Петър Бицилли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Бицилли
Петр Бицилли
руски и български историк и литературовед

Роден
Починал
25 август 1953 г. (73 г.)
Научна дейност
Област История, литературна критика
Образование Новоросийски университет
Работил в Софийски университет

Петър Михайлович Бицилли (на руски: Петр Михайлович Бицилли) е руски и български историк и литературовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Втора одеска гимназия и Новоросийския университет (филологическо отделение) в Одеса. През 1924 г. по настойчива препоръка на проф. Ервин Грин, заемал катедрата по нова и най-нова история в Софийския университет и получил разрешение да се завърне в Русия, Бицили получава покана да го замести. Той заема поста като редовен професор по договор.

Постепенно се насочва от историческа тематика към история на изкуството и литературата. Уволнен от университета през 1949 г.

Автор е на 27 монографии, 144 статии и 118 рецензии. Сътрудничи на списание „Философски преглед“, редактирано от Димитър Михалчев.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Увод в изучаването на новата и най-новата история (опит за периодизация), София, 1927 (1993).
  • Основни насоки в историческото развитие на Европа (от началото на християнската ера до наше време), София, Унив. печ., 1940 (1993).
  • Очерци върху теорията на историческата наука, София: БАН, 1994.
  • Европейската култура и Ренесансът: Избрани студии, София: Анубис, 1994.
  • Класическото изкуство: стилови изследвания, София: Анубис, 1995.
  • Малки творби, София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003.[1]
  • Нация и култура, София: Изток-Запад, 2004.
  • Въведение в световната история, София: БАН, 2007.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Краят на европейския културен свят (мисли на един художник, тъмен поради излишната си яснота)“. – „Философски преглед“, 1931, кн. 5, 445-448.
  • „Народ, народност и народностно съзнание“. – „Философски преглед“, 1933, кн. 4, 301-307.
  • „Ролята на личността в историята“. – 1929, кн. 2, 180-190;
  • „Кризата на демокрацията“. – „Философски преглед“, 1936, кн. 4, 333-341.
  • „PAUL TELTCHAROFF: La philosophie de l’histoire d’Ernest Seilliere“, Критичен отзив. – „Философски преглед“, 1936, кн. 5, 477-478.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Преоткрихме Бицили“, в. „Сега“, 27 януари 2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]