Петър Бойович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Бойович
Петар Бојовић
военен деец

Роден
Починал
19 януари 1945 г. (86 г.)
ПогребанБелград, Сърбия

Активен периодот 1876 г.
НаградиСвети Сава
Петър Бойович в Общомедия

Петър Бойович (на сръбски: Петар Бојовић) е сръбски офицер (войвода), началник-щаб на Първа сръбска армия по време на Балканската (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Бойович е роден на 16 юли 1858 година в село Мишевичи, община Нова Варош и е от рода Васоевичи. Завършва гимназия в Белград и на 6 октомври 1875 година постъпва във Военната академия.

Бойовин воюва в Сръбско-турските войни от 1876 до 1878 като юнкер в училището, както и във войните на Сърбия в началото на 20 век.

През 1880 година е произведен в чин подпоручик от артилерията, през 1883 година в поручик от кавалерията, през 1891 година в чин генерал-щабен капитан 1-ви клас, през 1897 г. подполковник от пехотата, през 1901 година генерал-щабен полковник. В периода 1905 – 1908 е началник щаб на армията. През 1912 година е произведен в чин генерал.

В Балканските войни (1912 – 1913) генерал Бойович е началник на щаба на 1-ва армия, който участва успешно в боевете на Куманово, Битоля (през Първата балканска война) и Брегалница (през Междусъюзническата война). Участва в мирните преговори с Турция, проведени в Лондон през 1913 г. като военен експерт в сръбската правителствена делегация.

В началото на Първата световна война (1914 – 1918) Бойович поема командването на 1-ва армия. Неговата армия, понася огромни загуби в битката при Дрин, но успява да спре австро-унгарската офанзива. Бойович е ранен в битката, поради което е заменен от Живоин Мишич. През януари 1916 г. е назначен за началник на Генералния щаб за втори път на мястото на болния войвода Радомир Путник, който е откаран от войниците си в Шкодра. Заема поста до юни 1918 г., когато подава оставка заради спор с генерали по въпроса за разширяването на Солунския фронт. Връща се на длъжността командир на 1-ва армия, която пробива вражеските линии и напредва дълбоко в окупираната територия. На 26 септември 1918 за приноса си във войната е произведен в чин войвода.

През 1921 г. Бойович е назначен за началник на Генералния щаб на югославската армия, а през 1922 г. се оттегля от активна служба. В самото начало на Втората световна война Петър Бойович е назначен за помощник на върховния главнокомандващ на югославската армия – младия крал Петър II Караджорджевич. Въпреки това, поради старостта си, не участва в последвалите събития.

Войвода Петър Бойович умира в Белград на 19 януари 1945 година.

Автор е на редица публикации във военни вестници и списания. Сред статиите му са: „Възпитание на войника“, „Метод за решаване на тактически задачи“, „Какво ни дават и какво може да очакваме от правилата на Егзерцирних“, „Защита на Косово поле (1922)“.