Петър Богдан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър Богдан Бакшев)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския католически духовник. За албанския вижте Петър Богдани.

Петър Богдан
български католически архиепископ и книжовник
Роден
Починал
1674 г. (73 г.)
Чипровци, Османска империя

Религия католицизъм
Петър Богдан в Общомедия

Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ, францисканец и книжовник.

Неговата „История на България“ (1667) е най-ранната известна българска история. Един от подбудителите на Чипровското въстание. Заслугите на Петър Богдан за народностното пробуждане на българите през XVII в. са огромни.[1] Той е сред основателите на католическата пропаганда по българските земи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб на България според Петър Богдан, така, както го представя Божидар Димитров

Петър Богдан (Деодат) Бакшев е роден през 1601 година в Чипровци в семейство на занаятчии. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден – може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел, епископ Петър Солинат. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал Петър Богдан.[1]

През 1612 година става послушник във францисканския манастир в Чипровци, където привлича вниманието на епископ Петър Солинат.[1] През 1618 година става монах, след което учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в Анкона, Италия.[1] През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат. От 1623 година продължава образованието си в Клементинската колегия в Рим, което завършва през 1627 година.[1] След кратък престой в Чипровци епископ Илия Маринов изпраща Петър Богдан да учи отново в Италия до 1630 година.[1] Владе много езици – латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски.[1]

На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за кустос (религиозен водач във франсискански орден). По това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 година става помощник на Илия Маринов, а след година става главен епископ на Галиполи.[2]

През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влахия и Молдова.[2] През 1642 година успява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ.[2] През същата година отпечатва нова преводна книга с разкази за живота на Богородица – „Благосъкровище небесно“.[2]

Поради нарастване на структурата на католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Средна и Североизточна България.[2]

Около средата на XVII век сред старите Чипровски благородници постепенно се заражда идеята католическата вяра да бъде използвана за българската народна идея и тя да бъде призната пред католическия Запад и да бъде превърната в народна институция, на която да бъде основана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското народно Възраждане. Заедно с епископ Петър Парчевич и Франческо Соймирович Бакшев посещава редица владетели на държави от Централна Европа с цел да ги подбудят да създадат християнски съюз срещу османските турци и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на България.[2]

През 1644 година Петър Богдан пътува до влашката столица Търговище и се среща с войводата Матей I Басараб. В края на 1649 година отново е в Търговище, заедно с чипровския кнез Франческо Марканич и други първенци, след което Петър Парчевич е изпратен на дипломатическа мисия в търсене на съюзници срещу Османската империя. През следващата година е в Италия, където се среща с Парчевич в Анкона. През 1655 година се среща със сръбския патриарх Гаврило I, а по-късно и с православния софийски митрополит Мелетий, който го обвинява пред османските власти в измяна към Османската държава. Петър Богдан е заловен и успява да избегне наказание с помощта на подкупи.[3]

Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква „Света Мария“ в Чипровец.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„За древността на бащината земя и за българските дела“

Автор е на първата „История на България“, написана около един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика, които според Божидар Димитров са:

  • „История на Охрид – столица на България“,
  • „Хроника моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий“,
  • „Призренската епископия“ и други.

Известни са 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по археология, география, картография, икономика и др. Доскоро авторът беше известен само с текстове на доклади и писма до Ватикана. Неговото печатно творчество и данни за запазени екземпляри от негови книги са публикувани от изследователката Лилия Илиева, професор по общо и сравнително езикознание:[4]

  • „За древността на бащината земя и за българските дела“, (ISBN:978-954-07-5045-3) - Цялостно копие от историята на Петър Богдан в 200 страници, озаглавена „За древността на бащината земя и за българските дела“, е открито от българската историчка Лилия Илиева в библиотеката на Университета на Модена през 2017 г.[5] Издадено е факсимилно през 2020 г. от Университетското издателство „Неофит Рилски“ фототипно, с предговор от Лилия Илиева на български и на английски език. На български език историята за първи път е преведена от гл. ас. д-р Цветан Василев от катедра „Класическа филология“ към Софийски университет „Климент Охридски“[6]. Издадена е през 2020 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
  • „Двете смърти на човека“ Рим, 1638 г. (Od dvostruke smrti. Sloga). Благоевград, 2020 (факсимилно издание, наборен текст на Маргарет Димитрова, стихотворен превод на Лилия Илиева). ISBN:978-954-00-3
  • Небесното съкровище на Дева Мария, Божия майка". Рим, 1643 г." Факсимилно издание. Благоевград-Дубровник. Znanstvena knjižnica Dubrovnik Университетско издание „Неофит Рилски“. Предговор на хърватски, английски и български на Ингрид Павличевич и Лилия Илиева, 504 стр. ISBN:978-954-00-0240-8

Почит[редактиране | редактиране на кода]

На Петър Богдан са кръстени

На 3 септември 2018 г. в Чипровци започва строителството на католически параклис, в който ще бъдат положени костите на архиепископ Петър Богдан Бакшев. Той ще бъде построен на историческия хълм, на десетина метра от останките на старата катедрала „Санта Мария“. Планира се да бъде с площ около 30 кв. м. Освен на архиепископ Петър Бакшев, в презвитериума ще бъдат положени костите и на други католически дейци като епископ Илия Маринов и други духовници монаси-францисканци. Костите на монасите са открити при археологически разкопки през 80-те години на миналия век и сега се съхраняват в музея в Чипровци.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Чолов 2008, с. 147.
  2. а б в г д е Чолов 2008, с. 148.
  3. Чолов 2008, с. 103, 105 – 107.
  4. Илиева, Лилия. Данни за запазени екземпляри от трудове на Петър Богдан отпечатани или приготвени за печат). // "Български език и литература" 62. winter 2020. с. 111-122.
  5. L. Ilieva. Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща. Balkanistic Forum. Том 1/2018. с. 98 – 103
  6. Цветан Василев за ръкописа на Петър Богдан: Това е едно универсално послание
  7. Bakshev Ridge. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica
  8. Справочник на българските наименования в Антарктика. (с описания)
  9. Първа копка за изграждането на католически параклис в Чипровци
Цитирани източници

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Счипионе Монталегре Калиполски епископ
(13 февруари 1638 – 15 юни 1641)
Джеймс Смит
Илия Маринов софийски епископ
(15 юни 1641 – 6 декември 1641)
софийски архиепископ
(6 декември 1641 – 1 септември 1674)
Стефан Княжевич
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Католицизъм“         Портал „Католицизъм          Портал „История на България“         Портал „История на България