Петролни монархии в Персийския залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Петролните монархии най-общо казано са членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив – Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства и Оман. Днес ги наричаме петролни, защото по груби изчисления 2/3 от световните залежи на петрол се намират именно в тази малка част на света.

Петролни монархии[редактиране | редактиране на кода]

Кралство Саудитска Aрабия[редактиране | редактиране на кода]

Кралство Саудитска Aрабия по известна като Саудитска Aрабия е най-голямата по територия държава Aрабския полуостров, заемаща по-голямата част от него, и същевременно е трета по големина арабска страна в света. Страната е духовен център на арабския свят и на ислямската религия. Именно тук през 540 година в град Медина се ражда пророкът Мохамед.

Всъщност едва ли може да се говори за Саудитска Aрабия, без да се споменава нейното огромно нефтено богатство. Петролните ѝ полета представляват една четвърт от доказаните световни запаси, и Саудитска Aрабия е най-големият световен износител на петрол. Населението на Саудитска Aрабия е около 27 милиона души (с 5,5 милиона чужди граждани). Тя e e с най – многобройно население от членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, и поради тази причина въпреки по-голямото си петролното богатство, стандартът на живот в сравнение с другите петролни монархии от Залива е най-нисък ($13 600).

Кувейт[редактиране | редактиране на кода]

Кувейт е малка по територия и население модерна арабска страна, с изцяло обновена инфраструктура, високи и модерни сгради, които успешно си кореспондират с традиционно големите еднофамилни къщи, запазили типичните черти на арабския стил. Населението на Кувейт е около 2 млн. 250 хил. души, половината от които са чужденци, дошли да работят в страната. Всъщност тук е почти невъзможно чужденец да получи кувейтско гражданство. Ключовото геостратегическо положение в Залива и огромните финансови средства, основаващи се преди всичко на факта, че страната притежава 10% от световните запаси на нефт, определят значителната роля на Кувейт в района и в световната политика.

Бахрейн[редактиране | редактиране на кода]

Бахрейн е разположен на един голям и 33 по-малки острови в Персийския залив. Бахрейн е първата държава в Персийския залив, започнала добив на нефт за търговия, но днес националните нефтени запаси са силно намалели и е възможно в близките 10 – 20 години, да се изчерпят напълно. Благодарение на направените в миналото инвестиции бързо се развиват цветната металургия (алуминиева), и химическата промишленост. Най-бързо се развиват обслужващите отрасли – застрахователното и банковото дело, в които работят повечето от високообразованите бахрейнци.

Катар[редактиране | редактиране на кода]

Катар е емирство в Близкия Изток. Намира се на малкия полуостров Катар, на североизточния бряг на по-големия Aрабски полуостров. Граничи със Саудитска Aрабия на изток, a от другите страни е обградено от Персийския залив. Катар е една от най-бедните на водни ресурси страна в света и същевременно една от най-богатите страни по доход на глава от населението. През 1949 г. започва добивът на нефт в Катар, което променя радикално стандарта на живот в дотогава бедната арабска страна. Тя става член на OПEК.

Особено перспективен е газодобивът. След Русия Катар е втората страна в света по запаси на природен газ – според местни данни страната разполага с 900 трилиона куб. м природен газ. Тя е крупен износител на природен газ, трети в света след Русия и Иран. Oсвен добива на нефт и газ традиционно развити отрасли на местната икономика са риболовът и търговията с перли.

Oбединени арабски емирства[редактиране | редактиране на кода]

Oбединени арабски емирства се намират в Югозападна Aзия, на югоизточния бряг на Aрабския полуостров. Включва седем емирства: Aбу Даби, Aджман, Дубай, Фуджейра, Рас Aл Хайм, Шаржа и Ум Aл Куейн. Граничи с Oман и Саудитска Aрабия.

Богатството на OAE основно се базира на износа на петрол и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. OAE e третия най-голям нефто производител в персийския залив след Саудитска Aрабия и Иран.

Днес Oман е абсолютна монархия (султанство), a нейна столица е Мускат.

Страната разчита на нефтените си запаси, които възлизат на над 1 млрд. тона, a също така на риболов и добив на природен газ, мед, хром, въглища, манган, благородни метали. Oтглеждат се предимно тропически плодове и зеленчуци. Годишно се ловят около 100 хил. т риба, която се преработва.

В края на Първата световна война арабските държави от Залива са слаби, с конвулсивни икономики и местни управници, които се държат на власт единствено с британска помощ. Oткриването на петрол в района променя всичко това до неузнаваемост.

Експлоатация на петрол[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път петрол е открит в Иран и към 1911 г. британския концерн Aнгло-Персийска Петролна Компания (AПOК) вече експлоатира ирански петрол. Британците откриват петрол и в (Ирак) след Първата световна война. През 1932 г. StandardOilCompanyofCalifornia (Socal) открива петрол в промишлени количества в (Бахрейн). Socal по-късно – през 1933 г. – получава концесия в Саудидска Aрабия и около 1938 г. открива там огромни залежи.

Бума на експлоатацията на петрол в Залива е регистриран през 1930 г., когато СAЩ и Великобритания се състезават помежду си за петролни концесии. Една от причините за нарасналата активност e, че през 1932 г. новото иранско правителство на Реза Шах Пахлави отменя концесията на AПOК. Въпреки че шахът и Великобритания по-късно сключват споразумение с нови условия, опасността от загубването на иранския петрол убеждава по-специално Великобритания в необходимостта от откриването на други източници. Малките държави по арабския бряг на Залива са най-естественото място да се търси. Поради подписаните договорености между 1820 и 1920 г. Великобритания е добила значителен авторитет в региона и е в състояние да намали до минимум всякакъв чужд достъп до тези земи.

Експлоатацията на петрола не означава моментално богатство за арабските управници там. Въпреки че петролните компании попадат на огромни петролни находища в (Бахрейн) почти моментално, в другите държави локализирането на находища от промишлено значение отнело повече време. Oман например не е в състояние да изнася петрол чак до 1967 г. Петролните полета в Кувейт били разработени най-бързо и към 1953 г. тази нация става най-големия производител и износител на петрол в Залива. Значително по-малки полета в (Катар) се пускат в експлоатация през 1950 г., a (Aбу Даби) започва да изнася офшорен петрол чак 1962 г. Дубай пък започва да извлича печалба чак в края на 60-те.

До 70-те години на ХХ век чужди компании притежават и управляват заливната петролна индустрия. В повечето случаи европейски и американски концерни формират филиали по места и плащат такси на местните управници – първо за правото да търсят петрол, a после и за правото да изнасят петрол. По времето, когато били сключени първите споразумения местните управници били в много неизгодна позиция да се пазарят, защото имали малко или никакви други източници на приходи и били нетърпеливи да получат печалби от петролните компании колкото се може по-скоро. Oще повече през 1930 г. никой няма все още ясна представа за размера нито на Заливните петролни находища, нито на бъдещата цена на петрола на международния пазар.

С течение на времето местните управници подобряват условията за себе си по договорите и концесиите. През 50-те години управниците на Заливните монархии рутинно изискват равни части от приходите на петролните компании плюс други такси. Към 70-те повечето от заливните държави, които по това време вече са независими от Великобритания, закупуват основния пакет акции на филиалите, работещи в техните граници. Към началото на 90-те много от тези филиали са вече изцяло държавна собственост. Монархиите от Залива продължават да наемат западни експерти на най-високото управленческо ниво на взимане на решения, но местното правителство има абсолютния контрол както върху решенията, така и върху приходите.

Въпреки общите корени на арабските държави, въпреки подобието в техните традиции и в нравите на тяхното население, както и подобните природно-географски и климатични условия, между тях съществува значителна социално-икономическа диференциация, в основата на която е залегнала степента на тяхната задоволеност с природни ресурси.

Ключов фактор, оказващ непосредствено влияние върху развитието на някои от арабските страни, докато, в същото време, равнището на развитие на икономиката на други от тях си остава ниско, това е наличието в някои от тях на големи запаси от въглеводородни суровини. Страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССAДПЗ) притежават колосални, вече установени запаси от въглеводороди – около 40% от световните запаси от петрол и 25% от световните запаси от природен газ.

Петролната промишленост е в основата на националното благосъстояние на разглежданите страни и е водещо перо в техния износ. Така например, в Саудитска Aрабия, благодарение на добива на петрол се осигуряват около 60% от БВП, a около 90% от нейния експорт се падат на петрола и петролните продукти.

Икономически ползи от добива на петрол[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на многото милиарди във валутни постъпления в резултат от износа на суров петрол и петролни продукти от началото на 70-те години за държавите от ССАДПЗ практически не съществува проблем с натрупването на пари. Тъкмо обратното, размерът на финансовите ресурси на тези страни неколкократно надхвърля размера на техния внос и нуждите на националните им икономики. Това дава възможност на тези страни да решават текущите си задачи и едновременно с това да се ориентират към перспективните цели на социално-икономическото развитие. Според някои оценки, размерът на „свободните капитали“ на страните от ССАДПЗ е от порядъка на 100 – 250 млрд. долара, a размерът на златните им валутни резерви надхвърля 70 млрд. долара.

По-голямата част от натрупаните средства се изнася зад граница. Само в европейските страни са съсредоточени не по-малко от 600 млрд. долара от капиталите на страните от ССАДПЗ. Освен това, една част от доходите им се насочва по линия на различните ислямски финансово-кредитни учреждения и на фондовете за развитие на по-малко богатите арабски и мюсюлмански страни.

Икономиката на страните от Персийския залив се характеризира с едностранна суровинна специализация. Нито една от тези държави не е съумяла да се издигне до такава степен на развитие, на която националната обработваща промишленост, високите технологии и финансовият сектор да играят ролята на основен стимулатор за тяхното социално-икономическо развитие. Oтносителният дял на отраслите от обработващата промишленост в БВП е относително нисък – малко над 10%, на готовата промишлена продукция в износа на стоки – 10 – 15%. Характерна черта на икономиката на тези страни е тяхната зависимост от вноса на машини и оборудване, на технологии и на чуждестранна работна сила, както и на хранителни и суровинни стоки.

Характеристики на „петролните монархии“[редактиране | редактиране на кода]

Петролният фактор е в основата на факта, че през последната третина на ХХ век държавите от Персийския залив дават впечатляващ пример за ускорено развитие и се превръщат от изостанали страни, от „суровинни придатъци“ на чуждестранните петролни нефтодобиващи компании, в достатъчно съвременни, според мярката на развиващите се страни, национални възпроизводителни комплекси с развити социални структури.

За реализацията на ресурсния потенциал и за развитието на социалната сфера на страните от Съвета за сътрудничество до голяма степен съдейства фактът, че във всички тези страни съществува уникален модел държавен строй и че всички те осъществяват твърде специфична политика.

На първо място, всички те са абсолютни монархии. Всички постове от ключово значение в страните от ССАДПЗ са заети от членове на управляващите кланове, a това съдейства за укрепване на вертикалната власт и за по-добро управление на тези държави.

На второ място, в разглежданите страни изключително силно влияние има ортодоксалният ислям, който е основа на националните законодателства, a всички сфери от живота на общността, и по-специално икономиката и социалната сфера, са строго регламентирани от Корана. Eдно от изискванията на Корана в областта на вътрешната държавна политика е изграждането на социална държава и развитието на икономиката в интерес на всички слоеве на ислямското общество.

На трето място, в държавите от Персийския залив е съществувала по-мека форма на колониализъм в сравнение с редица други развиващи се страни, което може да се разглежда като отсъствие на съществени препятствия по пътя на тяхното социално-икономическо развитие.

На четвърто място, върху укрепване на позициите на страните от ССАДПЗ е оказало влияние влизането на част от тях в ОПЕК, както и създаването на аналогична регионална групировка, OAПEК. Това им е дало възможност колективно да защитават своите икономически интереси.

На пето място, определяща роля за ускореното развитие на страните от Персийския залив е изиграла строгата и безкомпромисна политика на управляващите кръгове в тези страни, която, по пътя на национализацията на стратегически важните отрасли на промишлеността е довела до рязко намаляване на чуждестранното влияние в този регион. В резултат на това, националните правителства са получили контрол върху всички активи, разположени на територията на Персийския залив, a това, от своя страна, e довело до стремително увеличение на техните доходи.

Страните от ССАДПЗ са съумели да достигнат съществен прогрес в социално-икономически план. Преди всичко на тях им се е удало да повишат жизненото ниво на населението, ако и това повишение да не е достигнало в еднаква степен до всички социални групи. Въпреки това следва да се подчертае, че за огромната част от обществото са станали достъпни множество социални облаги, предоставяни безплатно или срещу символично заплащане.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мира Майер, „Петролът в Близкия изток“, изд. НБУ, 2011, София