Петроханска каскада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петрохан.

Изравнител „Петрохан“

Петроханската каскада е силодобивна система за електропроизводство, включваща бентове с водохранилища, съоръжения за подвеждане на водите от обилните валежи от склоновете на западния дял на Стара планина и водноелектрически централи.

История[редактиране | редактиране на кода]

За електроснабдяването на Врачанско възниква необходимостта от изграждане на енергийни мощности с наложилото се тогава използване на водна сила. През 1946 г. в Главната дирекция на електрификацията се разработва идеен проект от инж. Христофор Байданов за водноелектрическа каскада, използваща водите на река Бързия, която включва 4 електроцентрали.

Изборът на тази част от Стара планина за такова строителство не е случаен. Благоприятен е фактът от наличието на път в планината с шосейната връзка с Монтана и София. Освен това този регион е сред най-валежните места в България с годишна валежна сума 1061 mm. Това е причината проходът да е сред местата с най-голям отточен коефициент - 0,6, което на практика е 30 l/s отток вода в речната отводнителна система[1].

Строителството започва през 1947 г., без да се осъществят задълбочени теренни проучвания поради наличието на голяма мрежа от събирателни канали. През есента на 1949 г. започнатото строителство на първите 2 централи – "Петрохан" и "Бързия", е спряно поради свлачище. Това налага нови задълбочени проучвания и препроектиране от колектив на "Енергохидропроект".

През 1957 г. завършва строителството на Петроханската каскада.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Съоръжението се захранва от водоизточници и от обилните валежи и снеготопене от северния и южния склон на Западна Стара планина. За целта са построени събирателни канали с дължина почти 80 km и водата се събира в голям изравнителен басейн, разположен в седловина на планинското било като най-ниска част в региона - Петрохански проход.

Събирателният канал "Сребърна-Гински" е с диаметри 30-100 cm и с дължина 24 km. Събирателният канал "Искрецки" е с диаметри 40-90 cm и е с дължина 18 km. Събирателният канал "Стругарница" и е с диаметри 30-100 cm и дължина 29 km.

Първото електродобивно стъпало на каскадата е ВЕЦ "Петрохан". Монтираните две групи турбини тип "Пелтон" имат обща мощност 7700 kW (11 000 hp) и генераторите произвеждат мощност 11 000 kVA.

Второто електродобивно стъпало на каскадата е ВЕЦ "Бързия". В централата са монтирани две турбогрупи тип Пелтон с мощност 5600 kW (8 000 hp) произвеждащи електрическа мощност 8000 kVA.

Третото електродобивно стъпало е ВЕЦ "Клисура" с монтирани две турбогрупи "Францис". Мощността на турбината е 3500 kW (5 000 hp) и произвежда 5000 kVA електрическа мощност.

Предвиденото строителство на четвъртото стъпало на каскадата ВЕЦ "Берковица" не е реализирано и до днес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Голяма енциклопедия България, том 9, Българска академия на науките, Информационен център "Българска енциклопедия, Книгаиздателска къща "Труд", София, 2012, с. 3400 ISBN 978-954-8104-31-9 (т.9)
  • Стаменов Митре Ал., инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, Държавно издателство "Техника", София, 1963
  • Спиров Мире, Електрификацията на България и нейните строители 1948-2000, Изд. Херон Прес, 2000, ISBN 954-580-079-8

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]