Петър Боянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Боянов
български офицер
Роден: 1851[1] или 29 октомври 1858[2]
Починал: октомври[1] или 24 декември[2] 1887

Петър Боянов е български офицер, капитан от артилерията, един от водачите на въоръжената съпротива на русофилите в Княжество България след Контрапреврата от август 1886 година.

Боянов завършва софийското Военно училище с първия випуск от 1879 година. Постъпва на служба в милицията на Източна Румелия. Веднага след Съединението с Княжество България е повишен в чин капитан[2] и участва в Сръбско-българската война през 1885 година.[1] По време на преврата и контрапреврата от август 1886 е комендант на Стара Загора. Отстранен е от този пост и от армията през пролетта на 1887, поради несъгласие с политиката на регентите, взели властта след абдикацията на княз Александър Батенберг.[2] След неуспешен опит да вдигне бунт в Стара Загора бяга през турската граница в Одрин. От там през есента на 1887 планира голямо въстание в Югоизточна България, което трябва да обхване района до Чирпан, Казанлък и Сливен. В изпълнение на този замисъл през октомври Боянов преминава границата с чета. По същото време в Бургаско от Турция навлиза друга емигрантска чета, предвождана от капитан Николай Набоков. И двете чети са разбити. Боянов е убит, с което са пресечени и плановете му за въстание.[1]

По други данни сражението с правителствените войски и гибелта на Боянов са на 24 декември 1887 година.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „България“. София, Издателство на БАН, т. 1 (1978), с. 367
  2. а б в г д Хамамджиев, Константин. . В: „Исторически преглед“, т. 5-6, 2001, с. 166-187