Петър Варналиев

Петър Варналиев
	Петър Варналиев
български революционер
	Легитимация на Петър Варналиев от Илинденската организация
Роден	неизв. Велес, Османска империя
Починал	не по-рано от 1946 г.
	Петър Варналиев в Общомедия

Петър Варналиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Петър Варналиев е роден във Велес, тогава в Османската империя. В 1902 година влиза във велешкия революционен комитет, ръководен от учителя Андон Димов, и действа като легален деец и куриер. След разделянето на велешката организация на върховисти и централисти Варналиев е на страната на фракцията, ръководена от учителя Андрея Чифчиристов, директор на българското училище във Велес. Сред останалите ръководители на района са Алексо Мартулков, доктор Петър Кушев, Петре Клес, Илия Кирков, Давче Наков. В сражение при Скачинци, Клепата, са ранени двама четници от Велешката чета – Тодор и Христо, които Варналиев отнася от полесражението и ги укрива в къщата си, където ги лекува доктор Кушев. След това с Ордан Крапот и Бончо Ращана ги пренася в други къщи на дейци на организацията. По нареждане на Чифчиристов Варналиев заедно със София Манева ги извежда извън града до село Балван, откъдето ги поемат куриери за България. В къщата му се укриват велешките войводи Стефан Димитров, Дачо Йотов и заменилият Димитров Панчо Константинов.^[1]

Варналиев се ориентира към дейците с леви политически възгледи. На 1 май 1909 година заедно с Йордан Шурков организира първомайска манифестация и няколко митинга в града.^[1]

В 1920 година става член на Югославската комунистическа партия, приет от Петър Алчев и Панко Брашнаров. Член е на комитета на Социалистическата партия за изборите от 1923 година. В 1929 година се мести в Гевгели, където продължава да развива комунистическа дейност заедно с Христо Баялски, Христо Бутрев и Петър Тучев.^[1]

В годините на българското управление през Втората световна война става член на на Илинденската организация в Скопие.

Участва в комунистическата съпротива, като подпомага партизаните. В началото на 1944 година е арестуван и интерниран в Стара България. След преврата в България през септември се присъединява към Гевгелийския партизански отряд. Избран е за председател на Околийския народоосвободителен комитет за Гевгелийска околия. Работи в Червения кръст и в Съюза на борците от НОВ.^[1]

След Втората световна война подава молба за югославска илинденска пенсия.^[1]

Бележки

1 2 3 4 5 6 Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 271. (на македонска литературна норма)

[Сведоштва_721-1] 1 2 3 4 5 6 Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 271. (на македонска литературна норма)

[1]