Петро Панч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петро Панч
Петро Панч, 1928 г.
Петро Панч, 1928 г.
Псевдоним Максим Отава
Роден 22 юни 1891 г. (стар стил)
Починал 1 декември 1978 г. (87 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Украйна Украйна
Активен период 1928 -1973
Жанр драма, детска литература
Направление социалистически реализъм
Награди Орден „Ленин“ Орден „Дружба между народите“ Орден „Червена звезда“ Орден на честта, СССР Юбилеен медал „За доблестен труд“
Орден Симон Петлюра, Украйна Военен кръст, Украйна
Национална награда „Тарас Шевченко“ (1966)
Петро Панч в Общомедия

Петро Йосипович Панченко, известен с псевдонима си Петро Панч (на украински: Петро́ Панч, Петро̀ Йо̀сипович Панченко), е украински писател на произведения в жанра драма, исторически роман и детска литература. Пише и под псевдонима Максим Отава.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Петро Йосипович Панченко е роден на 4 юли 1891 г. във Валки, Украйна, в семейството на майстор мебелист. На петнайсетгодишна възраст, след две години в гимназията, започва работа. Първоначално работи в Народния дом, като преписва документи и раздава пакети, а по-късно е писар в застрахователна агенция. На седемнайсетгодишна възраст заминава за Харков, където работи като чиновник в канцеларията на Института за благородни девойки.

В Харков попада сред студентския кръг, започва да посещава общообразователни курсове и чете много. Впоследствие напуска града и учи в Полтавската геодезическа школа. Веднага след завършването ѝ през 1915 г. е мобилизирана в армията. Обучен е в ускорени курсове в Одеския артилерийски колеж, където получава званието артилерийски офицер и е изпратен на фронтовите линии на Първата световна война.

От ноември 1918 г. служи под украинското командване в тежката оръжейна дивизия на Запорожкия корпус, където остава до декември 1919 г. След това следва Волинския революционен съвет и атаман Омелян Волох, който се присъединява към Червената армия. Завършва войната в 180-и лек дивизион на 60-а стрелкова дивизия. През есента на 1921 г. се демобилизира и се връща във Валки, където работи като геодезист. По това време започна и неговата литературната дейност.

Първите му есета, разкази, фейлетони се публикуват по страниците на периодичните издания „Вести“ и „Селска правда“, първоначално под псевдонима Максим Отава, а след това във вестника в родния му град „Незаможник“ като Петро Панч.

През 1923 г. се премества в Харков, тогава столица на Украйна, като работи в списание „Червоний път“ и „Радянска литература“. Там започва да публикува първите си творби – „Гнездата стари“ (1923), „Отвъд живота“ (1924), „Миши бразди“ (1926) и сборника „Сините ешелони“ (1928). Включва се в литературните групи „Плуг“, Свободната академия за пролетарска литература и Общоукраинския съюз на пролетарските писатели. В периода 1939 – 1940 г. е ръководител на Лвовската организация на писателите. През 1940 г. става член на Комунистическата партия на СССР.

По време на Великата отечествена война през 1941 – 1945 г. първоначално работи в Уфа, а след това в Москва като главен редактор на литературния отдел на радиостанцията „Съветска Украйна“. Избран е за член на Всеславянския комитет, в който работи до края на войната.

След войната в периода 1949 – 1953 г. е председател на борда на харковската организация на Съюза на писателите, а през 1966 – 1969 г. е секретар на съвета на Съюза на писателите на Украйна.

През 1965 г. е публикуван романът му свързан с неговата младост – „На калинов мост“. През 1966 г. той получава национална наградата „Тарас Шевченко“.

Основната тема на творчеството му е историческото и революционното – формирането на личността в условията на война, революция и социалистическо строителство. Реалистичният ву стил, свободен от пристрастяване към формализма и лоялността му към съветския режим, му отреждат място сред основателите на украинската съветска проза.

Петро Панч умира на 1 декември 1978 г. в Киев.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на писателя в Киев
  • Там, де верби над ставом (1923) – повест
  • Гнізда старі (1923)
  • Поза життям (1924)
  • Солом'яний дим (1925)
  • Мишачі нори (1926)
  • Голубі ешелони (1927) – повести
  • Без козиря (1926) – повест
  • Облога ночі (1932) – роман
  • Гомоніла Україна (1954) – исторически роман
  • В пути (1959)
  • На калиновім мості (1965) – роман
    На калинов мост, изд.: „Народна култура“, София (1970), прев. Пенка Кънева
  • Повісті. Оповідання. Гуморески. Казки (1985) – сборник

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Малий партизан ()
  • Будем летать (1935)
  • Сын Таращанского полка (1937)
  • Эрик ищет счастья (1950)
    Ерик търси щастие, изд.: „Народна култура“, София (1962), прев. Лиляна Ацева
  • Гарні хлопці (1959)
  • Для вас і про вас (1965)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Украйна“         Портал „Украйна