Петър Бурлак-Вълканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Бурлак-Вълканов
български поет
Роден
18 януари 1939 г.(1939-01-18)
Починал
3 октомври 2005 г. (на 66 г.)
Литература
Период 1967–2004
Награди орден „Мадарски конник“

Петър Бурлак-Вълканов е български поет от Бесарабия. Превеждан е на руски и молдавски език. Член на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Молдова, на Съюза на българските писатели. През 2003 г. с Указ на президента на България е награден с орден „Мадарски конник“ втора степен „за неговата литературна и просветителска дейност и за особено големия му принос за популяризирането на българската култура в Молдова и Украйна“.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 18 януари 1939 г. в село Бабата, Одеска област. Завършва висше образование в Педагогическия институт в Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по–късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. Умира на 3 октомври 2005 г.[1][2]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

Петър Бурлак-Вълканов е автор на стихосбирките: „Моя южна равнина“ (1967, ІІ изд. 1992), „Вярност“ (1973), „Далечни извори“ (1976), „Монолог на земята“ (1977), „Равноденствие“ (1982), „Години“ (1989), „Земя на моите деди“ (1990), „Такъв съм млад“ (2004), „Стара планина“ (2004). Публикува пътеписа „По братской Болгарии“ (1974), сборника с разкази „Пътуване към май“ (1981).[1][2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Петър Бурлак-Вълканов“. // liternet.bg. Посетен на 20 април 2018. (на български)
  2. а б в „Петър Бурлак-Вълканов“. // literaturensviat.com. Посетен на 20 април 2018. (на български)
  3. Указ № 160 Обн. ДВ. бр.48 от 23 май 2003 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Украйна“         Портал „Украйна