети места.
- ↑ Голямата канара, Седемте одаи и скален скит Свети Георги, село Петров дол, 03.01.2016.
- ↑ Скален манастир Голямата канара – Петров дол, 19 октомври 2018 г.
- ↑ google.com
- ↑ Скален манастир Свети Георги, Guide-Bulgaria.
- ↑ Манастир „Градище“, Свети места.
- ↑ Скален манастир в местността Градище, Guide-Bulgaria.
- ↑ Исторически обект Скални манастири
- ↑ opoznai.bg
- ↑ На село в Петров дол. bnr.bg.
| ||||||||||
